Ване, речникът е чудесно нещо, когато се използва целесъобразно. За жалост, в горния цитат, според мен, са нахвърляни думи ей така, да звучат добре, но без да казват нищо. Аз съм твърд привърженик на идеята, че като ползваш дадена дума, знаеш точно защо ползваш нея, а не друга. Другата идея, която обичам е онази на Айнщайн за обясняването на шестгодишно дете. Опасявам се, че поради образователните особености у нас, страховито много хора ползват думи, зад които няма мисъл. А иначе няма нищо лошо в сложните думи, стига да са наредени смислено.
Спомням си класния от девети клас. После при него държах приравнителен по литература. Поет човек, че и партиен активист, но извън това от същата порода, която насърчава самостоятелното мислене. По-късно открих, че литературната критика съвсен не се свежда до това някой да ти казва 'какво е искал да каже авторът'.
Спомням си класния от девети клас. После при него държах приравнителен по литература. Поет човек, че и партиен активист, но извън това от същата порода, която насърчава самостоятелното мислене. По-късно открих, че литературната критика съвсен не се свежда до това някой да ти казва 'какво е искал да каже авторът'.
Разтроили са се направо, пластовете, то привидност, то симулация, то наивитет. И времето е разтроено! Ляв пласт - привидност, десен пласт - свенливост! А по средата пространството симулира. 
и 
и да не ти пука, форум широк, откачалки - всякакви. 
100 от 90,000, а? Какъв кошмар! Обаче обърни внимание, че преводът на заглавието е освен уникален, и грешен. Трябваше да е Високият мавър 2: Ударен от луната.
позамислих се за Каранфилов, нещо смътно ми светна, че имаше някаква разминавка, но не ми се щеше да отделям толкова време. Радвам се, че ми го припомни. И си спомням, че като се питахме "как се пишеше тоя 
", се ориентирахме с "кренвирша". Между другото, по същия начин съм сега с Истанбул, винаги се замислям, като го пиша.