Като студентка редовно обучение имах една съквартирантка, беше луда по гаджето си, а той май я имаше за една от многото, не знам. Както и да е, срещнахме се след около година на стълбите, аз вече задочно, а тя-сияеща от гордост, с халка на пръста и бременно коремче. И победоносно ми каза: "Успях!", в смисъл, че успяла да го върже. Попитах я как го е направила, при положение, че той не даваше и дума да се издума за брак, бебета и всякакви такива обвързващи неща. Тогава тя, все още победоносно усмихната, ми довери, че го излъгала да я забремени и толкова ли като жена не съм знаела как да го направя. Ми не, не знаех тогава, не знам и сега, но нямах време да говорим повече, да ми предаде някой ценен житейски урок Сега сериозно-смятам подобна постъпка за много нечестна и егоистична и никога не бих го причинила на мъжа до себе си.