Сладкарничка за книги - тема 22

Хади де, кво ви казах сутринта - отчет и снимки до 19 ч, ама ха...направо си гриза ноктите от нетърпение ...

Много работа свърших днес, много съм доволен - пробвах някой неща за  първи път и смея да твърдя, че се получиха много добре ...

Уф,да 36мин....нещо съм разсеяна напоследък....
Гигич,  за поправката....

Ехо, прибрах се!
Хора, няма такава среща! Това, че изкарахме страхотно е ясно, но момичетата са един път! Особено Милето; вече ще гледам на айряна със съвсем други очи  .
Има много за разказване и знам, че е гадно да го кажа и да не дам подробности, но просто нямам време в момента.
Ще се включа пак по-късно  .

И аз съм тук 
Момичета, аз като най-неприказлива на живо да не си помислите, че не ми е било готино! 
Установих, че трябва да спрем да четем електронно, защото никой на никого книгите не ще да взима, защото ги има електронни 

А айряна е един път  Милето да влезе да си го разкаже 
Имаше подаръцИ и мноооооого емоции 

Вени, чакаме, тук сме  
Скарамушче,  

Сладури,още ме е яд,че ви изпуснах.Няма да има повече пробив от моя страна.Имам нужда от емоционална инжекция
И щом Дев пуска в понеделник,значи започвам да се оглеждам в пощата.Барем да се накефя както трябва.

И аз тук     
няма такава емоция, ей, това Миленце         
Накратко да започна с разказа аз, пък и другите ще се включат  Стигнах в 14 точно, въпреки че на мол стамболийски имаше катастрофа. Заварвам Вени, Кали и Рейнчето, Кали още леко подсмърча и свети доволно. Получила подаръчето си вече  Те ще разказват повече.
Аз нататък. След 20-тина минутки идва Милето  Сяда си кротко, мохабет, трампим книжки по уговорките. Тя "Кажете сега, какво правите? "    Викам, за изненади се оглеждаме Тя - е, не знам, не съм аз  Мисля си "Малиии, тая Миленцето, пратила ми го е по пощата, само и само изненада да има"  Така де, ама и се чудя дали все пак не бъркам. Нали отдавна я заподозрях И мохабета и пийването си върви, междувременно масата вече пълна, Тони рисува за всички момичета по картина,, вообще, купон. По едно време идва сервитьорката и вика: "Има един подарък тук за Мария еди коя си" Е сега вече се облещих. Ама един огромен кашон ви казвам      Ни в клин, ни в ръкав, викам - ми аз съм  Лелееееее, взех го , и започнах да го отварям, ше умра докато го отворя и само соча към Милето - знам го виновника аз      Аааа, не , уникална емоция. По-късно ще снимам, сладките - ръчно направени , си ги хапнахме там всички. Едно ръчно изработено иглениче, но коледно  , един красив тефтер (аз все скучни фирмени тефрери съм имала, този е красота), коледна свещ, картичка със страхотно послание и две пакетчета със сребърни панделки, всичко сложено с такава любов в една искряща хартия, и подредено, лелеее... толкова мило ми стана, и празнично, и топло    Миленце, ти си уникален човек 

Какво направила наш'та, четете във втора серия 

По поста на Мариша си личи колко е емоционална и колко се забавлявахме всички, докато си отвори пакетчето  
А Тони беше голям сладур, снима се с всяко момиче  че и за спомен всички си имаме рисунки с автограф от него 

С голям кеф прочетох поста ти МаришкА , АДСКИ ВЕСЕЛО И ЗАБАВНО СЕ Е ПОЛУЧИЛО ВСИЧКО , НЕКА ДА ТИ Е ЧЕСТИТ ПОДАРЪКА , БРАВО ЗА ГОТИНОТО ПОДНАСЯНЕ ОТ СТРАНА НА МИЛЕТО , ХИТРО ГО Е ИЗМИСЛИЛА  

Идвайте всички да разказвате и снимки да гледаме , било е супер вълнуващо , завид - завид искрено  

Другарче мое усмихнато , днес ходих по магазините , взех ти това , което исках, а то е ...... и ............. , другата седмица накрая опаковам и пращам , имам още над нещо да помисля .  

Дес , Мим , сутринта ви изпратих книжките  

Другарче Лофче , хиляди благодарности за книгите и шоколада , мислиш ти за моята фигура като на планетата Земя    Проблем ли ще е ако дам "Да чуеш ритъма на сърцето" и на мама да я прочете първо , че днес беше с мен като я взех от пощата и сега ми звънна и пита за нея , с леки недомлъвки , явно иска да я чете    Обещавам да не ги бавим много време  

Ше има и втора серия, малкия се е заиграл с една количка  
Промъкнала се Миленцето в хепито като крадец, хванала една сервитьорка и й рекла "Сега, тук, нещо тайно ще трябва да направим". Сервитьорката се облещила   И Милето й обяснила за подаръка, а тя : "Ми аз не я познавам тази Мария" (странна реплика за сервитьорка, отдаваме го на шашкането й) Милето: "Нищо, и аз" (ама и отговора е бил трепач)     И понеже сервитьорката още се блещела, Милето и бутнала една кутия бонбонки за вдъхновение ...   (малиии, как го е измислила и подготвила...!) "Затова, сега ще се уговорим -рекла Милето - ще седна, и като поръчвам, ако ви поръчам айрян, носите подаръка, ако не - чакате. Чакате да си поръчам айрян, като код".                     А сервитьорката питала "А какво да кажа?"   Милето: "Ами, че е подарък някакъв, не се знае какъв"       Лелееееее.... Такава емоция не е имало откакто ММ ме заведе на Черни връх да ми предлага      
Миленце, много, много ти благодаря       и 100 пъти да напиша "много ти благодаря", пак няма да е достатъчно  

   Ахахахахах  , суууууупер яко ,       обожавам такива весели моменти , било е уникално и незабравимо ,    Айран викате е кода    Ох , Миле , къде ти идват на акъла такива неща да правиш 

Знаех си аз,че много изпускам

Не, хора, вие нищо не знаете!
Милето заговорничи със сервитьорките, Мариша си получава подаръка. Изненадата е пълна, а Маришка около десетина минути издаваше всякакви нечленоразделни звуци с прилежащите емоции. Ние всички се радваме, а малкия на Кали я гледа, гледа и по едно време й вика "Абе спокойно, няма хамстер"  .
Казвам ви, толкова беше емоционално и смешно, че още ме боли коремчето.

Вие сте страхотни 
     Милето е страшна

Нара, мишка намери ли  А айран ще има ли за мен 

Срещата е била невероятна! Казах ви аз да си вземете тефтери и моливи и да правите записки, ама то си е било направо да се заснеме за бъдещите поколения!

Привет и от мен!  

Бавно си чета "Човек на име Уве" и все повече ми харесва. Много човешка книга, мисля че би се харесала на всеки, толкова много топлина има в нея въпреки всичко.