Трябва ли бебето задължително да се научи да заспива само?

Точно подходът не ми хареса, защото яслата/градината беше смесена, т.е. шепа деца от 0 до 4 години, и аз докато разбера че ги третират еднакво... ами много ясно че на 4 месеца и на 4 години имат различни нужди и спането не може да става по един и същи начин. Много съм ядосана. Сега не знам дали там й създадоха лоши навици, или просто е от труднозаспиващите...

Твърдо против съм да се остави бебето да реве. Аз си го причиних на мен и детето ми два дена - е, ефект нулев за приспиването, но и двамата се изнервихме ужасно. До към 3 годишна възраст се приспивахме с гушкане, люшкане, в количката, както дойде, но без рев.
После му обяснихме, че е голям. Четем книжка, гасим лампата и заспива сам в леглото си, докато ние сме в другата стая. От тогава нямаме проблем, но всичко си дойде с времето.
Има нощи, когато казва, че го е страх от нещо си и иска някой да го гушка докато заспи, и никога не съм му отказвала. Все пак са малки деца все още и имат нужда от нашата близост за да пораснат уверени и добри деца. Това е мое мнение, може  и да греша.

По-назад писах в темата като майка, която приспива детето си на ръце само. От около месец - сега е на 1,3 г. категорично започна да не иска да го приспивам. Оставям го в кревата с биберона и шише с вода и излизам. Той заспива- или след 1 минута или след 10 м. Доживях
Децата толкова често и много се променят, не се знае утре дали няма да иска да го разнасям по един час,за да заспи. Гледайте да не се тормозите с глупости.

За 10-те месеца на сина ми мога да кажа, че имам доста солиден опит вече по върпосите на приспиването. Естествено, защото имам известен проблем. Накратко синът ми от начало и до сега има проблем с газовете, които едва в последния месец намаляха малко, но все още го мъчат. На всичкото отгоре той си е изключително ревливо бебе, което от първия ден не ми позволяваше да го оставя някъде дори за секунда и кресваше на мига, в който усетеше, че ще бъде извън ръце.  Логично, приспиването ни се случваше на ръце, и така и до днес. Изчетох доста книги, пробвам различни неща.

Най-най-най важното нещо, което научих е следното:  Проблем е само това, което представлява трудност за ТЕБ. Не какво трябва, какво пише по книгите, еди-кой-си-как-приспива и т.н. Ако ти нямаш проблем с това да люлееш, носиш на ръце детето си, или да стоиш на челна стойка, докато заспи, значи проблем няма.

В този смисъл аз нямам драма, че детето ми не заспива само, че го нося и т.н. Проблемът ми е, че той става много тежък вече и започва да ми е невъзможно да прилагам досегашния метод на приспиване. Освен това с порастването му, все по-трудно се успокоява и все повече неща са му интересни и досегашния ми метод взе да отнема все повече време. Ето затова в момента се опитвам да го науча да заспива сравнително самостоятелно - аз съм в стаята, но не го нося на ръце - в никакъв случай обаче не смятам това да става, като го оставя да плаче.

Първо, твърдо против съм бебе да бъде оставяно да плаче, за да се научи да заспива само. Бебетата имат нужди, затова плачат. Не се глезят и не манипулират. Да зарежеш детето си по този начин за мен е меко казано брутално. Има доста материал по темата в интернет, няма да пиша и аз поредната статия.
Второ, освен този "метод" има и други, далеч по-щадящи детето (или не чак толкова...), за да му се помогне да започне да заспива само. Има един метод вземи/остави, който обаче пак включва плач, с тази разлика, че си при детето през цялото време и то не се чувства изоставено. Аз лично и него не мога да преглътна, но съм си казала, че ако някой ден просто вече нямам друг изход никакъв, ще прибегна до него.
Методите, които аз опитвам да прилагам, са тези, които не включват плач. Те са много по-бавни и общо взето работата е две напред, една назад, а понякога и три назад. Нямам проблем с това, имам проблем детето ми да плаче, а аз с него в другата стая, защото някой капацитет решил, че ако детето ти не заспива само, значи е проблем.

Но общо взето какъвто и метод да избереш (ако изобщо, защото както казах, ако ти нямаш проблем с това как приспиваш бебето си, то значи проблем няма), важно е да си постоянна и да правиш промяната постепенно, а не днес се люлеем, утре бам в леглото, реви си, докато сам измислиш как да се оправяш.

В момента в 3 от 4 случая сина ми заспива сам в леглото си без да плаче, но когато  не успее, просто го приспивам по стария начин.

Ако някой го интересува нещо по-конретно, или пък кои книги съм чела, да пита. 

Моят опит показва да слушаш детето си, неговите нужди към момента и своя инстинкт. И няма да сбъркаш. Колкото пъти съм послушала "дебелите книги" в противоречие с инстинкта си съм сбъркала. Убедих се с времето, че при децата нищо не става насилствено и всичко става съвсем лесно, когато му дойде времето и когато детето е готово.
Моите заспиваха сами на тъмно, в леглата си, в детска стая до 18 мес. И си спяха чудесно. Когато тръгнаха на ясла (не знам дали е от яслата или е съвпадение) започна едно будене по 4-5 пъти на нощ, по 2 броя - общо ставах по 10 и повече пъти всяка нощ. Не ги взех в нашата стая, още по-малко в леглото, защото послушах дебелите книги колко е вредно и невъзпитателно. Ставах по 10 пъти на нощ в продължение на 4 години! Всяка нощ. Накрая стигнах почти до лудост от недоспиване. Междувременно едното дете упорито се наакваше в гащите на 5,5 год.  Накрая не издържах. Един ден ми падна пердето, отидох в магазина, купих две сгъваеми кошари (другите не се събираха в нашата стая) и ги инсталирах в нашата спалня. От следващия ден спряха да се будят и този който се наакваше никога повече не го направи. Спаха в нашата стая до 6,5 год. В един момент сами решиха, че са им тесни кошарите и че искат в детската стая. Отидоха си там без никакви драми, сега си заспиват сами и спят добре.
Ако бях послушала себе си, а не общоприетите клишета, можех да си спестя 4 год недоспиване и тормоз и на мен и на децата. Така че хич не се плаши, че ще се научи. Съвсем нормално е детето да предпочита нещо приятно, пред нещо неприятно. Аз съм на 100 год и пак не обичам да заспивам сама и на тъмно. Защо очакваме бебето да обича? Ако има нужда да го приспиваш, прави го спокойно. Пък не съм видяла някой в университета майка му да го приспива. 

Вече заспива сама моята щерка на 1г и 7м, още се буди посред нощ да иска да си играе, но вече са по-редки тези случаи. Минах през всичко за което се сетите с надеждата, че рано или късно ще се научи сама, имаше период в който заспиваше докато сучеше, обаааче това отмина, после минах през това да я люлея в кревата, после минах през период да я усукам по метода на незнам си кой лекар беше, ръчичките трябва да са в одеалото и за 5мин на ръце, в началото придружено с рев заспиваше, после имаше един период в който искаше да стоя права до креватчето, а съм мръднала и на 5см и рев без да спира, ооо да за последно имаше период доста дълъг, като си изпие АМ искаше и бутилката с вода да давам, изпиваше и нея гушка я и заспива . Всичко това в опитите ми да я науча да заспива сама, защото не се виждах да си легна до нея в 21ч, чак на 1г и 3м, успях в опитите и вече изпива АМ, слага си бибата гушка едно пате, и заспива къде по-бързо, къде я слушам по бейбифона, че по 30мин му "говори" на патето, но смея да твърдя, че вече заспива сама.
Опитай да научиш детето да заспива само, но бъди готова за всички възможни номера, води се по детето.
ПС точно преди да почне да заспива сама, я оставях, изпиваше АМ, после рев, оставям я 3-4мин, но вече чувам, че е нетърпимо положението, та отивам гушкам я, говоря й да се успокои, и след 15мин гушкане я оставям отново в кревата, когато заспиваше 

Еееех значи като кажете книгите та книгите... като че ли всичките са лоши и неправилни  Много книги са остарели и наистина имат кофти подходи, но пък има и страшно много добри, съвременни и качествени книги. Тези които аз съм чела например, съм съгласна с всичко което казват, включително да не се оставя бебето да плаче, да се водиш по него и т.н. Така че "книгите" не е еквивалент на нещо непременно лошо дето трябва да се критикува и избягва.

scorpita, напълно съм съгласна, и моят опит е същият. Проблем взе да става точно защото е тежка вече и много, ама много ме боли кръста вече. Особено след като свалихме матрака на кошарката на по-ниското ниво като взе малката да се изправя вече, и понеже гредите не се свалят, сега като я приспя на ръце и едваааам достигам като се наведа да я сложа вътре, и то е едно изпитание да е възможно най-внимателно, да не се събуди... Искаме две деца с малка разлика, така че ако забременея пак, изобщо не се виждам да я дундуркам на ръце с корем. А и ходя на работа по цял ден и аз също трябва да спя, не мога да я люшкам с часове.

Пробвала съм и аз вземи/остави. По 20 пъти взимам/оставям и никакъв резултат, даже като ме види че влизам в стаята и става още по-зле. Имам чувството че ако съм там, съвсем не може да заспи. В трудните дни, поне люшкането да помагаше, айде да я люшкам, но с мъжа ми сме я люшкали на смени непрекъснато по два часа и половина, без да помогне... Но това са били много редки случаи, и мисля че тогава я мъчеха зъби. Когато наистина не може да заспи, не може да заспи с часове и тогава нищо не помага. Тогава, в два единствени случая, след три часа опити с какво ли не, тогава я оставихме да поплаче... Много ми е виновно и много не исках, но вече не остана нищо друго за опитване  Нито при мен искаше да заспи, нито на ръце, с люшкане, без люшкане, в кошарата, аз до нея, аз навън - нищо. Но плака само 5-10 минути, и след това, дали защото вече беше изтощена от предхождащите часове люшкане и опити, но заспа. Само две такива нощи имахме, след това започна пак да заспива с кърмене или люшкане, и за момента караме така, но докога...

Дидитка, за вземи/остави само да вметна. Предполагам, че си чела книгата, но аз да си кажа. По принцип този метод е, за да научиш детето да заспива само, а не да го приспиш еднократно. В този смисъл в началото и 120 пъти може да се наложи да вземеш и оставиш детето. Освен това методът се адаптира според възрастта, а щом бебка се изправя, значи най-вероятно е вече за варианта без вземане. А и е важно и има смисъл от метода, ако се прилага постоянно и за всяко заспиване. Няма смисъл да се почва, ако няма да се довърши (а това може да отнеме и седмици), защото иначе детето просто се обърква и напразно се мъчи.
Както казах, аз не съм му фен на този метод, но доста сериозно се запознах с него, докато осъзная какъв луд рев ще пада. Тогава реших, че няма да го почвам и ще прибегна до него само в наистина краен случай, когато нямам избор просто.
Възможно е наистина присъствието ти да влошава нещата. Аз например забелязах, че когато се опитвам да приспя сина си в леглото, ако седя надвесена при него, той не успява да се успокои и отпусне, ако и да не плаче. Затова сега стоя при него, но лягам на спалнята и се правя на заспала (и даже си подремвам в оригинал ), и само ако има нужда от мен се включвам, като гледам да съм максимално обрана и да няма контакт с очи.
А иначе, ако толкова много я мъчат/са я мъчили зъби бебка, че не може да заспи 3 часа, аз бих дала Панадол. Против съм даването на лекарства за щяло и не щяло, но и да се мъчи детенце, няма смисъл. Естествено, това си е мое мнение.
На мен освен книгата за остави/вземи, много ми помогна и една на Елизабет Пантли, която обаче я няма преведена на български, аз и двете ги четох на английски. тя се фокусира изцяло върху методи без плач. Е, не съм съгласна с нито една от прочетените книги на 100%, но във всяка открих нещо, което ми е полезно по въпроса.

Аз също съм имала много случаи, когато беше по-малка и не иска да заспи с часове, сега отчитам като грешка, че изобщо съм се мъчила да я успивам, а в такъв случай за мен е най-добре да се изкара детето от кошарата, явно не му се спи. Сега съм и хванала цаката, 4 часа откакто е станала е обедният сън, и 6-7 часа откакто е станала е вечерният. Обикновено са 7, но има изключения когато 7 чАса, са 23:30, тогава не я чакам толкова дълго.

Книгата на Пантли и аз я четох (в оригинал)  Проблемът с постоянството при нас е, че невинаги имам нужда от други техники. Много често си заспива сучейки, и тогава просто я премествам внимателно в кошарката и там си спи до сутринта. С това нямам никакъв проблем. Но от време на време нещо й става и не може да заспи, и тогава се чудя какво да правя, и каквото и да правя, няма да го прилагам постоянно просто защото на следващия ден ако пак си заспи сучейки, не искам да я будя само за да приложа новия метод... и така предполагам се разваля постоянството.

Остави/вземи ми се вижда най-приемливия от по-строгите методи, въпреки че не съм му голям фен. На теория бих го повторила 120 пъти (може би следващия път ще пробвам), просто тогава бяхме много изтощени всички, и само ескалираха нещата... Пробвала съм и да легна на пода до кошарката и да се правя на заспала. Тогава не плаче, но и не спи - приказва си, шета напред-назад вътре, след 15-ина минути се изнервя че не й обръщам внимание и започва да вика и да се кара 

Изправя се от 8-месечна и е страшно подвижна, което е част от проблема, особено денем. Дори и да заспи, като я преместя в кошарката понякога се събужда и автоматично се изправя, като пружинка е! Спи й се, очите й са затворени, но се изправя веднага. Тая автоматична реакция я има още от момента когато започна да се обръща по корем и да се навдига с ръце. Първо се навдигаше само с ръце, после на четири крака, после взе да сяда, сега вече се и изправя права - каквото може, веднага щом се събуди, дори и по средата на следобедния сън щръква и си разваля съня. Пробвала съм да вися над нея докато спи, за да хвана момента и като тръгне да се навдига, я галя по гърба като лекичко я придържам надолу... В някои редки случаи върши работа, не успява да се изправи и заспива пак. Но в повечето случаи не става. Затова и не ми се получават опитите да я оставя полубудна и да си заспи уж сама - не е ли дълбоко заспала, в момента в който усети че е в леглото си, щръква и се разбужда, и дори и да не плаче, започва да обикаля, приказва, смее се и т.н. будува. Ако я оставя така, си стои будна и не спи.

Не знам защо някои вечери заспива лесно с кърменето, а някои с нищо не става... Това със зъбите е просто догадка, но май не е това. Когато й изникнаха първите два, наистина трудно заспиваше, но с люшкане се оправяше работата. Когато имахме проблемните нощи, го отдадох на зъби, но нови зъби след това нямаше... Не беше и болна... Може нещо друго някъде да й има, но като не може да ми каже, няма как да знам 

Scarlet~, проблемът е че определено й се спи, и си има нужда от сън в тези моменти. Прозява се, търка очи, мижи, даже понякога със затворени очи пълзи из кошарата и боксува, залита от умора, но продължава... Научила съм й и програмата, и признаците на умора, и мога да позная кога й се спи, но тя самата не ще да се примири с факта че й се спи 

Дидитка като чета за твоето дете, моето винаги е било същото, само че това придружено с многократни нощни събуждания. Опитай това с оставяне в кревата, и вече като виждаш, че не става я вдигаш за малко и после пак. Не съм чела книгата за която говорите, но това ми идваше отвътре и след доста упоритост успяхме. Иначе изчетох всичко за нощните будения, които понякога стигат до ставане и игра по нощите, но абсолютно нито един метод не помага. Така че който пише тези книги да дойде да си приложи методите при едно дете като моето, ще си скъса книгата на парченца. Да не те отчайвам, но като проходят е по-лошо  уж давах зор, кога ще проходи, а сега няма спирка. Сега се сещам, че имаше момент в който вечер не заспиваше по никакъв начин, и една мама предположи, че може да е преуморена, тогава престанахме да я извеждаме вечер, след следобедният сън само вкъщи, най-много ако нещо съм на зор до магазина, вечер само спокойни игри от сорта на сортери, много обича да си играе с играчките им да ги бърка с ръце, не по предназначение, или едни пъзели в кутийка вкарва ги и ги изкарва, като че ли откакто практикувам и това почна сама да заспива, не знам дали има връзка, но не пречи да опиташ.

Да, когато оставянето не помага, я взимам на ръце и аз. Понякога заспива, понякога не... А от прохождането още отсега ме е страх  Надявах се да имаме още време и хич не я нахъсвам да ходи, но тя сама си пробва вече, скоро ще е. Поне с нощни събуждания не сме имали проблеми. За да не изглежда че само се оплаквам, ще я похваля че веднъж заспи ли, всъщност много добре спи нощем  Откакто я захраних и започнах да й давам обилна вечеря веднага преди лягане, сама спря да суче нощем и спи от 7 вечерта до 7 сутринта. Обикновено проплаква 1-2 пъти на нощ, но май е на сън, и сама си се успокоява и заспива пак, за по-малко от минута. Тогава дори не влизам при нея. Само веднъж се е будила посред нощ да не може да заспи, и това беше една от трудните нощи когато след това нищо не помогна.

Вечер го караме спокойно, да. Това го четох и в книгата. Даже и светлината занижавам в стаята. И вечерен ритуал свещен, непроменян откакто се е родила. И за следобедния сън имаме ритуал. Сега поне ми е само тя и мога да я дундуркам докато заспи... Да му мисли следващото 

Дидитка, все едно описваш сина ми, едно към едно!
Понеже ти си ОК с приспиването на гърда и ти трябва само резервен вариант, не мога да ти кажа кой знае какво, само това, че в този случай вземи/остави, както и по-нежния вариант на Пантли няма да ти свършат работа. И при двата се иска постоянство. Моят син почти никога не е заспивал на гърда, а и много рано взе да не работи този начин, та разхождането и люлеенето бяха всекидневната практика при всяко заспиване.
Аз лично поднових опитите да го науча да заспива без разхождане из стаята преди около месец някъде и си казах, че този път ще бъда много постоянна, а не като преди (когато се отказвах най-вече заради болките му от газовете) и ще пробвам на всяко заспиване - няма ангажименти, няма гости, няма уморена съм. Приспиваме се колкото време отнеме и толкоз. В същото време си реших, че да плаче няма да го оставям, ако не успее да заспи сам, ще помагам аз, като ако с нищо друго не става, ще разхождам и люлея, както досега.
Трябва да ти кажа, че откакто съм постоянна, наистина има ефект. В началото се приспивахме по 30-40 минути и почти винаги завършвахме с люлеене, но постепенно нещата започнаха да се подобряват. Ако газове или зъби не го мъчат, сега заспива сам 3 от 4 пъти и обикновено за 7-8 минути. (Записвам си тея неща всеки път, за да мога да видя има ли прогрес, това ми дава мотивация да продължавам и да съм постоянна, защото има дни, в които просто много ми писва.) Забелязах и че сутрин заспива най-лесно, следобедния сън е по-труден, а вечер е най-голям зор. Когато се събуди нощем почти никога не минаваме без люлеене, но и там има подобрение и виждам, че понякога почти ми се получава, а в началото беше така и с другите приспивания.
И аз като теб следвам знаците за умора - прозявки, търкане на очи и т.н., обаче и малко почетох и видях, че за възрастта на сина ми сме на минимума будно време, та реших да пробвам малко да удължа - постепенно, по 15-тина минути през 1-2-3 дни. Ами оказа се, че той понесе това удължаване много добре, което ме кара да мисля, че просто си имаше нужда вече. В момента заспива по-лесно, по-бързо и спи по-дълго, почти без да се буди! (А той е бебе, което от раждането почти няма сън, за който да не се е налагало да до-приспивам по средата.)
Това с оставянето в креватчето в полу-заспало положение и при мен не проработи. Както и ти казваш, много е подвижен, докато го оставя и се изправяше и всичко се обезсмисляше. Та започнах да го оставям в креватчето в будно състояние: отиваме с спалнята, биба, намятам одеалце, гледаме през прозореца 30-тина секунди, дърпам пердето, целувам го и в леглото, аз лягам на спалнята и се правя, че спя (но в началото седях плътно до кошарата му, просто не го гледах). Той естествено моментално се изправя и се започва едно обикаляне из леглото, горе, долу, играе си, сяда, става, дърпа пердето, почти задрямва, после нещо му щуква, става и айде наново. Накрая започва много да му се доспива и както и ти казваш, вече залита из леглото, но продължава. Това продължава доста време, много повече отколкото си мислех в началото, виждайки го как залита, но накрая все пак задрямва за стотен път и този път нищо не му щуква, та си остава заспал! В началото се случваше и над 30 минути да отнеме цялата процедура (а веднъж обикаля така един час, аз се предадох, оидохме в дугата стая и малко по-късно пробвах пак), сега много по-малко и сякаш се научи, че трябва да легне, за да заспи, защото много по-малко обикаля из кошарата, преди да заспи. Аз го оставям да прави каквото си иска. Ако започне да протестира, броя до 10-15 да видя няма ли да се успокои, в половината от случаите става точно това, ако не, отивам при него, и се опитвам да го успокоя с думи и с ръце. Като е изправен го гушвам, както е в кошарата, и после нежно го слагам да легне, държа си ръцете на него и броя монотонно. Ако се изправи, пак същото. Пробвам, докато не видя, че започва да се възбужда вместо да се унася, тогава го оставям още малко да пообикаля и ако трябва, вземам и разхождам, люлея. В началото имаше много протести, но в момента почти няма.
А да, това с одеалцето поне при сина ми е много важно, защото виждам, че като го наметна и го свърза със заспиване, и в кошарата му го оставям, винаги го гушва и така заспива.
Честно да си кажа, въобще не очаквах да имам успех с тая работа, и аз като теб си мислех, че с такова подвижно и нервно бебе нищо няма да излезе, че като го оставя и след малко ще започне да протестира и така до безкрайност. Но понеже този път съм много постоянна, независимо колко ми е заето или уморено, нещата май взеха да се случват. До кога ще имам успех не се знае - може на следващия зъб да се върнем пак в изходно положение, а може и да не се, не знам. Поне правя каквото мога без да си мъча детото и факт, че положението сега е далеч по-добре от преди, защото и мен много ме боли кръста вече.

А да, блазя ти за спокойните нощи от 7 до 7! Синът ми заспива към 7:30, но спи до към 6:30 най-много, а вчера ми се събуди в 5:30 и не щя повече да заспи! И вечер се буди редовно, какво да се прави..

Scarlet, със сигурност преумората или пък прекаленото стимулиране преди сън имат отражение на заспиването. И със сина ми е така. Той е много впечатлителен, понякога се превъзбужда и от най-малките неща, да не говорим за вечерни разходки и т.н. И да, тогава е голям зор приспиването, както и в такива вечери се буди по-често отколкото, когато е спокоен.

scorpita, ако знаеш колко се радвам да прочета че имате прогрес!!! Вдъхваш ми надежда!    Ще трябва просто да я оставя да обикаля и да се измори, да кажем за дневния сън (защото нощем заради заспиването на гърда не мога да съм постоянна). Това всъщност съм го правила два пъти вечер, в две от трудните нощи (не онези когато я оставих да плаче, а в две от по-успешните). Пак след всякакви неуспешни по-нежни опити не заспа, и я оставих и излязох (бях правила вземи/остави дотогава и я бях докарала до етап да не плаче вече като я оставя, защото май й омръзна). Та, не плака, обикаля си и си приказва, но й отне час и половина да заспи! На следващата вечер беше същата работа, пак я оставих, но този път й отне само половин час. И аз тъкмо се нахъсах че имаме прогрес и че още няколко такива вечери, и ще се научи да заспива веднага... и на следващата вечер си заспа на гърдата и оттогава не ми се е отваряла възможност да пробвам пак. Така че има надежда. Но вечер поне има време за час и половина будуване, защото нощта е пред нас и е дълга... Затова още не съм пробвала денем - докато се укроти и заспи, я е дошло време за ядене, я нещо друго. Но ще трябва да започна вече и денем да я оставям.

Денем проблемът е малко по-друг. Ако й хвана правилния момент (което вече е в повечето случаи), заспива в ръцете ми буквално за 2 минути. Даже в повечето случаи не се буди и като я преместя в кошарката. Обаче след половин час се събужда и щръква. Засичам й време - като часовник е маймуната, точно половин час!  (в една от книгите четох че толкова е дълъг първия цикъл на съня, и тогава има естествено събуждане, но по някое време би трябвало да се научат да си заспиват пак). Сутрешната дрямка по принцип й е половин час, така че проблем няма. Но следобедната е дълга, към час и половина - два, и тогава си има нужда от сън, но продължава да се буди на половиния час, и тогава пак зор. Ако я гушна, заспива веднага и спи още час или повече ако е в ръцете ми. Ако я оставя пак, понякога спи тоя час в кошарката, понякога се буди пак на следващия половин час и така... Нямам проблем да я приспивам за няколко минутки люшкайки, ако след това ще си спи в кошарата без да се буди. Но това пусто будене много ме изнервя, а и така аз нищо друго не мога да си свърша и съм вързана два часа при нея. През седмицата работя по цял ден и единствено събота и неделя имам да си свърша нещо из къщи, но следобедите ми са вързани в опити за спане... Чудя се ако взема да я оставям да се измори и заспи сама, дали това ще помогне и с буденето на половин час? Или след тоя половин час пак ще обикаля още час и половина докато заспи пак, и така цял ден само за едната дрямка  Ще пробвам, пък да видим. Мерси за подробните обяснения, много ми помага да го обсъждам с някой в сходна ситуация! 

За събуждането на 30-40 минути - ще се научат. Моето към 2 и половина започна да не се буди след първите 30-40 минути. За събуждането за игра - ще мине и този период. При нас пак горе-долу на тази възраст, но и детето ми тръгна на 2 години на ясла, та се уморяваше. И сега след градина е уморен и спи като пън, но даже и да не е на градина пак не се буди нощем. /само ако е със сополи, болно, тогава се буди./

Аз имах следният трик за тези събуждания - след 30-40 минути отивах при него в леглото и чаках да се размърда. Още преди да отвори очи го гушках, а като кърмих му давах да суче. Не винаги помагаше, но в повечето случаи се успиваше пак без да се събуди напълно.
А за събужданията за игра - просто трябва да мине периода. При нас мина след окончателното отбиване.