Проектозакон за предучилищното и училищното образование

  • 138 296
  • 2 346
  •   1
Отговори
# 2 070
  • София
  • Мнения: 3 824
Значи до 8 покриват всичко и може да приключат с историята.

# 2 071
  • Мнения: 24 467
То и географията ще покрият.
 Laughing
Ученето е по спираловидния модел- още в начална степен се учи "цялата" история на България. После пак се учи, но се задълбочава и се хвърля един по- широк поглед.

# 2 072
  • Русе
  • Мнения: 12 214
  Междувременно ББ поиска оставката на министъра на образованието

http://bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4404334/

# 2 073
  • София
  • Мнения: 3 824
Цар на популистките решения  Tired

Май е истина. ПФ са поискали оставката. Сега остава само и те да излъчат министър и да затънем в псевдо патриотизъм и българщина.
Ех, жалко, харесаха ми програмите, изпълинха ме с оптимизъм, ама чудото беше за два дни Simple Smile

Последна редакция: чт, 28 яну 2016, 16:41 от Елл

# 2 074
  • София
  • Мнения: 17 652
  Междувременно ББ поиска оставката на министъра на образованието

http://bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4404334/


Едва ли е необходимо премиер-министър да иска публично оставката на министъра си - ако наистина има намерение да го смени, ами, просто го сменя...

По отношение на литературните анализи: признавам си без бой, не съм чела Руслан и Людмила. Нито в превод, нито в оригинал (при все, че мога да го цитирам при нужда, хаха. От много по-късни години). Може би десетки хиляди пъти съм чела Понеделник започва в Събота, една от любимите ми книги... чела съм я в превод - просто с такава разполагах. Аз по принцип критики не чета - или във всеки случай не и рядко, само ако преценя, че произведението е многопластово и може би има и неща, които не съм видяла. Към тази книга прочетох нещо - случайно, и то съвсем неотдавна, в нета. Ами... честно, до този момент хич не се бях и присетила за алюзията русалка-русокоска (в оригинал и двете са "русалка")...
Литературният анализ не е "какво иска да ни каже авторът". А е "на какъв език ни говори авторът". Човек може и без да знае думичка на даден език да гледа Ну,, погоди или Том и Джери. С много... ами, минимални познания може да следи други анимации. Но ако не разбира наистина езика няма как да изгледа "Догодина по същото време" и да го разбере / хареса.Не са необходими никакви музикални познания, за да си тананикате Зайченцето Бяло. Но имате доста по-голям шанс да разберете симфония, ако имате поне елементарни познания, така, че да разпознаете различните теми в нея. Не е нужно кой знае какво, за да си каже човек "а, хубаво", гледайки някой евтин натюрморт или пейзаж тип креватна живопис. Но за да си съставите мнение - дали харесвате, или не Дали, са нужни определени познания, и отделено време. Без умения за анализ - и тук не говоря за умения за употреба на дежурни фрази, а умения да се направи "дисекция" на литературното произведение - не непременно в писмена форма - по-далеч в четенето от приключенски романи или фентъзи човек няма как да стигне. Просто няма как да се харесат повечето наистина стойностни произведения без способността дас е погледне под най-горния слой - той в повечето случаи е скучен и досаден.

# 2 075
  • София
  • Мнения: 62 595
Вижте сега, темата пак започва да залита по фантазии на тема какво трябва да бъде и каква е била моята гениална учителка. А нещата са прости до циничност - каквото и да направят като програми и закон, трябва да се избута и децата да вземат каквото могат от училището. С обсъждане или без.
Ще кажа какво забелязвам аз най-субективно - някои деца на някои места в по-малките класове и в основното образование може да се радват да изразят свои тези, но страааашно много деца много трудно формулират някаква теза извън ограничения речник и ситуации в ежедневието. На много деца, ако не им се каже конкретно какво означава едно или друго нещо дори от някоя приказка, те не могат сами да вържат нещата. С две думи, куца им разбирането. Дръндьото много го харесват, защото е на много елементарно ниво като разбиране, но точно това ли искаме? Все повече днешни деца не успяват да задължат вниманиетто си достатъчно дълго време, за да чуят една приказка. Питайте в колко градини вече се случва децата да седнат и да слушат учителката да чете приказка, да видим какво ще ви кажат учителките! И колко деца от групата ще седят и ще слушат така, както децата преди двайсет или повече години. Твърде много графична информация и все по-малко слухово възприета такава, но извън обичайните битови ситуации и общуване. После искайте да пишат есета!

# 2 076
  • Мнения: 5 160
Това е общата действителност...  Blush
Днес четох, че в Америка се затръшкали, че децата не могат да пишат на ръка, вкл.деца на сенатори, губернатори, еtc.
Както Кати даде примери - за да ти е богато есето, трябва да ти е богат бекграунда, а той се трупа с годините и много четене с разбиране, а не с енергоспестителен преглед на двете глави от "Под игото".

# 2 077
  • Мнения: 24 467
Това е общата действителност...  Blush
Днес четох, че в Америка се затръшкали, че децата не могат да пишат на ръка, вкл.деца на сенатори, губернатори, еtc.
Както Кати даде примери - за да ти е богато есето, трябва да ти е богат бекграунда, а той се трупа с годините и много четене с разбиране, а не с енергоспестителен преглед на двете глави от "Под игото".

... плюс лични и разнообразни впечатления, разказване и споделяне на същите, анализ на обикновени житейски ситуации от различна гледна точка. Всякакви "ситуации", вкл. литературни. Най- малкото за да може да се сравни. Без сравнение няма познание и анализ. Няма и синтез накрая.
Това са нужни умения, на които следва да се наблегне и в училище. Другото е лесно, но недостатъчно и излишно /двете твърдения не се самоизключват, макар и да са противополжни/ в обема, в който се прави.
Децата могат и само примери със сметки по математика да правят. Но математиката не е това и не това е целта й. Същото е и при езиковото общуване. Не програмата следва да се нагажда по нивото, а последното да се води по предварително зададени цели. Програмата има тази функция.

# 2 078
  • София
  • Мнения: 62 595
Ежедневните ситуации първо се обсъждат в семейството, в спонтанното общуване вкъщи и чак после в детската градина или училище. На все повече деца ежедневните ситуации са чисто битови и се ограничават дотам - ядене, спане, игра на таблета, гледане на анимации, затова и няма какво да им обсъждат на тях. Кое точно да сравни с приказката? В приказките не се описват битовизми, а те са своеобразно метафорично ръководство за справяне в живота, за добро и лошо. По същия начин възрастните се обръщат към Библията и други свещени книги на всяко религиозно течение. Но явно вече става все по-трудно да бъдат описвани и такива елементари, битови ситуации, а за сравняване с морални дори не ми се говори, че става съвсем трагедия. Какво пита един родител обичайно в яслата и градината? Дали и какво детето е яло и дали е спало. Случките, които дори спонтанно детето иска да разкаже често биват игнорирани или чути между другото. Нататък какво да обсъждаме програми и есета? Питайте учителките колко деца в началните класове могат да разкажат една своя случка хронологично, и то устно! Тук никакво писане не е включено в играта.

# 2 079
  • София
  • Мнения: 3 824
.... Нататък какво да обсъждаме програми и есета? Питайте учителките колко деца в началните класове могат да разкажат една своя случка хронологично, и то устно! Тук никакво писане не е включено в играта.

Мхмх, накъде биеш сега - направо да се отмени училището като безсмислено, защото материала е лош? Или? Ако мислиш, че от възмущението тук има смисъл, грешиш - в тази тема сме все родители, много държат на четенето, образованието и общата култура.

# 2 080
  • Мнения: 24 467
Разбира се, че и в семейството се обсъждат. Тъй както в семейството детето се запознава най- често за първи път с математиката чрез игрите, с животните, с географията.
Винаги е имало семейства всякакви. Винаги едни са питали: "Яде ли? Спа ли?", а други- "Днес на какво играхте? Какво правихте?".
Това няма общо с учебната програма, обаче, чиято цел е да ограмоти на едно средно и житейски необходимо ниво всеки ученик. Ограмотяването не следва да набляга на академично ненужни знания, а на практически необходими умения. Такова е, точно, умението да се анализира на база дадени факти по дадена тема, да се правят логически обосновани изводи. Умение, необходимо за почти всяка област на социалния живот.

# 2 081
  • София
  • Мнения: 62 595
Бия натам, че за мен обсъждането на тези програми и тук да си приказваме за тях е като да обсъждаме цвета на тапетите, а основите на къщата да са подгизнали. Велислава Дърева има една много точна реплика - забълбучкване на главите. Скубем се тук една-друга що е то есе  и битови случки, а все повече деца в предучилищна и начална училищна възраст имат сериозни затруднения с разказването на свои случки, нямат речник, защото първо рядко биват изслушвани и после рядко някой си прави труда да им ангажира вниманието да разкаже или прочете приказка. В допълнение липсата на спонтанни игри на децата във и извън семейството. За да се стигне до есето, първо трябва да има разбиране и трупане на речник и опит. Обсъждаме нещата, които засягат петокласници и нагоре, а разликите се виждат още в началните класове. И то при положение, че като цяло програмата в начален курс е в общи линии добра. Т

Ограмотяването си е ограмотяване, защо го смесваш с академичността? Ограмотяването е придобиване и автоматизиране на четенето, писането и смятането. Колкото до академичността, не зная какво разбираш под това, Джуди, нито какво точно разбираш под практически умения и учене на мислене и логика. В началните класове академичност не виждам. От пети нататък програмите са излишно претоварени плюс неразбираеми учебници - там категорично трябва да се променят нещата.

Последна редакция: пт, 29 яну 2016, 09:21 от Andariel

# 2 082
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Семейната отговорност при отглеждане на деца не се ли обсъжда в други теми, че и тук трябва да я нищим? Тази тема има заглавие и аз я чета точно защото ме интересуват дискусиите по темата. изобщо не ме интересува как Пенка си гледа децата и какво ги пита у дома.

# 2 083
  • София
  • Мнения: 17 652
Ежедневните ситуации първо се обсъждат в семейството, в спонтанното общуване вкъщи и чак после в детската градина или училище. На все повече деца ежедневните ситуации са чисто битови и се ограничават дотам - ядене, спане, игра на таблета, гледане на анимации, затова и няма какво да им обсъждат на тях. Кое точно да сравни с приказката? В приказките не се описват битовизми, а те са своеобразно метафорично ръководство за справяне в живота, за добро и лошо. По същия начин възрастните се обръщат към Библията и други свещени книги на всяко религиозно течение. Но явно вече става все по-трудно да бъдат описвани и такива елементари, битови ситуации, а за сравняване с морални дори не ми се говори, че става съвсем трагедия. Какво пита един родител обичайно в яслата и градината? Дали и какво детето е яло и дали е спало. Случките, които дори спонтанно детето иска да разкаже често биват игнорирани или чути между другото. Нататък какво да обсъждаме програми и есета? Питайте учителките колко деца в началните класове могат да разкажат една своя случка хронологично, и то устно! Тук никакво писане не е включено в играта.


1. Приказките са създадени, за да
а) обясняват битовизмите - битовизми от една отминала епоха.
б). оправдават определени практики, които в съвременния живот бихме определили като недопустими.
в) оправдават морални ценности, които в съвременния живот бихме определили като недопустими
г) стимулират поведения (действие / бездействие), които в съвременния живот бихме определили като недопустими
д) поставят върховни цели, които съвременния живот би определил като неприемливи.
2. Малките деца в повечето случаи имат проблем с разказването на нещо, което се е случило преди повече от няколко часа / дена по хронологично адекватен начин просто понеже имат принципен проблем с хронологията. Поставянето на дадено събитие в правилния момент изисква а) познания, които те все още нямат и б) усещане за време, което се изгражда постепенно и променя - много бързо! - в детството.

# 2 084
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата в градинска възраст са напълно способни да разкажат една случка и да спазват някаква хронология, ако тази случка е емоционално оцветена. Времето и пространството може да не са все още добре развити, но се подпомагат и компенсират от емоционалната оцветеност. Но за да разкажат, трябва да има на кого да го разкажат. Дете в градинска възраст може да разкаже за конфликтна ситуация, в която е участвало, да изрази някакво отношение, дори някакви, макар и от гледна точка на възрастния незрели и грешни, оценки и изводи да направи. Възрастният подпомага развиването на това умение чрез активното участие в разказа чрез задаване на въпроси. Така мисълта на детето се структурира, намества нещата във времето.
Относно останалите неща за неморални практики и пр. в приказките няма смисъл да говоря. Наблягам единствено на езиковата, комуникационната и когнитивна страна на въпроса. Моралът не е обект.

Общи условия

Активация на акаунт