Ами, къде да си направят пържолките, ако не на тераската.
Ти пък
Ти пък
- Публикувана: 14 ноем. 2014, 14:32 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2015, 14:32 ч.
Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?
. Лятото особено, тъкмо си проснал уханно пране на терасата, по цветове 
. Не е човешко. 
А те, в цивилизованите страни, масово имат перални помещения със сушилни.
Така че, има резон да не им се налага изобщо да простират.
Така че, има резон да не им се налага изобщо да простират.
Лесно, бързо, удобно и практично.
Общите перални и сушилни винаги са ми изглеждали някак... отблъскващи, да кажем.
Общите перални и сушилни винаги са ми изглеждали някак... отблъскващи, да кажем.
Абсолютно
Не ми харесва да си пера бельото там, където някои си перат постелките за кучетата. Пък и бельото да си перат, знам ли ги какви са и какво им е бельото А те, в цивилизованите страни, масово имат перални помещения със сушилни.
Така че, има резон да не им се налага изобщо да простират.
Така че, има резон да не им се налага изобщо да простират.
Лесно, бързо, удобно и практично.
А какво му е доброто на общо помещение с перални и сушилни? Предпочитам тези уреди в къщата или апартамента си.
Всъщност, така е уредено на много приети за цивилизовани места - Канада, Скандинавия, Швейцария. Мисля, че е свързано най-вече с процента на живеещите под наем. Не съм чула някой със собствено жилище да се примирява с общи преални/сушилни. Е, може би някъде в Манхатън с много строга уредба на етажната съсобственост. А в големите "рентовки", както им казват, си е масово да са общи.
Аз не го казах като нещо положително за мен.
Просто коментирах защо не си простират дрехите масово по терасите.
Както казах и по-назад, нямам сушилня и не желая да имам.
Проблема с бельото съм си го решила-винаги го простирам на най-вътрешния простор. Както не желая да ми гледат други хора гащите, така съм сигурна че и те не желаят.
Просто коментирах защо не си простират дрехите масово по терасите.
Както казах и по-назад, нямам сушилня и не желая да имам.
Проблема с бельото съм си го решила-винаги го простирам на най-вътрешния простор. Както не желая да ми гледат други хора гащите, така съм сигурна че и те не желаят.
Аз не го казах като нещо положително за мен.
Просто коментирах защо не си простират дрехите масово по терасите.
Както казах и по-назад, нямам сушилня и не желая да имам.
Проблема с бельото съм си го решила-винаги го простирам на най-вътрешния простор. Както не желая да ми гледат други хора гащите, така съм сигурна че и те не желаят.
Просто коментирах защо не си простират дрехите масово по терасите.
Както казах и по-назад, нямам сушилня и не желая да имам.
Проблема с бельото съм си го решила-винаги го простирам на най-вътрешния простор. Както не желая да ми гледат други хора гащите, така съм сигурна че и те не желаят.
Въпросът ми беше към Дейлили, която казва, че САЩ са добър пример.
Сушилнята спасява понякога, пролет или есен с много влажни дни. Но като цяло, в нашите климатични условия е само резервен вариант за мен. Една добра центрофуга може да я замени в повечето случаи.
Всъщност, така е уредено на много приети за цивилизовани места - Канада, Скандинавия, Швейцария. Мисля, че е свързано най-вече с процента на живеещите под наем. Не съм чула някой със собствено жилище да се примирява с общи преални/сушилни. Е, може би някъде в Манхатън с много строга уредба на етажната съсобственост. А в големите "рентовки", както им казват, си е масово да са общи.
Специално за Швейцария мога да кажа, че там процентът хора със собствено жилище е много малък. Не защото нямат пари, просто спестяват огромни данъци, които плащат хората с имоти. Там да живееш под наем е нещо съвършено нормално. Ако се наложи да се изнесеш, си наемаш 2 - 3 камиона и всичко се случва бързо и професионално. В кооперацията, в която бях едни съседи ми обясняваха за пералните в мазето, че така се минимизирал риска от наводнение. Има някаква логика, ама недостатъчна за мен. Но там си имат и много други странности като например забрана да пуснеш прахосмукачка или миксер след еди колко си часа или в някой ден. Пералните в мазето бяха с магнитни карти, като всяка е заредена с някаква сума, примерно 50 франка. Едно пране то е 2 франка. Изготвя се график за месец напред за целия вход и всеки апартамент има право на няколко дни, в които пералнята се ползва само за него. Ако искаш може да пуснеш 10 перални една след друга (съответно 20 франкчета), но ако утре ти се изцапа олекотената завивка, трябва да чакаш седмица, за да я пуснеш в пералнята или да си я переш на ръка. Да изпереш нещо в деня на някой друг на никого не му хрумва. Всеки си знае дните и си слиза по пантофки до мазата с 3 - 4 коша с пране, собствени препарати и картата и действа.
Не винаги чужбинското е по-хубаво и по-удобно.
Не става въпрос, че пералнята е обща, а че в приземния етаж има общо перално помещение.Ние, например сме три семейства и всеки си има собствена пералня, съответно с отделни водомер и електромер.Отделно всяко семейство си има стая , в която може да простира.Направено е с цел, ако стане авария да няма наводнение в апартамента.Още повече , че в 99% от жилищата в Германия баните са без сифон на пода.
Ако имаш и някой провиснал бял потник и той там на първа линия трябва да се прОсне.
Добре, че сме на 9-тия етаж и нашето пране го виждат само гаргите.
А червен потник може ли?
