Мен и друг паяк ме е хапал тук - уайт теил. Още не съм срещнала местен хапан от такъв. Явно съм късметлийка .
А ред беци има на всякъде в градината. Крият се под столовете и масите, кофите за боклук и пощенските кутии.
Спомням си, че като пристигнахме много внимавах къде пипам, беше ми леко страшно да влизам в океана заради акулите, смъртоносните октоподи и блу ботълс (https://www.google.com.au/#q=blue+bottle+jellyfish), както и стингърсите - медузички, чието парване е невероятно болезнено. Година по-късно свикнах и сега просто ги приемам като част от живота.
Не е чак толкова страшно, макар че озитата обичат да преекспонират нещата искат да плашат горките емигранти, но не са познали, аз съм от оцеляващите .
Много беше забавно, като започнах работа, две седмици след пристигането ни. Всички колеги се надпреварваха да ми пращат линкове и снимки на къде що отровна и опасна гад има.