Татковци, подкрепят ли ви жените до вас :)

В разумни граници всичко.

Спорт- да, но не и ако си носи редовно спортни травми, обаче твърди, че го прави за здраве. Истинският спортен майстор не допуска травми. Нито пък ще приема, че ще ходи на спорт и ще е толкова скован и уморен, че да не може да върши друго. Това също е неправилно спортуване. Ако толкова иска да хаби енергия, няма защо да е на бягаща пътечка, може да направи нещо полезно.

За готвенето- стига да не е с безкрайни претенции и да не се стигне до орторексия. Бившият ми мъж от време на време решаваше, че ще е вегетарианец, тоест бойкотираше сготвеното от мен. Същевременно от време на време просто си купуваше месни продукти и ги изяждаше наведнъж, щото всъщност не можеше да трае без месо. Та зависи какъв вид вегетарианец или веган си. Ако създаваш около себе си кофти атмосфера- не е приемливо. Ако много държиш, правиш нещата сам. Ако ти вреди, разсеян си или не го вдигаш- няма подкрепа:)

Хм, това съм го чувал от доста възрастни жени....абе направо баби си бяха.

Та за приемането се сетих нещо.
Понякога ни се появява инерцията да чакаме подкрепата от другия като разрешение да направим нещото. И излиза, че без подкрепа не бихме правили това, не бихме правили онова.

Е, ако нямаме подкрепа да живеем, ще умираме ли?!?! А тези неща спорт, излизане с приятели и т.н. са част от живота. Реално, колкото повече ограничаваме живота си, толко повече започва да умира душата ни.

Според мен въпросът е не дали ни подкрепят, а дали се подкрепяме сами?!

Ако се подкрепяме сами, все едно целият свят ни подкрепя.

Другият въпрос е, че без поне някакво приемане на другия такъв, какъвто е, реална пълноценна връзка за двамата няма да има. Все някой ще бъде управляван от другия за сметка на душата си.

Подкрепям го,ама не искам да участвам.

подкрепата е нещо хлъзгаво понякога
едната страна си мисли, че подкрепя другата, но втората не че чувства подкрепена

Подкрепям в зависимост от ситуацията и в границите на разумното.

Ако реши да става веган/вегетарианец ок, няма да му бутам мръвки пред лицето с "яж, яж, кво се правиш сега", но пък няма да стана и аз вегетарианец заради него.
Ако иска да става културист - да става. Аз няма да ставам обаче. Ако иска да тича в парка - и аз ще тичам.

Ако иска да си смени работното място по някаква причина - ок, до него съм.
Ако иска да си продаде колата за да започне собствен бизнес или за да даде парите на близък за операция - до него съм.
Ако иска да продаде колата си за да си купи най-новия Айфон - ще го изгоня от вкъщи!

И така... ситуации и ситуации. Всичко е "зависи".

Моят мъж не ми иска разрешение да излиза с приятели или да спортува, нито пък аз искам такова. Ако иска да става вегетарианец - да става, няма да правим проблем от това

Не съм татко, жената съм в случая, но ще споделя.
Моя мъж е самбист. Когато почна да тренира този спорт, беше само за да влезе във форма и да се научи на някакви хватки. Подкрепих го. След няколко тренировки, започна да се прибира скапан физически, посинен, с аркади. Пак го подкрепих, въпреки че ме болеше сърцето, когато го гледах така. В последствие задобря. Не е професионален спортист, тренира за удоволствие този спорт, но дава всичко от себе си, когато тренира. Винаги ще съм до него. Винаги ще го подкрепям, дори ако реши да се състезава професионално.
Има хоби, което изяжда голяма част от свободното му време. В началото много ме дразнеше, но ми беше ясно, че той обича наистина това, което прави. Не мога да му забраня да си го практикува, за това пак го подкрепих. Дори съм му помагала да го развива. За него е важно, че вместо да мрънкам как предпочита хобито си пред мен (въпреки, че не е така, нека не бъда разбирана погрешно), аз му помагам. Съответно, започна да избира по-често мен, отколкото хобито си (не съм му повлияла на това решение, или поне не умишлено).
Взима хранителни добавки, които са изцяло натурални. Но, докато се науча да ги различавам, много се притеснявах. Все пак, видях че му влияят добре и го подкрепих.
В общи линии, винаги съм подкрепяла мъжа си, във всяко начинание, във всяко решение, във всяко действие. За мен е важно той да чувства в мое лице опора. Както и обратното, разбира се.

Подкрепям - напълно, безрезервно ... без да участвам, но егоистично си измъквам "хубавинки" от основното хоби Става дума за колело и бревети Ходи през лятото по "Европата" да кара по 1200; 1600 и повече км. ... Ами, да върти педалите, като му е кеф Аз през това време съм в "началната точка" на бревета и се забавлявам Я в Италия, е в Испания, я в Швеция, я в Англия, я във Франция ... Ех, Париж ... Ако знаете колко много чакам таз годишния бревет Париж-Брест-Париж - преди 4 години голямо миткане му ударих - вЕрно сама, ама се забавлявах както искам без някой да ми се пречка и да иска да ме изкарва от музейте Сега ще сме с голямата щерка и вече сме направили плановете как ще се забавляваме, докато таткото ни кара колело

За момент се зачудих дали не си ММ.  Тези двете са ни болни теми. За вегетарианските приумици, опитах сериозно да минем на вегетарианство (не веганство, мисля, че и за двама ни е множко). 2 месеца и половина бяхме така. Ами на мен не ми се отразяваше добре никак. На стомаха, на ставите, дето се казва на настроението. А не е да съм подходила с лошо, напротив, бях си наумила да се пробваме сериозно. Редовно има безмесни манджи вкъщи, аз обожавам всякакви салати, дори по-често не ядем месо - 2 пъти в седмицата да речем ядем, но да го "подкрепям" да не ядем никога месо за сметка на моето здраве някакси не ми звучи справедливо, а с нашия режим 2 манджи на ден са нещо изключено. Аз през седмицата спя по 5-6 часа на нощ, какво остава да седна и да готвя още час.

За спорта, и двамата много обичаме планините и там нямаме спор.  И двамата обичаме да тичаме по много. Никакъв проблем да си тича, ако иска и всеки ден, но то това не стига. На него му се ходи на състезания на м*йната си, с извинение. Аз не обичам състезанията като идея. И нека съм ужасна егоистка, ама някакси не е честно, както и двамата обичаме планината, а от работа до Пирин стигаме 2 пъти в годината и единия път той да си ходи сам в 5-звезден хотел, за да иде после за 5 часа на състезание. И на тази тема се гледаме накриво. Аз се опитвам да съм подкрепяща де... Обещала съм му да идем на Малката И голямата обиколка на Витоша тази година. Стига да не си прецакам коленете пак, живот и здраве, ще идем.

Бе то на мъжете все не ви стига , все много ограничени се чувствате , не се находихте .жените все сме ви възпирали и не сме ви разбирали.ама сте хитри , направите по едно лапе и после ооо сори аз ще ходя да бягам , ще ходя за риба , ще ходя на майната си с приятели пък то стой вкъщи дондуркай лапето на теб ти е ред и ти се пада вече ми писна мъжете да го играете жертви.до гуша ми е от пикльовци.Искате хем добра домакиня , хем секси мацка.да е руса , но да е умна.да не ви ограничава , да ходите САМИ където си поискате , без да се интересувате ТЯ дали не иска да се находи , да захвърли всичко вкъщи , а вие да свършите всичко  да ама не нали сте много уморени ,ама да ходите да тичане не сте.
Добре , че моя дреми вкъщи като саксийно цвете като е зима , иначе стоплили се очите му не мога да видя, дреми по цял ден за риба , но иначе много уморен ХА тя въдицата тежи 100 кила.един баща да ви беше правил нямаше да сте толкова еднакви

Лелеее...  ... жертви, саможертви и като каза че сме хитри, по въпроса с направата на лапетата много може да спорим... да не говорим че доста мъже са прецакани нарочно, за да бъдат впримчени по някакъв начин.... най вече заради изгодата, било то материална или финансова. 



Мъж без жена е като куче без бълхи... Живее си, но скучно!
А жена без мъж е като бълха без куче... може да живее, но няма кого да хапе! 



Сакън, не закачай рибарчето... пък и ходенето за риба сплотява семейството..ФАКТ!!!! 

- По-рано постоянно ми носеше подаръци, но откакто се оженихме, престана.
- Скъпа моя, нима си видяла някой рибар да дава червейче на рибата, която вече е хванал?   

...........

Сега по темата...
Дали ме подкрепя...е, поне се опитва... както видяхте, не е лесно рибар да се подкрепя.
Вярно е че сме волни души и двамата, но все пак, категорично ме подкрепя във всичко.. докога обаче, Божа работа. 
Повечето тук знаят, че никой не може да ме спре влезе ли ми мухата в главата.. камо ли пък жената. 
Аз също не бих могъл да я спра науми ли си нещо... на шега и на майтап, навъртяхме четвърт век съвместно.. сами преценете дали ме подкрепя. 

Шест неща, които правят мъжете щастливи:

http://bgtatko.bg/31900/shest-neshta-koito-pravyat-majete-shtastlivi/

Общо взето не виждам много различия спрямо това, което прави и жените щастливи.

т.1,2,3,6/най-вече посл. изр./ е 1:1
т.4 виждам изв. различие
т.5 И аз си обичам свободата, ама чак пък `скиторене`...

Когато бяха малки децата - първо едното, после другото - не подкрепях времето за спорт (оценям го сега като грешка). Доста години бяха това, сигурно много ми се е ядосвал, ама и аз на него, че не мисли за децата си толкова колкото аз.
Сега след години вече не само подкрепям, ами го и тикам насила да ходи като го видя, че пропуска някои от редовните си тренировки. С риболова по същия начин
За хранителния режим по-скоро аз имам нужда от подкрепа като измисля някоя по-здравословна диета за двама ни, но общо взето срещам безразличие...

Подкрепата както и НЕподкрепата са временни явления при нас и постоянно се редуват. ММ има нещо като хоби, за което не взима пари, а гълта половината му свободно време. Но това е, което прави с любов и го определя какъв е. Подкрепям до колкото мога, но определено щеше да ми е по-лесно, ако и аз имах такова нещо, но уви за сега нямам възможност за такива дейности. За веганството- постоянно минаваме през такива фази. Съобразявам се колкото да има какво да яде като се прибере, но заради детето си готвя всичко и хич не ми дреме дали се дразни или изкушава от нещо
Има един много тънък момент, за който много мъже не се сещат навреме. Изведи ме 1-2 вечери някъде, прави 3-4 пъти секс за 1 ден/нощ за разнообразие; заведи детето на театър/балет/опера подари, купи нещо без повод (и на двамата), пък ще видиш не подкрепа, ами и веганска торта ще ти направя Но ако не съм ти виждала очите 9 дена, а ти на 10-тия ми звъннеш, че ще ходиш сам някъде си... нали разбираш.
Има и друго. Фрази като: "Писна ми само да ми мрънкаш; да ми държиш сметка" само засилват мрънкането. Опитай с "Обичам те, за това че не ми мрънкаш прекалено" или нещо такова

Мъж веган.............................. е такова чудо не съм срещала досега.....