Публикувана: 29 окт. 2014, 16:17 ч.
Последно мнение: 13 юли 2015, 17:10 ч.

Истории от комунистическа България

157 685
3 891
1

# 3 810 2 юни 2015, 19:02 ч.

Мнения: 2 843

Цитат на: Cuckoo в вт, 02 юни 2015, 17:47

... аз пък не чувствам вина, че моите родители и техните са били политически благонадеждни и лявоориентирани и съм нямала такива проблеми...

Писанието на Cuckoo е твърде несвързано и неподредено, но от цялата бъркотия горният цитат ми направи впечатление. Според мен той в пълна степен изразява щетите, които комунистическият мироглед причинява; денонсирането на морала, на християнските ценности, отказът от всякакво задълбочаване, съчувствие към другия.

"Аз пък не чувствам вина" - казва комунистическата идеология. А християнската позиция е: "Всеки от нас пред всички е виновен за всичко, а аз най-много от всички".

И не е важно, че ти конкретно си нямала проблеми. Не е важно, че родителите ти са нямали. "Благонадеждните", статуквонистите, подлизурковците, разбира се, че не биха имали проблем. В никоя епоха. Мислиш ли, тук перифразирам Г. Марков - че Ботев би имал проблем, ако беше "верен камериер на Митхад паша"? Разбира се, че нямаше да има.

Важното е, че други хора са имали проблеми; и една-едничка жертва на режима да има (а те са хиляди), пак заслужава почит и емпатия. А отвъд физическото жертване, отвъд буквалните убийства, ние всички сме духовни жертви на тази епоха, щом търпим последствията ѝ досега. Част от последствията са тъкмо такива егоистични и плитки "умозаключения" като на цитираната от мен потребителка.

# 3 811 5 юни 2015, 19:10 ч.

София
Мнения: 20 858

Цитат на: Аглая Епанчина в вт, 02 юни 2015, 19:02

И не е важно, че ти конкретно си нямала проблеми. Не е важно, че родителите ти са нямали. "Благонадеждните", статуквонистите, подлизурковците, разбира се, че не биха имали проблем. В никоя епоха. .....Важното е, че други хора са имали проблеми; и една-едничка жертва на режима да има (а те са хиляди), пак заслужава почит и емпатия. А отвъд физическото жертване, отвъд буквалните убийства, ние всички сме духовни жертви на тази епоха, щом търпим последствията ѝ досега. Част от последствията са тъкмо такива егоистични и плитки "умозаключения" като на цитираната от мен потребителка.

Големите думи говорят за слаба кауза.
За Г. Марков не се знае цялата истина и вероятно никога няма да я разберем. Войната на тихия фронт и дезинформацията не са от вчера.
Единият ми дядо е имал забрана да преподава в България, защото казал нещо по адрес на царя. А другият е бъхтил предостатъчно, но така и не е станал умен и красив преди 09.09
Само че аз принципно не защитавам онова време, просто нахъсването в каквато и да е насока ми идва в повече. Убедена съм, че ако утре комунистите пак дойдат на власт - вие ще викате Ураа!! най-силно и точно толкова ентусиазирано ще клеймите буржоазията. Има си такива хора, не става въпрос за убеждения, а за характер.
По повод историите за нападащите мандри, които сигурно са измъкнали залъка от устата на баба ви - тогава аз да спомена скорошната годишнина от убийството на Гео Милев. И той ли е бил мръсен комуняр и крадец? Къде е вашата емпатия в случая? Или е избирателна според модните тенденции? Много е удобно да се забравят пострадалите отпреди 09.09, защото повечето вече не са живи - и все едно не се е случило. Да слушаме Роско, на когото амо комунизъм му е в главата и в устата, нищо че е бил комсомолски секретар.
Ноо!! вашето не е денонсиране на морала, нищо подобно.
Ти лично в момента имаш ли проблеми от политическо естество? Ако нямаш - значи си от "статуквонистите, подлизурковците" и т.н. особено християнски епитети.

Последна редакция: пт, 05 юни 2015, 19:16 от Cuckoo

# 3 812 5 юни 2015, 23:10 ч.

Мнения: 2 592

Цитат на: Cuckoo в пт, 05 юни 2015, 19:10

.... тогава аз да спомена скорошната годишнина от убийството на Гео Милев. И той ли е бил мръсен комуняр и крадец? ...

Ами има и такава вероятност поетът да е щял свърши като сума ти идеалисти, които са вярвали в по-добри времена, а вместо тях на власт идват материалисти и ненаситни зурли. Прадядо ми е бил анархист, убеден комунист, били са го до смърт в полицията, едва е оживял (вероятно защото е бил образован и син на заможни родители и е бил после лекуван в болницата в Търново). Аз никак не се съмнявам в идеализма на мнозина. Но "идеалистите" нещо после са взели да убиват, да си присвояват, да поокрадват, да отнемат възможностите на други. И не, не са взели залъка от моята уста. Историята ми е написана в началото на темата - взели са градината - гроздето и дините и орехите, които баба и мама са копали, като са се карали даже, кой от двама по-тлъсти комуняри в селото да вземе градината. (изобщо да се свързва поетът с тези, които наистина са лицето на комунизма, е обида, не ми се вярва, че такъв човек би постъпвал така, както реално се е правило с много хора... ). Аз помня само обидата на възрастните си роднини заради проблемите с "видни комунисти", затворите, отнетите неща, идиотското искане да си смениш името, от Поп.... нещо си, да махнеш Поп... - а тяхната вина е само, че някой си е поискал да им открадне нещо.

# 3 813 5 юни 2015, 23:31 ч.

Мнения: 2 843

Точно това за Гео Милев се канех да напиша: че най-вероятно щеше да го последва съдбата на стотиците, мачкани от режима, идеалисти - убити, самоубити (Маяковски), пращани по лагери, репресирани... И съм сигурна, че щеше да стане така, поради следното: Гео Милев е авангардист, пряко свързан с авангардистките течения в Германия; прекрасен, модерен поет, ерудит. Комунизмът не търпи такава поезия:

(...)Червен от убийство и черен от мъртва мъгла
той влиза в съня ми
(иконите спят)
- страшен и чужд - преди да се съмне
(иконите спят)
и хвърля пред мойте нозе
кървави ризи и черни глави
(иконите спят)
Вече нямам очи - вече нямам лице (...)

Комунизмът, поне докъм 60-70-те години, привилегирова такава поезия:

Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!

… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта! (...)
Христо Радевски

Което значи, че Гео Милев: 1) или си остава авангардист, но си търпи последствията (маргинализиране, като Далчев, или по-лошо); 2) пренастройва писането си и започва да славослови партията (като Н. Фурнаджиев, който преди 09.09.1944 е много талантлив поет, а след тази дата не е разпознаваем; като Багряна също).

Това са възможностите. Друго не е имало. Да живееш без алтернатива и без свобода, е най-голямото престъпление на режима.

# 3 814 7 юни 2015, 22:49 ч.

Overijse, Belgie
Мнения: 1 131

Цитат на: Iris04 в пт, 31 окт 2014, 15:52

Аз не знам, обаче, защо си мислите, че тогава зеленчуците не са се обработвали с химикали. Че те хората в личното си стопанство мятаха амониева селитра - взета от ТКЗС-то - с шепи, та по полето не са слагали ли?
Да не говорим за всеобщата неекологичност на промишлените предприятия, за изтровените реки и цели региони...

Тая тема пък въобще не ми се отваря и въобще май няма смисъл да се приказва, защото който е решил да си затвори очите ще ги стиска до край, пък другите и да ги повтаряме, смисъл няма.

Абсолютно подкрепям! Като чуя някой да се превъзнася по едновремешната продукция и веднага го заковавам с селитрата и раундъп-а Wink

# 3 815 8 юни 2015, 11:57 ч.

Мнения: 918

Спомням си за идейно-възпитателната работа в училище.
1. В прогимназията имах за домашно да направя плакат за Партията. Поради липса на подходящи материали у дома баба ми беше натоварена с бойната задача да намери снимки от предприятието, в което работеше. Там й дали 2-3 снимки голям формат, но я предупредили, че един от другарите на снимката вече бил низвергнат. Ножицата заигра у дома и другарят изчезна от снимката. Залепихме остатъците на картон, сложихме някакъв лозунг и изпълнихме задачата.
2. Веднъж трябваше да пиша за съветски филм, който съм гледала. Ужас! Не помнех да съм гледала съветски игрален филм. У дома важеше лафа "Филмът хубав ли е или съветски". Не можех да им разкажа за Чебурашка. Тъй като никой вкъщи не се сети за подходящ филм, ме изпратиха спешно при съседката. Тя ми разказа подробно филма "Гара за двама" и аз скалъпих нещо по разказа й. След години го гледах и ми хареса.
3. Партизанските книги бяха в списъка за лятото. Шапка свалям на учителката по български, че никога не проверяваше дали списъкът е изпълнен. Така и не ги прочетох.
4. Беседите в кварталното кино. Разни престарели другари ни говореха глупости. Няма такава скука!
5. Манифестациите също ми бяха много протяжни и досадни с безкрайното чакане, докато дойде нашия ред да дефилираме пред трибуната на мавзолея.

# 3 816 9 юни 2015, 13:40 ч.

Мнения: 7 677

хи, хи, в изкуството обаче все пак имаше тук-таме някои добри, много добри даже неща. Например цитираният филм "Гара за двама", страхотен е и показва между другото и доста от недъзите на съветското общество. Много хубав е и "Жесток романс", макар че в него действието се развива в Царска Русия, но все пак е съветски.

Павел Вежинов например според мен е много талантлив писател. Например "Следите остават", макар и страшно комунистическа, е всъщност страхотна детска приключенска книга. "Нощем с белите коне" е много талантлив и хубав роман според мен. Но разбира се, това са по-скоро изключения в един сив поток.

Много ми харесват коментарите на Аглая Епанчина, личи си, че е голям специалист в литературата. Доколкото разбирам, била е преподавател по БЕЛ в Американския колеж, ами евалла на такива учители.

# 3 817 9 юни 2015, 13:54 ч.

Мнения: 2 843

Благодаря, Татко Мецан.
Разбира се, че и през тоталитаризма има талантливи писатели; у нас емблема в това отношение е Йордан Радичков. Но забележи кога тези емблеми започват да се изявяват сравнително необезпокоено - чак към 60-те години. Преди това: лагери (Д. Талев), цензура (Д. Димов), автоцензура, опити за опитомяване и "превъзпитание".

Някои поети замлъкват завинаги (Н. Лилиев), други са маргинализирани (Далчев). Някои избират пътя на номенклатурата (Л. Левчев), други - да бъдат себе си с всички последствия (Хр. Фотев, К. Павлов).

# 3 818 9 юни 2015, 14:14 ч.

Мнения: 7 677

Аз съм само любител на литературата, не съм специалист като тебе и затова ми е много интересно какво представлява Левчев, според мен абсолютно посредствен поет /имам предвид Любомир/, обаче то не бяха възхвали и какви ли не суперлативи за него. Само защото беше виден комунист, а и се говореше, че бил нещо си на Л. Живкова;) Единствено стихотворението му "Да те жадувам", по което е известната песен на Сигнал, става за нещо:)

А виж, Недялко Йорданов, макар и комунист в червата, много ми харесва. И книги хубави е писал, например "Два пищова и едно куцо магаре" и "Сребърната тромба", които много ми харесваха като дете:)

О, Фотев е титан. За него просто всякакви думи са излишни.

# 3 819 9 юни 2015, 14:17 ч.

Мнения: 9 047

Не знам по-младичките знаят ли как се ставаше активен борец по "втория начин"/"вторият начин" е много известен термин от онзи период/ Mr. Green

На по чашка се събират близки другари, след третата вече са се сближили съвсем, решават, че ще правят партизански отряд, други техни близки другари от тези на по чашка пък са втори партизански отряд, дето са срещали първите шумкари в гората, а чичото, стринката и шуранайката на тоя и оня са ги криели по къщите си, демек - ятаци.
Ако намерят и някой близък роднина - истински шумкар, който да декларира, че ги познава като партизани и работата е съвсем опечена, всичките тези хора стават активни борци, съответно започват благините - надбавки към заплатата, надбавки към пенсията, безплатни карти за транспорт, децата им влизаха с предимство във ВУЗ, санаториуми, почивни станциии...

Да, ама времето лети, "активните борци" и децата им постепенно измират, идва следващото поколение, за да се ползва и то от благините на народната власт баби започват да осиновяват внуци по почина на другаря Живков Mr. Green

, който осинови внучката си.
Пародия на държава.

# 3 820 9 юни 2015, 14:25 ч.

Мнения: 2 843

По повод Л. Левчев - давам линк към писмо на Г. Марков до него; ако имате време, прочетете го; направо изтръпнах, докато аз самата го четях - толкова право в целта е това писмо, толкова точно представящо превръщането на поета в номенклатура:

http://liternet.bg/publish10/gmarkov/pismo.htm

# 3 821 9 юни 2015, 14:32 ч.

Мнения: 25 530

На мен ми харесаха двете книги със спомени на Левчев "Ти си следващият" и какво беше там. Доста добре е описан живота на приближен до властта човек от онова време, не може да се отрече че има дар слово.

# 3 822 9 юни 2015, 14:37 ч.

Мнения: 7 677

Не знаех за писмото, благодаря.

# 3 823 9 юни 2015, 14:51 ч.

Мнения: 14 478

Левчев е известен "бунтар". Разбунтувал се срещу бай Тошо, когато избили в квартала му две бездомни кучета.

Рядко има човек, когото само един поглед ми е достатъчен, за да не го понасям-Левчев е точно такъв... Sick

В града на баща ми имаше едно клубче "Клуб на активните борци сруще фашизма, капитализма и запасните офицери". Една вечер с баща ми се прибирахме от гости и той пийнал влиза в клубчето и пита активистите защо е трябвало да се борят срещу запасните офицери и какво им е направил той като запасен офицер?

На следващия ден го викаха в полицията , но там шеф се оказал един негов приятел от школата за запасни офицери и той бил подходил с разбиране към неговия случай..

# 3 824 9 юни 2015, 14:54 ч.

Мнения: 918

Яна Язова също. Един съсипан, без време отнет живот, в името на какво?

Препоръчани теми

Графики на БТ - коментари

737
Искам бебе

🎭 Traitors: Игра на предатели - сезон 1, тема 5 (16.10 - 23.10) 🎭

Звездни компромати- 234 част

Избор на сушилня - Тема 8

Причина:

Причина: