Искам да кажа ... (15)_15.12-21.12

  • 38 318
  • 811
  •   1
Отговори
# 465
  • София
  • Мнения: 18 685
belinda , вземете си куче!
Като бебето е, но никога не пораства!  Crazy

А, не, благодаря. Откак кучето ми ми умря в ръцете, предпочитам да си спестя разбитото сърце, ако може. То е ясно, че всеки път, когато обичаш, оставяш сърцето си на произвола на съдбата, но мисля да си спестя поне това, което мога.

Мис Ноар, ама ти ли рита топка Shocked Ай стига бе, аз ли съм най-голямата мърда...

# 466
  • Мнения: 13 126
Ами то като се удряхме и ставаше червено. Сега като се замисля, супер идиотско поведение, ама айде де. Един ден решихме да не се бием. Стана ни скучно и решихме да разглобим секцията. Секцията голяма по цялата стена на хола, пълна цялата, вързани модулите. Извадихме всичко от шкафовете, махнахме телевизора, разкарахме всичко от нея и почнахме да разглобяваме да я преместим на другата стена. Майка ми като си дойде и като видя имах чувството, че пяна изкара на устата от лудост. Не знаеше какво да прави. Ние със сестра ми действахме като едно цяло, иначе всяка вечер беше - кой по-прав и кой по-крив от другия. Този път бяхме наравно в щуротията.

# 467
  • Мнения: 1 959
utro77,

Съвсем честно си признавам, че на 15 години, аз също бих направила скандал за МОЯ нож, ако 6 годишната ми сестра го завлече. И ще рева, и ще се тръшкам!
Ако имам доверие и вяра в посятото през първите7-10 години, аз бих я глезила и угаждала сега.
Бих я завела на концерта. Всеки ден ще ни е нов, на чисто.  Peace


Та не знам. Вълнува ме тази тема, ще се радвам и други да споделят мнението си.

Нямам притеснения за детето си..ако някой ден чете на български, само това ще ми е достатъчно, пък нека са на майка му писанията..
Но се съобразявам какво пиша. Например, избягвам да пиша истории от живота ми с бившия ми съпруг. Не е нищо пикантно или излагащо, но все си мисля, че ако настоящата му жена попадне на тези постове и се усети коя съм, може да й стане неприятно. А тя е много свястна жена и не искам по никакъв, ама по никакъв начин да й създавам дискомфорт.

След един ужасен скандал на работа във връзка с фейсбук, взех и решение да имам акаунт само за българските си приятели и познати.


# 468
  • София
  • Мнения: 19 494
Жаки, това, което съм чела като съвети, но нямам много опит, е при добро поведение - хвалене и поощряване, при лошо - игнор. На щерка ми го прилагам и мисля, че работи, като си поседи известно време без да й отговарям, потръшка се, потръшка, пък й премине.

Ей, тая тема е голяма краста! Бяхме сутринта на Лешникотрошачката на Арабеск изобщо не бях впечатлена, да не кажа направо, че не ми хареса. И се хващам насред представлението как "слушам" Янечек в главата си - "тия дебелани псевдобалерини пет стъпки в синхрон не могат да направят, повлекани"  hahaha
Запалиха ми интереса обаче да видя постановката на Операта.

# 469
  • Варна
  • Мнения: 11 781
belinda, това е малка част от фитбол-а.
Скрит текст:

# 470
  • София
  • Мнения: 18 685
Боже мили, аз помислих, че си ходила на фУтбол Joy

# 471
  • Мнения: 22 036
И аз да подкрепя Бърди. Дребните искат внимание и дори караницата за тях е такова. Игнорирайте лошото поведение и и се радвайте като направи нещо мило. Не и разрешавай да ви удря, опитай се спокойно да и обясниш, че това не е прието между вас и я игнорирай за известно време.
За 15 годишната - много съчувствам. Моето най-добро момче е неузнаваем. Вечно е в някакви негови си настроения, отговаря ми и въобще  ooooh!.... Но се сещам аз каква бях, та сега ми се връща явно. Simple Smile. Нормално е за възрастта, но е адски изнервящо за родителите. Сигурна съм обаче, че със сестра и ще се спогодят след време. Може би трябва да спреш да им угаждаш толкова, защото децата са ненаситни за внимание. Отдели си време за себе си и ги остави да се оправят сами с някои дребни неща.

# 472
  • Мнения: 16 105
Ами не е честно: аз бях ангелче и като дете и като пубертет. Ако баща му е бил дявол и синът е такъв, защо на мен да ми се връща? Честно тази възраст много ме плаши.

# 473
  • Мнения: 1 959
Аз бях лоша. Майка ми i сега потръпва от мантрата ми 'Пълна отличничка съм, не вземам наркотици и не съм бременна! Какво, по дяволите, искаш от мен!?' Смятах, че заради това ми се полага всичко.
Ето, вчера се тръшнах на мъжа ми за единия пъпеш. Малко преди това детето направи истерия, че си искаше млякото преди банята. И реве гадината и се дърпа от мен. Банята мина, все едно котка къпах. Аланглето казва, че обожава това, че приличал на мен, но и умирал от страх какво ще е бъдещето с two crazy Bulgarians  Crazy


.. И се хващам насред представлението как "слушам" Янечек в главата си - "тия дебелани псевдобалерини пет стъпки в синхрон не могат да направят, повлекани"  hahaha

 Joy


# 474
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Аз бях кротка тийнейджърка, но с високомерно отношение. Не им е било особено лесно на нашите с мен, а аз си мислех, че съм идеална Laughing.

# 475
  • Мнения: 22 036
Ох, "все едно котка къпах" ме задави направо Simple Smile.
Спокойно момичета, аз бях супер добро дете до около 14, после бях ужас, ама ужас, до около 20 и сега пак съм бяла и добра Simple Smile. Надявам се и отрокът да последва примерът ми и за ме изтезава само 4-5 години.

# 476
  • Мнения: 14 651
Жаки, заповядай!
пп: в Хеликон я има електронна, не знам дали ти върши работа.

Последна редакция: чт, 18 дек 2014, 15:28 от Янечек

# 477
  • Мнения: 474
Ох,аз до пред 3 години бях дивачка,отдавна минала пубертета ,но си намерих майстора в лицето на мъжа ми  Laughing Та се моля нито едно от децата да не е на мен.
Но периодите на децата се сменят,един минава ,друг идва.А ще дойде времето ,в което ще ни се иска да са до нас и да ни ядосват дори.

# 478
  • Мнения: 9 698
utro77,
Ако имам доверие и вяра в посятото през първите7-10 години, аз бих я глезила и угаждала сега.
Бих я завела на концерта. Всеки ден ще ни е нов, на чисто.  Peace

zlatnata tolumba, кво доверие, ква вяра, кви пет лева???
И помен не ми е останал от тях. "Сяла" съм перфектно първите 7 години, но уви. Дъщеря ми си имаше здравословни проблеми като малка и сме преминали през няколко операции заедно. Гледала съм я, понеже не ходих на работа, до 5-6  годишна възраст. Бяхме страшно привързани. И толкова много съм играла с нея, пак поради свободното ми време. Но дойде Пубертета и не остана следа от отношенията, изградени преди това.  Sad Просто... все едно е някакъв непознат човек...
С голямо съжаление отчитам, че това, което сме правили заедно като е била малка, няма никаква полза. Нищо не е останало от граденото тогава.

Сега продължавам да се опитвам да поддържаме връзка. Когато е на кеф, винаги я разпитвам за училище, за приятелите й, шегуваме се. Изобщо аз не съм от майките-цербери. Даже си мисля, че съм една много забавна майка. Но отново уви...

# 479
  • Мнения: 16 105
Хормоните ѝ я правят различна от това, което си възпитала. Когато отшуми и това, ще береш плодовете на възпитанието си и ще възобновите силната си връзка. Наистина това е един много кофти период и за детето и за родителя. Не всички минават през това, но повечето не ги пропуска.

Общи условия

Активация на акаунт