Истории от комунистическа България

  • 158 312
  • 3 891
  •   1
Отговори
# 3 375
  • Мнения: 25 599
  Интересно, че моите родители - юрист и инженер - също си правеха сметка на парите, стигаха им едвам от заплата до заплата със  строг разчет, и в никакъв случай не сме живели в охолство. Познато ми е и преправянето на дрехи, и дали можем да си позволим нови зимни обувки, и носене на старите на обущар. Не го намирам за ненормално, но ненормални ми се струват легендите, че всички са се къпали в мед и масло. Защото просто не беше така. Имаше и бедни, и кърпени, и работещи, които живееха със заем от колеги до датата на заплата.
  
  А пък четири заредени магазина в селото Stop Достатъчно съм седяла на опашка и пред селската фурна с баба ми като дете, и пред магазина да чакаме да дойдат да "заредят".

   Паралелната вселена се оформя все по-интересна.

Последна редакция: чт, 04 дек 2014, 13:35 от Iris04

# 3 376
  • Мнения: 2 592
Парното е било субсисирано тотално  Laughing  , затова сте ходили по къси ръкави и сте стояли на отворено прозорци, защото ви е било горещо. Вземете прочетете малко - инфо, дал господ.
За какво да ме лъжат? Да не са играли тайно в казина, а пък да не са си купували нищо у дома си ли?
 Като почнете да съдите по себе си, за целия останал свят  Rolling Eyes
 Никой е е умрял от глад, но хората не бяха НИКАК равни и елеменарни неща ги нямаше. Разбира се, това са детските ми спомени. Учителката ни по руски накрая, след 89' казваше, че комунизмът отначало бил много хубав и всичко имало  Mr. Green  Всеки знае себе си.
Аз да съм казвала, че ВСИЧКИ са били айде, не зле, но на ръба на злето? А вие казвате - аз бях добре, значи всички останали лъжат.

# 3 377
  • Varna
  • Мнения: 2 605
sinergon2,
Аз ти вярвам. Във седми клас ми бяха купили едни боти. До 11 клас имах само тях. Толкова бяха кърпени, че обущарят накрая не ги приемаше за ремонт, та ходех с половинките си зимата на училище. Съучениците ми не са ме питали, що ходя с кърпени обувки. Не искаха да се чуствам кофти, това е причината. Годината беше 76/77 ма. Като лятото ходех не на бригада, а ми бяха издействали да ходя да работя за да мога да печеля малко повече парички отколкото на бригада, за да мога да си помагам за учебници, черен или кафяв панталЬОн. Униформите се плащаха. Аз малко намаление имах защото бяхме три деца.
Иначе и аз съм влизала в хубави апартаменти на мои съученици и приятели. Нестандартно за онова време обзаведени. И с книги, много книги Световна класика и какви ли още не.Очите ми оставаха в тези библиотеки с красиво подвързани книги. Благодарна съм на онези деца с които израстнах, че не се почуствах никога различна от тях, въпреки шитите обувки и окъселите ми дрешки.

Живеехме две разрични семейства в един апартамент. Така беше по онова време за което пиша. Апартамента ведомствен и така настаняваха хората. Доста по късно на нашите им дадоха самостоятелен апартамент, аз почти ги бях напуснала, така и не можах да му се порадвам. Апартамента не беше затоплен, че и панел. И до сега нашите нямат парно.

# 3 378
  • Мнения: 4 131
Всичко цъфтеше през комунизма! Само, че заплата на млад висшист под 100лв е била добре, на 0,80лв бензин. Имаше 5 неща за ядене в определени години, без връзки нямаше абсолютно нищо, било банани, маслини, телевизори и т.н. Тогава връзките и рушветите вървяха дори в плод зеленчука, какво остава за по-нагоре. Всичко се въртеше около партията и другарите, който е по-близо до тях е по-добре, нямаше никакво значение какво ще учиш или знаеш, първо се гледа кой си и семейството ти. Прадядо ми и брат му са били учители и са били убити ей така без нищо от народния съд през 44та. Другият дядо е имал аптека, взета е и той е бил няколко месеца в затвора. Все хубави неща, мога да пиша цял ден за тях. Разбира се имаше и хора живеещи много добре, но бяха единици много близки до партията, ушенца и други подобни или работещи в чужбина в по-късен етап, което не ставаше ей така.

Последна редакция: чт, 04 дек 2014, 13:05 от Alexslav

# 3 379
  • Мнения: 63 350
Ирис, ти си върла антисоц-радетелка, но селото на баща ми тогава беше с 5000 души население.
2 училища, съществуват и до днес и работят, детска градина, ясли, 2 работещи предприятия.
Какво чудно има за 4-те магазина?

Много хора ги е яд, че не всички са мизерствали като тях, явно. Sunglasses

За обущар, че то и сега си нося на обущар обувките, но не защото няма нови, а защото за нещо дребно не хвърлям, просто така.

# 3 380
  • Мнения: 25 599
Ирис, ти си върла антисоц-радетелка,

 Не знам какво значи това.

 Казвам как беше и какво си спомням.  Живота ни от онова време е в писмата на родителите ми до баба ми на село, моите до тях от пионерските лагери, семейните ни документии, общите ни спомени, дома ни. Няма как да се забравят или изкривят.

Вече разбрахме, че за някои всичко е било идеално, това стана ясно още на първите страници на темата.

 Присмехът ти за кърпените дрехи и предположението, унизяващо семейството на момичето  са дълбоко несправедливи.

Последна редакция: чт, 04 дек 2014, 13:18 от Iris04

# 3 381
  • София
  • Мнения: 19 918
Присмехът ти за кърпените дрехи и предположението, унизяващо семейството на момичето  са дълбоко несправедливи.

Не просто несправедливо, а грубо, цинично и безкрайно противно. Чак ме е срам да чета такива идиотщини.

# 3 382
  • Мнения: 25 599
  За мен хората не са равни, не са били никога равни  и не е възможно да бъдат равни. В този смисъл, разбирам и не преживявам, че на някои им е било добре, а на други зле, че някои са просперирали върху системата, а други са умирали от нея, че някои са имали всичко и не са знаели що е дефицит, а други са висели по опашки и са чакали ред за телевизор.

  Възразявам категорично, обаче, да се твърди, че благоденствието е било  всеобщо, и който има спомени различни от претоплен дом, пълни магазини и  стоков рай да бъде подложен на присмех и обидни подмятания, особено пък такива относно предполагаемата работливост на родителите му.

# 3 383
  • София
  • Мнения: 5 921
О, разбира се, тия идиотщини за мързеливите бедняци преди 9 септември са валидни, както и за всеобщото благоденствие.

# 3 384
  • Мнения: 4 131
Iris04  newsm10, забравих да допълня към ектрите на онова време, че ако имаш "лоши" родители, вратите са затворени навсякъде. Ето малко четиво за превилегиите по онова време към АБПФК или Активни борци против фашизма и капитализма!! Как се влиза където се иска да се учи без изпит, как се работи, как се назначава и как се пенсионира и това е само една млка част. Разбира се, всички тези хора, както и родата им са били "добре" и се чудят как така другите са били зле.
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&so … d.bGQ&cad=rja

# 3 385
  • София
  • Мнения: 5 921
О, забравих и през турско робство колко било готино... Tired
Превъртя се плочата, да спускаме кепенците.

# 3 386
  • Мнения: X
Много са те излъгали или са били без желание да работят.
?....

Не е зле да споделиш какво са работели родителите ти и за колко
Щото и моята майка инженер се претрепваше за 150 лв, отговаряше за 200 работника, взимащи по 800
Е?

# 3 387
  • Мнения: 4 131
Какво са работели надали е важно, по-важното е от коя прослойка са били? Както се каза или трябва да си общ работник или вече от елита на партията и приближен другар, началник, директор и най-вече партиен секретар! Тогава всичко е по мед и масло

# 3 388
  • Мнения: 918
Присмехът ти за кърпените дрехи и предположението, унизяващо семейството на момичето  са дълбоко несправедливи.

Не просто несправедливо, а грубо, цинично и безкрайно противно. Чак ме е срам да чета такива идиотщини.
Peace Това е положението от самото начало на темата.

Всяка покупка у нас се планираше след внимателен анализ на ползите и загубите за домакинството. Играчки се купуваха за рожден ден и за Нова година и също бяха доста скромни.
Всичко се изкърпваше и преправяше, а развалените уреди се ремонтираха. Дядо ми и баба ми ходеха с едни и същи жилетки всяка зима, през цялото ми детство. Жълта за нея, зелена за него. Бая качествени излязоха, но ми беше втръснало да ги гледам.
Чорапогащниците не се изхвърляха, а бримките им се хващаха и възстановяваха. Пазя си за спомен съответния инструмент, който за щастие не се наложи да използвам. Нали помните табелките "Ловя бримки"? Имаше и такава услуга навремето.   
Переше се на ръка, телевизорът, както вече писах, беше с размерите на пощенска картичка.
Не знам дали са били мързеливички домашните ми, но във всеки случай губеха много време да преправят, ремонтират и възстановяват. Не мисля, че положението на съучениците ми беше много по-различно от нашето, поне аз не съм забелязала някакъв лукс у тях или скъпи дрехи. Понякога някой се сдобиваше с нещо от чужбина и след това се фукаше в махалата, а останалите деца се отнасяхме с нужното страхопочитание и таяхме надежда да ни споходи и нас подобен късмет.
Парно прокараха през 80-те, преди това - нафтова печка в едната стая и печка с нагреватели в другата.

# 3 389
  • Мнения: X
Какво са работели надали е важно, по-важното е от коя прослойка са били? Както се каза или трябва да си общ работник или вече от елита на партията и приближен другар, началник, директор и най-вече партиен секретар! Тогава всичко е по мед и масло


и това, да

но все пак, ако са били едни прости работници, може като нищо да са правели по 1500 на месец и затова децата да не знаели какво е мизерия
диктатура на пролетариата в най-чиста форма мдааа

Общи условия

Активация на акаунт