Публикувана: 22 окт. 2004, 12:16 ч.
Последно мнение: 21 ноем. 2004, 18:33 ч.

Как се справяте? Б

4 869
24
1

# 15 24 окт. 2004, 02:40 ч.

Мнения: 249

Дея, мила едва ли каквото и да напиша ще те боли по-малко, но трябва да се оттърсиш от мрачните мисли! Хората винаги ще говорят и за съжаление не може да се направи нищо по въпроса! Жестоки са да, но опитай да не обръщаш внимание!!!!!! Поне това е моята политика! И не на последно място - трябва да си спокойна и главата ти изпълнена с ведри мисли, когато работите по въпроса за наследника! Wink

Така, че просто ги игнорирай! Нека си говорят! Вие сте си вие! Обичайте се и си гледайте вашият живот!
Чао и до писане от мен!

# 16 24 окт. 2004, 02:50 ч.

Мнения: 249

Цитат

Ми те вече година пробват и нестава и нестава. Работят още за първо детенце! Всичко си споделяме с нея, много я боли , че не става. Бях и споделила, че не се пазим и ние, и и действах , като успокойтелно , защото вече съм забременявала, а и при мен нестава лесно!
Ами сега, клокото ще се зарадва, толкова щ ея заболи

Цитат

Ybag, кажи на приятелката си, че имаш проблеми с цикъла, че ти закъснява, но още нямаш признаци и ти трябва съвет от лекар. Но й кажи, че искаш да говориш лично с него, за да му обясниш как се чувстваш. Така поне засега няма да й съобщаваш новината. А после...няма как.

Ybag аз мисля, че е по- добре да се видиш с приятелката ти и да й кажеш- няма нищо лошо! Тя ще разбере! И въпреки че ще я заболи в началото после ще се зарадва! Казвам ти го от собствен опит! Сестра ми ми каза преди седмица, че е бременна и знам какво точно ще изпита! Но по-добре така, отколкото по-късно да разбере за цялата постановка ....... мисля, че ще я заболи повече ако разбере, че си се опитвла да го криеш!!!!
Истината е по - добрият вариант! Та това е моето мнение! Ти постъпи както прецениш за по-добре! Тя все пак е твоя приятелка и ти я познаваш добре!
Хайде ЧАО и до писане

# 17 24 окт. 2004, 10:43 ч.

Мнения: 697

Ние сме женени от 5 години и освен това аз съм и на 32. Питат ни постоянно ама аз се изучих да казвам че изчакваме и се пазим. Така поне не могат да коментират. То не че ми пука ама що да се занимавам с глупости. И на свеки още от първия ден и казах че се пазим и тя повече и не попита. Единствените които знаят са мойте родители ама те си траят. На приятели също не сме казвали, че искаме бебе.

# 18 25 окт. 2004, 13:06 ч.

Мнения: 4 414

миличка, не съм имала твоя проблем, но искам да те подкрепя. знам, че е трудно, но се опитай да не обръщаш внимание на тези хора. понякога го правят неволно, понякога целенасочено...в подобни случаи си казвам, че Господ гледа отгоре и всичко се връща някой ден. важното е мъжът ти да е до теб!
аз също съм родом от малък град и простотията там ми е безкрайно позната/още тормозят майка ми, че не сме сключили брак/. на една позната свекървата не разрешаваше мъжът и да се изследва, защото "на сина ми нищо му няма. снахата не струва!" Imp

а и той тъпака я слуша. осиновиха си детенце. аз все си мисля, че можеше да се реши въпроса, ако той беше направил нещо /на нея всички изследвания си и бяха ОК/...много се отплеснах, но идеята ми беше - не слушай простотиите! ти и мъжът ти си знаете най-добре - действайте си и ще се получи!:)
и не се предавай! стискам ви палци!

# 19 19 ноем. 2004, 09:48 ч.

Здравейте,пак съм аз. Много е хубаво че има такъв форум, където да си споделяме, защото точно тези неща не можеш да ги кажеш на близките си. Имам нужда да ви кажа как се чуствам.Омъжена съм от 2 месеца, а от 3 правим "опити" да забременея.Много добре знам че това е абсолютно недостатъчно време, още повече че опитите са не повече от 3-4 в месеца. Притеснено ми е, защото имам чуството че свекъра и свекървата се интересуват от мен само защото трябва да им родя внуче.Преди да се оженим непрекъснато имаше намеци по въпроса за бебето. Сега попрестанаха, но имам подозрения че опяват на съпруга ми. И че той иска дете заради тях. Много е сложно и объркано, може би аз подхождам малко егоистично, но понякога се чуствам просто като едно биологично средство за осъществяване на нечии мераци. Аз искам дете, но искам и да бъда обичана заради самата себе си. И понякога имам чуството че целта не е да съм щастлива аз, а да са щастливи родителите на съпруга ми. Естествено че за мен ще е голяма радост да имам дете, дано имам това щастие, но няма да позволя да ми се месят в отглеждането му, съвети приемам, но не и вмешателства. А като се има предвид че свекървата е преподавателка, просто си представям какво ще се случи. И аз никога няма да съм права и никой няма да ме защитава, защото "мама" е най-важна от всичко. И отгоре на това се страхувам дали всичко е наред с мен, дали мога да имам деца.Плаша се че няма да ме обичат ако има проблем с мен. И че ще ми се дават наставления да ходя на доктори и т.н. А това е нещо много лично. Много объркано стана, извинете ме за това. Сигурно и вие сте объркани, сигурно сте изпитали някои от моите страхове.Благодаря че ме изслушахте и се надявам да ме приемете при вас, ще се опитам в най-скоро време да се регистрирам.Желая ви много щастие и успех!

# 20 19 ноем. 2004, 13:21 ч.

Мнения: 660

Сълзичке,какво е това униние.
Свекъра и свекърва ти наистина очакват да им родиш внуче и е нормално,няма защо да се изненадваш.Но не ми се вярва само това да ги вълнува край теб.Просто психиката на старите е такава...ожениш ли се - до 2-3 месеца трябва да си бременна.
А всъщност въобще не е така...нито пък трябва да даваме отчет на всеки дали тази вечер ще правим бебе или ще се пазим.
А като им е толкова интересно какво точно се случва в леглото и искат да са съпричастни на акта,ами да ни купят вазелин,ароматни свещи,червено бельо и да заповядат в хола да слушат. Twisted Evil

# 21 21 ноем. 2004, 03:29 ч.

Mila sqlzichke,

Az nikoga ne pisha vqv foruma zashtoto ne sqm sviknala da pisha na kirilitza i ne iskam da draznia chetiashtite, no reshih da napravia izkliuchenie zashtoto tvoia post me razvqlnuva. Smiatam che si NAPQLNO prava da se chuvstvash razdraznena ot otonoshenieto na roditelite na mqja ti. Moje bi niama smisql da povdigash pred tiah vqprosa, no az na tvoe miasto pri vsichki sluchai bih spodelila tezi chuvstva s mqja si i bih se opitala da mu obiasnia, che podobno otnoshenie e ujasno obidno. Razbira se, che triabva blizkite ti da te obichat zaradi teb, a ne zaradi radostta, koiato mojesh da donesesh na tiah. Ami tova e vse edno da te obichat samo zashtoto si bogata!
Stiskam paltzi mqja ti da te podkrepi 100%

# 22 21 ноем. 2004, 17:31 ч.

Мнения: 7 716

И аз не бях свикнала да пиша на кирилица, но се научих. Оказа се, че не било толкова трудно.

# 23 21 ноем. 2004, 17:50 ч.

Мнения: 9 900

засега само по-близки приятелки ме питат, въпреки че знаят колко отскоро опитваме, и то не всеки месец. Понеже знаят, че съм си малко дръпната, позволих си като се видим с някоя, първо да казвам:"Здрасти! Не съм бременна!" Simple Smile

Ама си е гадно. На моите родители евала - на 32 години съм и нито веднъж досега не ме бяха питали дали няма да се омъжа. Просто ми се скъса сърцето, като ги видях така щастливи на сватбата ми и чух колко са се хвалили с нас.
Харесвам, когато с мои близки си говорим простичко и спокойно за това как някога ще си имам бебе и хубавите неща, които ме чакат. Да не ми намекват за възрастта, да внимавам с това или онова, да не ми казват "айде, време ви е!"/най-често изтърваната реплика според мен/...

Ще се справим, момичета:)