Дамини влиза в стаята на Джоги и той, виждайки тъжното и лице, я пита дали все още се притеснява за брака на дъщеря си. Дамини отговаря, че досега щастието се е доближавало до Ичха и след това е заминавало надалеко. Тхакур и отговаря, че той е приел връзката и с Ванш и сега и двамата трябва да подкрепят Ичха. Тя идва при тях и пита дали може да се види с Ванш. Джоги и разрешава и тя тръгва. Той казва на Дамини, че Ичха е много смело момиче. Добавя, че е избрала много труден път. Дамини му отговаря, че единственото, което иска е дъщеря и да живее щастливо. Казва, че няма против да се ожени, но споделя, че я притеснява реакцията на Виир. Добавя, че той не знае нищо и тя се надява, когато разбере да приеме тази връзка и да позволи на Ичха да живее живота, който си е избрала. Джоги и казва, че е поставил условие Виир да знае цялата истина и се надява нещата да са наред.
Виир се завръща у дома щастлив. Той съобщава на майка си, че делото е спечелено. Гунванти му отговаря, че Умед вече им е казал. Притеснена иска двамата да си поговорят. Виир е развълнуван. Той и благодари и казва, че не е имал търпение да се прибере у дома. Неочаквано Тапася влиза в дневната и Виир е много объркан. Тапу се извинява и му казва, че е дошла да помогне за подготовката на сватбата на Ванш. Виир не може да повярва. Той иска незабавно да говори с брат си и да сподели неговото щастие. Казва, че сега могат и двамата да се оженят в един и същи ден. Гунванти се опитва да му обясни, но той не я слуша. В този момент телефонът му звъни. Обажда се Ванш и моли брат си незабавно да отиде на един адрес, където ще му представи годеницата си. Виир бързо излиза. Гунванти е много разтревожена. Тапася и обещава да помогне и се обажда на Ванш, за да разбере къде е срещата му с Виир.
Виир паркира на паркинг до една хиликоптерна площадка. Той не вижда никой и започва да вика брат си. В това време и Тапася пристига и се скрива зад храстите, обграждащи площадката. Чува се шум от хиликоптер и Виир вижда Ванш вътре. Той кръжи над Виир. Хиликоптерът е между Виир и приближаващо се момиче и Виир не може добре да го види. В един момент машината се издига и за свой ужас Виир разпознава Ичха. Той не знае как да реагира. Спомня си моменти от престоя на Ванш в клиниката, когато той е споделял с него за своята учителка. Ванш крещи от хиликоптера: „Обичам те, Ичха“. Взима накъсани листенца от рози и ги хвърля из въздуха. Ичха и Виир стоят един срещу друг и никой от тях няма сили да каже нещо. Хиликоптерът каца и Ванш идва зад Ичха. Той я представя на брат си. Придърпва я към себе си и я целува по челото.
Виир тръгва към колата си. Изненадан от студената му реакция, Ванш го пита дали някога е виждал по-красиво момиче? Виир се усмихва неловко и се съгласява. Ичха бавно се приближава. Ванш споделя с брат си, че тя е неговото щастие, светлината на живота му. Отива към нея, прегръща я и добавя, че без нея за него няма живот. Ичха виновно гледа към Виир. Изведнъж Ванш дърпа ръката на Ичха и я кара да хване ръката на Виир. Казва и, че това е неговият по-малък брат. Добавя, че е много отговорен и цялото семейство се гордее с успехите му. Казва, че е завършил образованието си в САЩ и е много умен за разлика от брат си – непрокопсаник. Ванш се обръща към Виир и му казва, че щом до него са най-важните хора в живота му е време за празнуване. Кани го заедно да отидат на обяд. Виир мълчи. Ванш моли Ичха и тя да го покани, като казва, че на нея едва ли ще откаже.
В този момент Тапася излиза от храсталака и идва при тях. Тя казва на Виир, че трябва да я придружи да занесат документите от делото. Обръща се към Ванш и му казва, че когато приключат ще им се обадят. Подканя го двамата с Ички да отидат и да се забавлляват. Ванш се съгласява, но казва на Виир, че вечерта има да си говорят за много неща. Пита Тапася защо е нарекла Ичха – Ички и тя му обеснява, че всички я наричат така на галено. Ванш с любов се обръща към Ичха с „Ички“, гушва я и тя тръгва с него.
Когато остават сами Виир казва на Тапася, че чак сега е разбрал защо толкова често е идвала в дома му. Тапася му се извинява и му казва, че освен нея и всички останали знаят. Добавя, че самата Гунванти е дошла при баща и да поиска ръката на Ичха. Той си е помислил, че става въпрос за него и семейството и е било много изненадано когато Ванш им е бил представен. В крайна сметка Ичха се е съгласила да се омъжи за брат му. Тя се кара на Виир, че не е отговарял на позвъняванията и, иначе е щяла да му каже. Добавя, че са помолили Ичха да му съобщи лично, но тя не е имала смелостта да го направи. Тя се опитва да го утеши. Казва на Виир, че разбира колко го боли в момента, но добавя Ванш е страшно влюбен в Ичха и ако тази връзка не се е състояла с животът му е било свършено. Добавя, че Ичха, която като е разбрала за разводът им, се е решила отново да пожертва любовта им. Виир не иска да слуша повече, качва се в колата си и тръгва. Тапася остава сама на паркинга.
Ичха и Ванш седят в една красива градина. Ванш държи ръката и и се възхищава от нейната красота. Ичха си мисли за Виир. Ванш и споделя, че днес мечтата на брат му се е сбъднала. Най-сетне Виир е видял батко си поел отговорност и решен да поправи живота си. Благодари му виртуално, защото той е причината двамата с Ичха да са заедно. Ванш усеща, че нещо притеснява Ичха и я пита за какво си мисли. Дали се притеснява как ще я приеме семейството му. Добавя, че всички ще я заобичат и тя ще върне щастието в дома му. Ичха отново не казва нищо. Тогава Ванш се изнервя. Пита я дали нейното семейство му вярва. След като така са си тръгнали, той се чуди какво мислят за него. Смятат ли, че един наркоман може да поеме отговорности? Ичха му отговаря, че тя му вярва и семейството и е щастливо от връзката им.
Виир шофира безрасъдно. Спомня си отделни моменти. Изведнъж спира на безлюден черен път, излиза от колата и започва да се разхожда безцелно към малко езерце. Виир коленичи на земята и плаче за неговата Ичха.
В понеделник: Виир разговаря с Гунванти защо се е случило всичко това. Тя му обеснява доводите си и Виир разбира. Той се съгласява да участва в сватбените ритуали, но добавя, че когато Ванш научи истината, сърцето му ще се изпълни с омраза към всички. На следващия ден Виир отива в дома на Тхакур с подарък за Ичха - воал и бижута. Той и ги подава разплакан. Джоги се опитва да го утеши. Дамини също плаче. Виир ги кани да празнуват заедно Холи и си тръгва.
те Тия Индийци наистина са много яки мазохисти. С всеки изминал ден се отвращавам от техните извратени мозъци. При слепите го има същия мазохизъм, като например какво от това, че някой сляп ще падне в някоя отворена шахта, какво, че ще се изгори, какво от това, че може опитвайки се да стигне до някъде ще се изгуби и може би вероятно няма да успее да намери посоката, в която е тръгнал, важното е, че е проявил геройството да тръгне сам, а не да разчита на майка си или на някой близък. Това било човек, който служил за пример със своята смелост. Това не си го измислям естествено, въпреки, че малко се отклонявам от темата просто исках да направя сравнение. Едното и другото започват наистина понякога да ми идват в повече. Все пак какъв ли финал ще има кармата накрая, дали поне Тъпата няма да се промени по някакъв начин? Или оная дъртата, не е лошо ако някой е гледал да сподели.