Може ли една разведена с дете да намери щастието си?

Е да се изнесе мъжа защото детето е казало еди кво си? Ми какъв мъж се връзва на приказките на дете, което на всичко отгоре е в ужасно положение.
Никой не може да ме убеди, че това е причина за раздяла.

аз понеже съм била от страната на мъжа - не че е възможно, а е напълно възможно, защото ако родителят в постоянство толерира недобро отношение, много изисквания и никакви права, и ако позволява детето да застава посредата на отношенията на двама възрастни или да бъде ползвано като оправдание, и още по-лошо непрестанното "малко е още неразбира" - много ясно, една дума след дълъг период време прелива чашата. щото да имаш задължения и отговорности и да нямаш права е непосилно и за светците - вервайте ми.
и последно - много е важно родителя да избере приоритетни области - щото колкото и да е важно детето то не е най-, в слу4ай 4е искаш да създадеш здрава среда за себе си него с новия партньор, или когато остане време и имаш желание не е достатъ4но.
щото всеки има нужда от едната прегръдка и споделяне, обаче да чакаш цял живот да ти дойде ред - ми аре нема нужда - има и други.
съгласна съм трудно се балансира, но ако човек иска - все ще намери начин.

милк - съветва да се поставяте и на мястото на другата страна

Може разбира се ,аз не познавам по4ти такива но сьм сигурна ,4е може .
Не може приятеля ти да иска детето ти да се дьржи с него все едно не сьЩествува истинският му баЩа.
На приятеля ти ниЩо не му пре4и да си го оби4а.
Трудно е една самотна майка да намери партнИОр в живота си ,заЩото винаги иска или не ,в бьдеЩият си  партнИор гледа не само мьжа ,но и баЩата.
Аз не тьрся баЩа на детето си,не сьм го и тьрсила,пьк и да го тьрся _няма да го намеря така ,4е това което исках за себе си е да намеря някой ,за да не сьм сама,винаги ,когато този някой не пре4и с неЩо на детето ми.
Приятеля ми се радва ,когато бивШият ми сьпруг взима детето,хахахаха не само ,заЩото остава сам с мен ,но и заЩото знае ,4е е по добре за него да визжда баЩа си.

Пантер, първата препратка не я разбрах? Но според мен докато възрастния е в състояние да избира- дали да бъде с човек с дете или не,  на детето този избор е наложен. В този смисъл беше поста ми, че майката трябва да балансира и да направи ситуацията приемлива за всички, а такъв начин има и аз го описах доколкото можах в един по-горен пост.

Катнадийн, Аз мисля, че  с теб в случая говорим за различни неща. Не може да няма разлика- разлика има и децата винаги ще я усещат особено, ако не са израснали с  въпросния човек, а са започнали да живеят с него на години, в които прекарасно помнят и разбират. Аз не само вярвам, аз ЗНАМ чЕ НАчИНЪТ Е  да не се противопоставят двете роли и да не се налага живеещият с детето да се конкурира с биологичния баща. Просто няма нужда да му се  прави на баща, понеже детето си има такъв, той е приятел/ съпруг на майката,  детето му дължи добро отношение, както е редно да се учи на такт и уважение, но не му дължи да го счита за свой баща. Ако човека е свестен, детето може да започне наистина да го чувства като такъв , но е напълно лишено от смисъл това да бъде изсикване. Защото никой не може да бъде накаран насила да обича някого, нали???А освен това от репликата на детето се разбира, че то е смутено от евентуалната реакция на баща си.... тука е ключа от бараката според мен... това не е лошо поведение от страна на детето, това само би могло да покаже на двамата възрастни в тази ситуация, че нещо никак ама никак не е наред....
Милк, вероятно си много права, че някъде в ежедневните отношения нещата са били разбалансирани и една реплика е станала причина да за взлезе в дълбокото... Аз нямам никакво съмнение, че ако изначално се изяснят нагласите на всеки един , който ще е въвлечен в подобно съжителство, то е не само възможно, но даже може и да е приятно:)) личен опит

Рабира се, че може. Има стотици хиляди жени, които имат втори бракове. Преди бях много скептична към професионалната помощ. Напоследък се замислих, че понякога на нас хората ни е трудно да открием нещата за себе си и имаме нужда от напътствие. Може би, при един такъв разговор с компетентни хора / а, не само нашето мнение, което е винаги право и компетентно  / на партньорът ти ще му се изясни какво иска от тази връзка и дали има бъдеще, както и на теб. Ясно е, че ти го обичаш. Ясно е, че на него може да му е по-трудно от ситуацията, да е объркан и за да се предпази се отдалечава от теб и детето. Затова и  ви трябва помощ.   

джали, не ми се спори на мен по този въпрос - общуването с деца е винаги приятно.
проблема не е в децата и новите партньори, а в изясняването на места и позициите, което е задължение на родителя, защото ако той допусне, да се развие връзка между детето му и новия партньор, и едновременно с това не може да наложи граници на общуване и делегиране на партньора като равностоен, които да предотвратят последващи кризи - тогава никой не може да спре тая връзка да се сурне по нанадолнището*. а по-натам, когато детето му започне да има тайни, или да пренебрегва и послъгва, за неща които няма да са лицеприятни за същия този родител - да не се чуди откъде му е хрумнало или дошло наум или научило такъв тип поведение. децата се учат да реагират, от това което виждат всеки ден.
 
милк - не вярва някой да обича да е "тайна" или да е "тихо-тихо"

едит: *за връзката между възрастните иде реч, щото няма нормален, който да обвинява или да си изкарва недоволството върху нечие дете, още повече дете, което харесва и с което общува индивидуално (не е необходимо присъствие на трети)

Jaly1 аз пък приемам думите на детето като БРАНЕНЕ на територии... както вероятно го е приел и приятеля. Защото в думите има желание да се угоди на бащата. Хубаво - ма не живееш с него. Нормално е да разбереш, че обичта си е обич, но уважение трябва да показваш към този в чиито дом живееш /това го казвам само като идея за това кой се грижи за теб - не буквално/.
В тоя случай при дете стигнало до извода, че този човек е неприятен за баща му - аз го приемам като желание да обиди другия, с зццела да пхокаже, че татко му е по-важен. Нещо което не бива да се допуска - лично мое мнение. ЗАщото детето утре ще иска да обиди майка си, баба си или още някой друг,защто е решило, че така трябва или защото така чувства нещата.
Майката е тази дето трябва да му покаже, че любовта е любов, но не е нужно да обиждаш и унижаваш другите, за да я засвидетестваш на някого. Че не е нужно да угаждаш на баща си за да те обича той.
Проблема не е в новата връзка на жената, а в чувствата на детето - което е нормално. Не е проблема му детето и новия "баща", а това, че то още прежинвава нещата и се бунтува по свой си начин. Което е нормално, но майката трябва да му покаже, че с бунт - първо нищо няма да промени и второ - няма да помогне на никого, още по-малко на себе си, нито пък ще спечели - но може да изгуби.
Ясно е, че има проблем и му двамата партньори щом от мухата е станало слон - но за мен поне няма явна дразга му новия партньор и детето. Просто детето преживява труден момент.

Успех на майката - аз лично одобрявам това, че тя е показала на детето, че не бива да прави така. Всеки носи последиците от стореното и няма възраст за това - поне не бива да има, за да няма деца, мислещи, че всичко им е простена. За мен затова има прираст на насилието в детска възраст - твърде моног деца се обръщат и казват - тинищо не можеш да ми направиш, аз съм дете.
Не е така - в живота всеки плаща, но по-добре мама да накаже, отколкото живота да санкционира грешката!

Незнам какво да кажа, трудно е това знам, аз приключих дълга връзка по обратните причини и не ми беше лесно, но се надявам този път да не допусна същите грешки и да ми провърви поне малко.Оствам си само с надеждата, ще видим времето ще покаже.Съгласна съм че трябва да има ред и правила, но и не може да обвиняваме детето за всичко.Не ти помогнах много и аз самата съм с лош опит и не смея да казвам кое е правилно и кое не че после все не се получава както трябва. Имаш поне виртуалната ми подкрепа - живота продължава! 

Аз не само не споря, ами с най-голямо удоволствие си говоря с вас, а темата е благодатна за дълбокомислени  разсъждения:))))) особено в 8 сутринта преди да съм си изпила кафето
Мисля, че в най-общи линии говорим за едно и също, облечено в различни думи. Дано в това разнообразие на изкази майката да намери онова, което е пропуснала или  не  е могла да предвиди.

Съвсем права си, бащата на детето го тормози всеки път като иде при него с думите " Оня охлюв още ли е с майка ти?", нормално е детето да има защитна реакция на това, той обича приятеля ми и оценява грижите му, просто се опитваше да го предпази. А самата причина не за раздяла не са думите на детето, явно не сте ме разбрали правилно, те просто отвориха нещо скрито в съзнанието... и доведоха до други мисли ( несвързани с детето) а с общуването ни като цяло... съжителството с родителите ни, това, че той преди година и половина избра мен пред родителите си ( те бяха против връзката ни). Скоро имаше среща с мама, която горко се разкая, че са го изгонили от къщи, някакъв финансов застой ( за много кратко) и така, нали знаете, капка по капка вир става. Не го обвинявам за нищо, всеки има вина, още по малко детето. Просто ми се искаше да получа някаква подкрепа дали е възможно изобщо да намеря Човека. Не страдам от липса на обожатели, въпроса е дали си струва всичко, просто съм отчаяна за момента, въпреки, че май лека полека взех да претръпвам и да гледам по-леко на нещата ( поне не рева колкото преди). Приятеля ми още е с мен защото го е страх да ме остави сама, иска да остане докато аз му позволя, т.е докато се стабилизирам. Незнам дали е правилно да го правя ( виждам, че му е приятно с мен, но някак си не ме оставя да си помисля, че нещата ще се обърнат). Имам чувството, че сама си докарах тази агония... ама като ми е хубаво с него...

оф, амааааа...
мики, докато има реплики като "оня охльов" - който и да е няма да е във връзка с теб, или поне не за дълго.
за да се разделиш с някой, ако не друго явно ни се води, ни се кара, ама от теб зависи да намериш добрия тон с бивш съпруг и да се тушират и прекратят всякакви нападки по отношение евентуални настоящи или бъдещи партньори.
щото колкото и да е освободено, отворено да общува и щастливо в присъствие на новия партжор, същия този партньор като чува такива неща или бива обиждан от детето в присъствие на родителя - вярвай ми, отговорността за обидата е насочена към родителя, не към детето. то вина няма за това че някой го настройва, или подмята грозни думички, или още повече, че това дете не е сигурно какви чуства да показва. и се нагажда - не е хубаво така.

милк - все едно пожелава хубави дни на вси4ки ви

Мики, със сигурност не се отказвай от връзката ви - опитай да поговориш. Щом не си е тръгнал - търси си причина да остане. Поне така предполагам. Занчи има надежда. Опитай да му разясниш, че със сигурност 1г е доста време, но все пак може да е недостатъчна - т.е. че всичко ще се нареди, ще бъде добре.
Поне за мен има смисъл не да плачеш, а да говориш и деъстваш - да покажеш, че го желаеш и искаш!
СЪс сигурност ще бъдеш щастлива, но просто всяка двойка има трудни моменти и не е проблема в това, че си разведена и с дете, а са много проблеми на едно място
Успех - не съжалявай, за нещо дето все още не е приключило - пробвай да се бориш
Ако не стане - поне ще си опитала абсолютно всичко

От последния ти постинг излиза че детето е казало репликата за да защити приятеля ти. Ако наистина е така, не виждам какъв точно е проблемът?
С децата трябва да се говори и да им се обяснява, но понякога те си имат странни идеи. Особено в конфликтни ситуации за тях. АКо не му се слушат скандали, обиди и други такива, нормално да иска да избягва съприкосновение на страните.
Отношенията между повече от двама души са доста сложни. Ако искаш да си щастлива с този или с някой друг трябва да намериш баланс наистина. За съжаление на теб се пада честта.