Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

Ама подпетени, хихихихи 

Някой още оставя ли си обувките пред вратите. Значи моят отговор е - не, освен подпетените де хаха.

Не, имаме специален коридор за събуване на обувки в двустайния апартамент в Люлин 5. Не искаме по-мургавите ни съседи да си ги припознаят.  Все пак както стана ясно от темата, в нашия микрорайон навсякъде има крадци, наркомани и по цял ден дънни чалга. Не може вход без това.
А пък аз съм уцелила луксозната ДГ в Люлин, 'щото в групата на детето ми фризьорки и продавачки няма, само офис мениджъри. Ужас!!! Ще трябва да го местя в по-нормална ДГ или пък ще чакам в училище, там 100 % ще попадне на хора.

Винаги като се започне темата и съм се чудила защитничките на обутите гости дали са наясно с правилата на формалния хол и дамския ансамбъл за следобеден чай или посрещат гостите си на вечеря на ниската холна маса в панелния хол с туршията на мама и ракията на дядо  Но внимание - обути 

В къщи винаги и всички се събуват без покана. Нямам условия да каня официални гости. В къщи са ни идвали на гости най-близките роднити и приятели. Ние също рядко ходим на гости в софийски апартаменти. Движим се сред хора, които нямат достатъчно време, за да приготвят тристепенно меню за гостите си и предпочитаме да се срещаме навън. На гости сме си ходили с най-близките семейства, когато са имали или ние сме имали малки деца предимно през зимата, за да съберем децата да играят и да мине по-лесно следобяда. Който е имал екстремно физически активни деца в ранна възраст ще ме разбере. Няма друга сила, която да ме накара да се навра у хората и да чакам жена, която е работила 5 дни да ми готви, принася и търка пода след мен.

ПС Преди десетина години при мен се премести да работи момче от моя град и гимназия, но над 10 години по-млад от мен. В първите месеци споделяше интересни наблюдения за разликите в начина на живот тук и там и ми беше интересно да надавам ухо, защото споделяхме един и същ семеен бекграунд, но беше нов в града, както казва клишето. Едно от нещата, които беше отразил е, че не си ходим на гости, а се срещаме навън. Друго нещо, което му направи впечатление е, че се срещам рядко с най-близките си приятелки и въпреки всичко сме близки.

Гумени галоши само. Зимъска - с отворен терлик вътре.

Ние си държим всички обувки навън, в шкаф. Кучо много обича да ги яде, затова. 

Гости обичам да каня, по-често на барбекю отвън, колкото вътре. Имахме много чести посетители преди година-две, те си се събуваха, аз у тях също. Имам случаи, в които ми казват да не се събувам, може би от притеснение да не си помисля, че са селяни хората (ми напрашени са, какво), но аз винаги предпочитам да се събуя.

Начи, понеже темата е за събуването, нали  , да добавя, че като мома имах в малкото си холче едно бяло рунтаво килимче - метър на метър, декоративно. Тогава допусках и боси, и обути гости - нали нямаше бебета да ми пълзунчат по пода. Идвали са и приятели от чужбина, от САЩ, от Западна Европа. Направи ми впечатление, че единственият, който реши, че проява на нечуван аристократизъм ще е да ми се разходи по декоративното килимче с калните си обувки, беше представителят на местната кабеларка - едно много семпло (да не кажа другата дума) ококорено момче, което "нагази" килима съвсем съзнателно, за да ми покаже, че той ги разбира тия, "софийските" работи. Другите ми гости гледам, че ако се усещаха прашни "отдолу", деликатно го заобикаляха килимчето (то много мъничко беше, де, не са се преуморили). Така разбрах, че са пълни простаци.

Кабеларите нямаха ли калцуни? Аз и анкета попълних имали ли били калцуни.

Тоя калиев перманганат за растения или за д.пета го ползвате или има разлика по квартали?

Много зависи от интериора дали ще събуете посетителя или не, а и от самия посетител. Ако майка е на гости, ще ѝ предложа пантофи, ако е кабелярат - калцуни (не си представям как е миризмата от събути работно обувки), ако е съсед - както сам си прецени. Той си знае стъпвал ли е в мини

Има разлика по квартали. 
Не помня от кого тръгна калиевия перманганат, но е символ на чистоплътност.

Нямаше калцуни и не беше точно кабеларят . Беше за кварталния интернет. Двама без калцуни - единият работи, а другият - новак-стажант току-що слязъл от клона, работа не върши, гледа из къщата и като видя килимчето - оп, и на него! Ама не от лошо - просто така си мислеше, че непременно се прави, за да се покажеш колко си "навътре" с тия работи - белите рошави килими...  А на мен лично тогава калцуните, обувките и пантофите са ми били последна грижа...

Но, Aludra, като се замисля, добре, че не е понечило момчето да се събува, че не се знае... Винаги трябва да се помни, че има лошо, но има и по-лошо...  

Sophie, сега разбирам с прискърбие, че съвсем не съм толкова чистоплътна, колкото се надявах, защото не ползвам перманганат . Ще проуча. Ако става и за растения, още по-добре...

(и се изключвам)

Както за всичко в живота, аз смятам, че крайностите не са пример за нищо хубаво - нито е забавно да покажеш "софийски", "аристократичен" манталитет като се разходиш с кални обувки няколко пъти надлъж и нашир по де що видиш килими, нито пък е приятно да отидеш на гости и да се чудиш как да влезеш изобщо, защото те гледат лошо дори когато на изтривалката стъпиш с обувки.
За мен доброто възпитание повелява да попиташ домакина къде да се събуеш. Може да е отвън заради малки деца, може да е някъде вътре, може сам да каже да не се събуваш и т.н. Но във всички случаи по този начин се избягват неловки ситуации и лепене на етикети "селянин" и "софиянец".

По квартали, моля, интересуват ме само престижните. 

Не , изрязани калеври само имаме , не ги подпетяваме щото ги режем.
От зимна обувка става на сабо.
И задължително с тарлък плетен от баба.
Така се ходи до близката бакалия в нашето гето .
А и басмян пенюар и яорапи до колене прихванати с дебел ластик.

А плетената от изостанали прежди жилетка без ръкави, цвят "меланж" къде я забрави?
Ей, напомнихте ми - точно така облечени веднъж отидохме на училище в гимназията с моята приятелка, тя по пенюар на баба й, аз с бархетна пижама, такива жилетки, калеври и терлици . Такава атракция бяхме, че....как не ни изгониха, не знам

Щом е толкова малко и леко килимчето да го беше прибрала; няма хора, които ходят по адреси, да се събуват във всяка къща. А "софийските" работи той няма как да ги знае просто. Или сложно