Ясно, че всички имаме познати, които са си отгледали децата с нечовешки трудности и им сваляме шапка. Това какво общо има? На едно бебе дали му е добре да кара инфекция след инфекция и да го хоспитализират с пневмония? Това не е много приятно заболяване, а инфекциите на дихателните пътища са болезнени, опасни и при дацата често стават хронични. Антибиотиците, с които се лекуват също не са най-доброто за едно бебе, за да се гледа на честото боледуване като не едното нищо, те всички боледуват, да си мине по реда. Не боледуват всички, а последствията могат да се носят цял живот. И от какъв зор?
Наистина ли смятате, че е по-важно майката да е героиня, отколкото детето да е здраво? Аз не смятам така.
За пореден път казвам, че изобщо е най-разумно да спре голямото от градина и да си ги гледа и двете. И след тия два месеца, всъщност, какво се очаква да стане, голямото да почне да боледува и да заразява бебето по-малко ли?