Повечето фотоапарати разполагат с огромен брой режими на снимане, като започнете от „снимане на плаж“ до „снимане на домашен любимец“. Тук обаче ще поговорим за полуавтоматичните и ръчни режими, с които разполагат компактните апарати от по–висок клас и DSLR-ите, а именно P (Program), A (Aperture Priority), S (Shutter speed priority), M (Manual), както и кога да ги използвате.
1. Program – в този режим фотоапаратът се държи по много сходен начин с напълно автоматичния, но може да се променят много параметри като: чувствителност (ISO), баланс на бялото, настройки за изображението (рязкост, наситеност на цвета, контраст и др.), снимане в серия или единични снимки, промяна на силата на светкавицата и др. В режим „P“ фотоапаратът сам избира бленда, скорост и чувствителност (ако е включена опцията auto ISO). При завъртане на контролния диск на апарата могат да се променят няколко предварително дефинирани съотношения на скорост/бленда, които ще постигнат правилно експонирано изображение (Program shift).
Този режим е много удобен, когато се налага да снимате момент, в който всичко се случва бързо и нямате никакво време да настройвате фотоапарата. Алгоритъмът на “P” следи на какво фокусно разстояние се снима и нагласява всички параметри така, че да не получите размазана снимка заради прекалено ниска скорост. Фотоапаратът слага минималната скорост по правилото „1/фокусно разстояние“, където, ако снимате с 28 mm обектив, алгоритъмът ще избере 1/30 от секундата време за експонация (като съответно ще бъдат настроени бленда, скорост и ISO), по същия начин, ако обективът е на 200 mm фокусно разстояние, избраната от апарата скорост ще бъде 1/200 от секундата и т.н. Това правило не е случайно и съществува от дълги години в професионалните среди. Презумпцията е, че ако снимате спрямо него, файловете от фотоапарата, разпечатани в размер 10х15 см, ще бъдат с приемлива острота.
2. Aperture priority – в този режим вие задавате блендата на фотоапарата, а той си пресмята скоростта и чувствителността, за да е правилна експонацията. Това е изключително удобно, ако искате да имате определена дълбочина на рязкост в снимката (например при портрет може да искате фонът да е замъглен, а при макро – всичко да ви е на фокус), но не искате да мислите за всички параметри.
Както виждате в горния пример, зададена е блендата за всеки кадър, а фотоапаратът си е пресметнал автоматично каква скорост е нужна.
Ако светломерът на фотоапарата се излъже и снимките стават по–светли или по–тъмни, отколкото искате, може да въздействате на експонацията чрез настройките за компенсация в плюс или минус (с нея се променя скоростта).
Ако сложите настройката за автоматично регулиране на чувствителността (auto ISO), експонацията ще бъде определена както при Program режима, т.е. „1/фокусното разстояние“.
3. Shutter speed priority – този режим е особено удобен при снимане на спорт или въобще всяко събитие, което изисква фиксирана скорост на затвора. Ако искате да замразите в кадър движението на кола, летяща птица или тичащо куче, може да фиксирате скоростта на затвора на примерно 1/1000 и да оставите фотоапарата да пресмята динамично (от кадър на кадър) вместо вас останалите параметри (бленда и ISO). Така вие може да се съсредоточите повече към композицията и кадрирането на снимката.
Друг удобен случай, в който да снимате на режим “S” е, ако искате да размажете движението на водата при снимане на водопад. Тогава може да изберете ниска скорост (1/5, 1 секунда или повече), а останалите настройки ще бъдат поети от апарата.
4. Manual – при този режим фотографът поема контрол над всичко (бленда, скорост, ISO). Подходящ е за всякакви условия, в които светлината не се променя и не искате светломерът на фотоапарата да се подведе. Използването на “M” помага, когато имате голям обем от снимки, заснети при непроменлива светлина и които трябва да бъдат обработени по един и същ начин (при снимане на панорами, пейзажи, портрети в студио и др.). Понякога работата на “M” режим се налага, когато снимате в светлина, която е извън обхвата на светломера на фотоапарата (например нощен пейзаж, звездно небе, снимане на слънцето със специализирани филтри и т.н.). Повечето от съвременните фотоапарати имат възможност да се включи auto ISO, дори в ръчния режим.
Фотоапаратът е като всеки инструмент. За да работите добре с него, се иска постоянство, четене и снимане. Трябва да знаете за какво служи всеки от режимите и кога да го използвате. Надявам се, с тази кратка статия да съм успял да събудя интерес във вас, да експериментирате и изучавате. Това неминуемо ще доведе до повишаване на фотографските ви умения и до получаване на по-качествени изображения.
Автор: Неделчо Кадиев
1. Program – в този режим фотоапаратът се държи по много сходен начин с напълно автоматичния, но може да се променят много параметри като: чувствителност (ISO), баланс на бялото, настройки за изображението (рязкост, наситеност на цвета, контраст и др.), снимане в серия или единични снимки, промяна на силата на светкавицата и др. В режим „P“ фотоапаратът сам избира бленда, скорост и чувствителност (ако е включена опцията auto ISO). При завъртане на контролния диск на апарата могат да се променят няколко предварително дефинирани съотношения на скорост/бленда, които ще постигнат правилно експонирано изображение (Program shift).
Този режим е много удобен, когато се налага да снимате момент, в който всичко се случва бързо и нямате никакво време да настройвате фотоапарата. Алгоритъмът на “P” следи на какво фокусно разстояние се снима и нагласява всички параметри така, че да не получите размазана снимка заради прекалено ниска скорост. Фотоапаратът слага минималната скорост по правилото „1/фокусно разстояние“, където, ако снимате с 28 mm обектив, алгоритъмът ще избере 1/30 от секундата време за експонация (като съответно ще бъдат настроени бленда, скорост и ISO), по същия начин, ако обективът е на 200 mm фокусно разстояние, избраната от апарата скорост ще бъде 1/200 от секундата и т.н. Това правило не е случайно и съществува от дълги години в професионалните среди. Презумпцията е, че ако снимате спрямо него, файловете от фотоапарата, разпечатани в размер 10х15 см, ще бъдат с приемлива острота.
2. Aperture priority – в този режим вие задавате блендата на фотоапарата, а той си пресмята скоростта и чувствителността, за да е правилна експонацията. Това е изключително удобно, ако искате да имате определена дълбочина на рязкост в снимката (например при портрет може да искате фонът да е замъглен, а при макро – всичко да ви е на фокус), но не искате да мислите за всички параметри.
Както виждате в горния пример, зададена е блендата за всеки кадър, а фотоапаратът си е пресметнал автоматично каква скорост е нужна.
Ако светломерът на фотоапарата се излъже и снимките стават по–светли или по–тъмни, отколкото искате, може да въздействате на експонацията чрез настройките за компенсация в плюс или минус (с нея се променя скоростта).
Ако сложите настройката за автоматично регулиране на чувствителността (auto ISO), експонацията ще бъде определена както при Program режима, т.е. „1/фокусното разстояние“.
3. Shutter speed priority – този режим е особено удобен при снимане на спорт или въобще всяко събитие, което изисква фиксирана скорост на затвора. Ако искате да замразите в кадър движението на кола, летяща птица или тичащо куче, може да фиксирате скоростта на затвора на примерно 1/1000 и да оставите фотоапарата да пресмята динамично (от кадър на кадър) вместо вас останалите параметри (бленда и ISO). Така вие може да се съсредоточите повече към композицията и кадрирането на снимката.
Друг удобен случай, в който да снимате на режим “S” е, ако искате да размажете движението на водата при снимане на водопад. Тогава може да изберете ниска скорост (1/5, 1 секунда или повече), а останалите настройки ще бъдат поети от апарата.
4. Manual – при този режим фотографът поема контрол над всичко (бленда, скорост, ISO). Подходящ е за всякакви условия, в които светлината не се променя и не искате светломерът на фотоапарата да се подведе. Използването на “M” помага, когато имате голям обем от снимки, заснети при непроменлива светлина и които трябва да бъдат обработени по един и същ начин (при снимане на панорами, пейзажи, портрети в студио и др.). Понякога работата на “M” режим се налага, когато снимате в светлина, която е извън обхвата на светломера на фотоапарата (например нощен пейзаж, звездно небе, снимане на слънцето със специализирани филтри и т.н.). Повечето от съвременните фотоапарати имат възможност да се включи auto ISO, дори в ръчния режим.
Фотоапаратът е като всеки инструмент. За да работите добре с него, се иска постоянство, четене и снимане. Трябва да знаете за какво служи всеки от режимите и кога да го използвате. Надявам се, с тази кратка статия да съм успял да събудя интерес във вас, да експериментирате и изучавате. Това неминуемо ще доведе до повишаване на фотографските ви умения и до получаване на по-качествени изображения.
Автор: Неделчо Кадиев
