ИНФЕКЦИЯ СЛЕД СЕКЦИО В МАЙЧИН ДОМ

  • 9 480
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Реших да напиша тази тема,не за да влияя на някого къде да избере да роди ,защото това си е много лично и индивидуално решение ,а и това което се случи с мен може да стане навсякъде и при дори най-добрия лекар.Пиша тази тема ,за да предпазя майките ,ако знам че съм помогнала дори и само на една ми е достатъчно. Преди два месеца родих синът ми в Майчин дом - Варна . Избрах да раждам там ,заради лекаря си.При него съм родила дъщеря ми ,само че преди 12 години в държавна болница.Та родих секцио ,не поради някакви причини,а защото ми е второ секцио,бременността ми беше прекрасна.Самата операция мина добре,всеки който е раждал така знае ,че коремна операция боли жестоко,но минава.На 5-тия ден ,живи ,здрави с бебо се прибрахме у дома.Всичко започна същата вечер.След силно втрисане вдигнах висока температура.Веднага разбрах,че се случва нещо лошо не знам просто го усетих.Обадих се на мъжа ми веднага да ми купи Зинат 500 мг ,защото правя някакво възпаление и понеже аз не кърмя спрях си кърмата при раждането поради други причини знаех ,че не е това.Сутринта се обадих на лекаря ми и се разбрахме за другия ден,защото било неделя.В това време забелязах гноен цирей в областта на слабините на детето и понеже дъщеря ми е имала стафилококова инфекция веднага я разпознах и се ужасих ,защото знам ,че се лекува само с антибиотик,а за дете на 5 дни ,не е ок . В тази връзка пиша темата и за да помоля всички майки раждали в Майчин дом-Варна изследвайте децата си за стафилококова инфекция,защото се оказа,че заразата е там в отделението и всяко второ дете излиза от там така,но понякога няма симтоми стои в латентно състояние  в организма на детето и вие не знаете за нея,както се оказа и при 2 мои близки след като им казах.Продължавам по темата.В деня в който тръгнах към Майчин дом от операцията ми започна да тече гной в огромно количество буквално се стичаше по краката ми,няма да изпадам в много подробности ,защото са много нещата,но когато влязох при лекаря си той пребледня,сложиха ми без никаква упойка спринцовки с кислородна вода,реваноли ,други препарати,дренажи,болките бяха нечовешки,вследствие на което когато се прибрах у дома аз припаднах от болка.Бърза помощ ми сложиха обезболяващи и когато извикахме наш близък хирург той ми обясни,че съм била инфектирана по време на операцията вследствие на замърсяване.Сега дали е било от инструмент,от ръце,или във въздуха,защото незнайно защо при отворен корем вратата на залата беше отворена и влизаха хора без маски,искам да вметна че съм отвратена от хигиената или по точно липсата на такава в цялата болница.Никой никога не ми каза какво е било замърсяването,но то беше факт,лекаря ми многократно ми се извини,но по важното е какво той направи или по точно не направи по нататък.8 дни бях с дренажи. 2 дни след като ми ги свалиха пак започнах да вдигам температура.Отидох при личната си лекарка,тя ми пусна кръвна картина и се оказа ,че имам завишени показатели за инфекция.Тогава още не знаех какво е CRP ,левкоцити,утайка ,вече знам всичко,даже лекарите в София после ме питаха дали нямам медицинско образование.Наложи ми се да знам,за да си спася живота.Така личната ми лекарка се стресна и ми назначи 2 интравенозни антибиотика,които ми слагаха у дома.Аз все пак отидох пак на преглед при лекаря си и той ме увери че с операцията всичко е '' наред". Да ама не .През цялото време аз нощно време обилно се потях и все казвах на всички не съм добре бе хора усещам го по тялото си .Лекаря в Токуда после ми каза,слушай тялото си то говори най-вярно,така и беше.Няколко дни след като ми вляха антибиотиците,аз пак получих треска и вдигнах висока температура.Веднага отидох на преглед при лекаря си и той ме увери ,че всичко с операцията е наред,но кръвната картина показваше че има инфекция.Той си мислеше да не да е вирус нещо,прибрах се у дома и започнах да чета в инертнет последици от секцио,ужасих се колко невинни жени са си отишли ей така от лекарска немърливост.Прочетох,че когато има гной в организма,той може да причини натравяне на кръвта или така наречения сепсис,който е с фатален край и всеки час в който не се вземат мерки е решаващ.Трябваше да действам,веднага се обадих на лекарката си,тя ми каза че изследването за сепсис е хемокултура и трябва да се вземе кръв по време на треската и преди антибиотик.Обадих се в Майчин дом,че искам веднага да ме приемат,че всичко си плащам само да ме оправят,лекаря ми се съгласи ,все пак е шеф на тази болница и още същата вечер ме приеха,Не можех да отида другаде никой лекар не иска да поеме чужда вина,а най-малкото знаех че и моя лекар се е по стреснал ако не за мен поне за репутацията си.До приемането ми показателите ми за инфекция бяха се завишили 3 пъти .Исках хемукултура преди почването на антибиотика ,не ме послушаха взеха ми я сутринта,за което лекарите в София после казаха че това е меко казано некомпетентно,но това изследване е пълен парадокс,излиза чак след 8 дни и недай си боже ако имаш до 8-мия ден си заминал.Така 7 дни аз бях в Майчин дом без диагноза.Направиха ми пълни изследвания на всичко,бъбреци,бял дроб ,чревни ,абе всичко друго ,но не и операцията,гледаха ме наистина много лекари никой нищо не откриваше освен един хирург,който каза че е апандисит и ако не бях толкова изплашена сигурно щях да му се изсмея.Та влизаха лекарите един след друг свиваха рамене и си навеждаха главите.Единственото ми успокоение беше,че където и да беше огнището на инфекцията се повлия веднага от назначените ми 1000 антибиотика и инжекции или както казаха после в Токуда,те " не знаели " какво ти има ,ама много добре знаели как да те лекуват.Първия ден дойде един лекар инфекционист от друга болница и тя ми каза,че най-вероятно е останало гной в тъканите ,който ще се изчисти именно с тези антибиотици за 7 дни.Но ми го каза лично и тайно само на мен,аз така и направих настоях да ме държат 7 дни ,в това време се свързах с лекари в Токуда ,те ми казаха ,че като изляза веднага да си направя СКЕНЕР НА МАЛЪК ТАЗ И КОРЕМ.Гнойта се открива само на скенер!!!!! И колкото и да ви убеждават лекарите,че се вижда на ехограф,не им вярвайте не се вижда !!! .След излизането ми без диагноза от Майчин дом ,същата нощ си направих скенер в друга болница.Слава богу ,беше чисто и нямаше гной.От там отидох в София на преглед при специалисти в Токуда,те ми обясниха ,че вече с мен всичко е наред и кръвната ми картина го потвърди и че е трябвало  за да не остане гной на момента да ми отворят разреза,да изчистят всичко,да изследват гнойта и на какъв антибиотик се повлиява.За да не станат тези проблеми и 40 дни да съм по болници.Целта на тази тема не е да ви разубеждавам да не раждате в Майчин дом,напротив не ми е било нито до пари ,нито до нищо ,но не им прави чест,ако беше умен лекаря ми щеше да ме излъже че е от околоплодни води или от плацента е замърсяването,щеше да ме приеме в болницата и да ме излекува и аз пак щях да му дам тези 3000 лв ,защото не е въпроса че не може да се случи и на най-добрия ,а да имаш доблестта да си поправиш грешката.Но мили мои момичета медицината в България е търговия на хора и ако нямаш пари пиши се заминал ,че дори и да имаш пак . Затова при най - малко съмнение от ваша страна и температура след операция искайте веднага СКЕНЕР НА КОРЕМ И МАЛЪК ТАЗ !!!!! Нищо друго,не се съгласявайте на друго колкото и да ви убеждават и го правете в друга болница,само там се вижда има ли нещо забравено,има ли капсулована гной ,която се нарича абдоминален абцес и т.н.
Или иначе казано помогнете си сами ,за да ви помогне и Господ.На всички ,които им предстои раждане,успех и минете първо през църквата .

# 1
  • Варна
  • Мнения: 63
Това, което ти се е случило е ужасно! Аз също раждах секцио там и то по същото време. Когато ходих да ми махат конците си казах, че имам известни проблеми, дежурният лекар ме гледа на ехограф, не видя нищо и аз се прибрах вкъщи спокойна и щастлива, че мога да си гледам бебчето. За щастие при мен всичко си дойде на място, но явно е било чист късмет.

Страхотно е, че споделяш опита си в услуга на всички, на които тепърва им предстои секцио, а е абсурдно, че се налага да се диагностицираме сами.

# 2
  • Мнения: 387
Слава Богу, че вече си добре! Потвърждавам твоята теория, че в наши дни трябва да си половин доктор, преди да стъпиш в лекарски кабинет.

Аз, за щастие, нямам подобни преживявания. Но когато аз раждах в една Софийска болница преди 9 години, едната от жените в моята стая, родила секцио, имаше проблеми - жестоки болки, влачеше един дренаж сума ти време. От болки, чак се изпускаше. Докато не се намеси мъжа й (с осанка на мутра  Mr. Green) никой не погледна на ехограф поне. Стигнаха до шефа на болницата и се установи, че по време на операцията са срязали нещо (ама кръвоносен съд ли, друго ли беше, не помня вече) и са "оправили работата" с много вътрешни шевове и цели "кълбета" конци. Трябвало е лекарката да "си признае" грешката и да назначи антибиотик за няколко дни веднага след операцията, ама не .... Установиха грешката по трудния начин, с пари (!!!), заплахи може би също е имало. Оправи се жената в крайна сметка след 2рия ден на АБ вече беше друг човек!

# 3
  • София
  • Мнения: 1 115
Имаш голям късмет ,че си се оправила.
Аз също имахпроблеми около раждането и те разбирам много добре.Раждах с избор на екип и пак...Дъщеря ми се роди ни жива ,ни умряла.Цяло чудо е ,че е жива .
Честно казано изпитвам такъв страх,че надали ще се реша втори път да раждам

# 4
  • Мнения: 4
Здравей, аз също родих в майчин дом-Варна преди 9 месеца.. Точно седмица след като родих четох тази тема с основание. Случваше ми се абсолютно същото. След като се прибрах от болницата започнах да вдигам температура, висока. Мислех, че е от гърдите понеже имах и трудности с кърменето. Апетитът драстично намаля, дефекацията спря . След ден започна да тече от операцията течност и то както описваш ти, стичаше се по краката. Обадих се на д-рката, която ме оперира, изпращах й снимки. За нея това беше нормално и ми нямаше нищо, щяла да ме види в понеделник (това става в петък). Не я послушах естествено, който и да беше видял това”нещо” нямаше в никакъв случай да помисли. че е “нормално”. Отидох в майчин дом, дежурната лекарка каза, че било подкожна инфекция, отвори в едната част операцията без упойка без нищо, слагаше кислородна вода, разни други неща, по същия начин както го описваш, болеше ужасно. В този ден си спомням и вечерта преди него си спомням, че започна болка в корема, като при контракции, която беше през целия ден през половин час тогава някъде, понякога утихваше за повече, а понякога беше и по-начесто. Казах за болката, тя не каза кой знае какво, можело да е от това че матката се прибира след раждане и аз повярвах. Трябваше да ходя всеки ден на промивки и да сменят дренажите. След 2 дни ходене, болката в корема се усилваше, имах треска през нощта, събуждах се с треперене и температура. Мъжът ми и майка ми се чудеха какво да ме правят. Започнах да чета в интернет, обадихме се на гинеколожка от нашия град и й обясних симптомите и тя директно отсече, че имам някаква течност в матката. Симптомите ми бяха треска, температура, силна режеща болка в корема като при контракция, която държи около 10 секунди, слиза към кръста надолу до ануса, липса на апетит, гадене, липса на дефекация. Прочетох и този пост и казахме, че отиваме да правим скенер.От болницата за скенера ми казах, че не можело просто ей така да ми направят, трябвало да се пуснат изследвания, от болницата в която съм раждала да ме изпратят.. Обадих се на дежурната д-рка, която тогава беше завеждаща и й казах за болката  че не се чувствам добре. Тя каза, че можело да направят това да ме приемат и да направят изследвания. Отидохме, лекаря ме гледа на ехограф, казах му и за какво се съмнявам, той директно отсече да е това, казах му и за скенера, а той каза, че не винаги се виждало това нещо на скенер и ме увери, че всичко било “наред” и че болката била от подкожната инфекция. Повярвах му и “изтрих” от съзнанието си това, за което се съмнявах. Взеха ми кръв и CRP беше 200 при норма 5. Веднага започнаха да ми вливат антибиотик. Изкарах вечерта, следващият ден беше най-ужасният който съм имала. Болката в корема беше през целият ден, ужасна, неутихваща. Това което беше е че им казвах че ме боли, а те само казваха ей сега ще дойде някой и идваха и ми слагаха антибиотик. Няколко пъти ме гледаха на ехограф и казваха няма нищо, от раната е. Бях готова да си взема нещата и да отида в друга болница, това което ме спираше е че аз знаех, че нещо не е ок и в България където си родил там трябва да ходиш, никъде няма да те вземат да “оправят” чужди грешки. Следобед вече ме болеше на пипане целият корем, не можех да го отпусна. Казах че искам да ми извикат гастроентеролог. След два часа чакане отидохме до съседната сграда, човекът ме прегледа, накрая каза, че се съмнявал за остър апендицит. От там чаках отново 2 часа да дойде хирург да потвърди. Хирургът ме прегледа и ми каза, че било апендицит, а всъщност на мъжа ми долу е казал, че е перитонит. С линейка ме прехвърлиха в друга болница и ми направиха всички изследвания, понеже в листа от болничния престой в майчин дом , на който трябваше да пише всички изследвания, които са правени, не пишеше нищо. Все едно са ме изписали в перфектно здраве, нищо че в него ден CRP (ЦРП-то) ми беше скочило на 270.. Болката, която имах ту намаляше, ту се усилваше, не беше типична за апендицит. Сутринта веднага след визитация ми насрочиха лапароскопия. След нея разбрах, че съм имала перитонит, който се е получил от гной зад матката. След 6 дни за мое огромно щастие се оправих и ми спасиха матката. Съжалявам, че послушах първоначално лекарят и не направих скенер. За мен в майчин дом са НЕпрофесионалисти. Когато има проблем, не могат да се справят. Така и не разбрах от какво точно се е получило това, но четох че перитонитът се получава от изтичане на кръв, урина.. в коремната кухина. А от там си правя изводът, че просто не да ме почистили добре. Докторката, която ме оперира вече не работи в Майчин дом- Варна. Така и не каза поне “съжалявам”. Но както и да е. Благодарна съм на Бог, че се оправих и че се прибрах при синът ми, който е толкова дълго очакван.

Общи условия

Активация на акаунт