Любовта или добрият брак

Възпроизводството на всяка цена и създаването на колкото се може по-голям брой наследници, не е основна жизнена цел на всеки и не виждам какво толкова трудно има да се проумее.

В случая, според мен, желанието на съпруга на Фиона за повече и повече деца на всяка цена, е израз на егоизъм. Нито ги носи, нито ги ражда, нито ѝ е помагал особено в отглеждането, освен финансово, както става ясно, всичко тя си е понесла, така че има пълното право да не желае да я ползват повече за инкубатор на скъпоценните му гени. Много първична работа!

За какво са ти 5 деца?!
Първо - Земята и без това е пренаселена.
Второ - на нито едно от тия 5 не можеш, и задника да си съдереш, да обърнеш достатъчно внимание, както ако бяха 2, примерно. Раждаш ги, те почти сами се гледат едва ли не, по-голямото гледа по-малкото и така... Вкъщи вечно кочина, вечно купища мръсни съдове, дрехи разхвърляни, играчки и какво ли още не, вечно лудница и зверилница... Ми, някои хора пък виждат смисъл и малко да седнеш, да помислиш на спокойствие, да отделиш време за занимание, което ти носи удоволствие, да изгледаш филм на спокойствие, да почетеш, да порелаксираш с маска на лицето на спокойствие, а не вечно някой отнякъде да те дърпа за нещо...
И трето - като дойде време да се делят наследства и работи, както са един куп наследници... дааа...
Пък в българския случай не е като да няма скандали и караници за няколко ниви, къщата на село и 30 годишната панелка, дори когато наследниците са двама, а не петима.

Самоцелно плодене.

УаУ, Аква. Добро решение си взела да нямате деца 

Много съм съгласна с Аква.

Контесо, ти нали също не искаш второ, какво се възмущаваш?

Момичета, здравейте. И моята дилема от няколко месеца е тази-дали да остана със скучния си съпруг, към който вече не изпитвам абсолютно нищо, но прави всичко за мен, угажда ми и безкрайно ме обича, или да отида при другия,за когото умирам. Ситуацията обаче е утежнена, защото със съпруга ми имаме дете. Дали е добър вариант да се поробя без любов само на 26?

Много е сложно мила, другия какво ти дава?

Кога па успя и да ти доскучее този съпруг, след като си на 26? Този, за когото умираш, има ли желание да отидеш при него? Сега може да се виждате тайно с него, това е голяма тръпка, но може просто да си се наслаждава на секса, а да не иска някаква с малко дете да "отиде" за постоянно при него.

Кога успя на 26 години да се ожениш, да направиш дете и вече да разлюбиш съпруга си... Бракът, семейството и детето явно са някаква играчка. 

Не съдете хората само защото вие не сте попада в тяхната ситуация   Никои не знае какво му е на другия дали когато ви се усмихва не иска да крещи от безсилие! Виждала съм хора който изглеждат толкова щастливи а от вътре се разпадат... Любовта, но истинската тази която те изяжда от вътре и не ти дава покои е тази която не трябва да се съди а да се изживее на пълни обороти иначе остава една дупка в теб която не може да заздравее.

А какво си отговори на този въпрос, когато взе решение да си с него и да правите деца?

...каза някой от висотата на 24-те си години. Ама разбира се, че никога не сме се влюбвали, не сме попадали в такава ситуация и не знаем за какво става дума. Родили сме се с пеньоари и ролки, а за любовта сме научили от Арлекините. Добре, че ни светна.

Поне не слагайте словосъчетанието "истинска любов" където ви падне. Много време и ровене надълбоко минава, докато стане ясно привличане ли е, страст ли е, секс ли е, комплекси ли са, скука ли, проблеми с психиката... или любов. И във вихъра на влюбването преценката е най-лоша. Има и дете намесено все пак...

Другия също иска да е с мен, беше уредил нещата, за да заживеем заедно, детето ми не е проблем за него. Със съпруга ми сме заедно от 8 години, 3 от които живеем заедно. Той ми беше първата любов, обичахме се наистина. Но откакто се роди детето дори и аз не знам какво се случи. Спряхме да общуваме, никъде не ходим, не правим нищо заедно. Дори едно ,,Лека нощ" не си казваме, всеки се завърта на другата страна и заспива. Опитвала съм да изясним отношенията си, но все чувах ,,уморен съм, на работа съм бил. Пак ли искаш да се заяждаме"... Много кофти ситуация е да ти е неприятен човекът, с когото живееш .

Според мен е кофти ситуация жена ти да спи с друг като оправдание за проблемите ви, да те изкарва теб виновен, пък накрая да ти вземе и детето.

Зарежи го тоз съпруг, sammy.

п.п. Ето, само да съм чула някоя да се оплаче, че й било много тежко майчиството първите години. Някои жени през това време, докато детето навърши две години, успяват и на любовник да обърнат внимание, пък вие само гледане на дете и домакинстване - тежко ви било.

Щом е имало любов, пак можете да я върнете. Просто си пренаредете нещата. Акоиска да влезе в ролята на баща и съпруг, разбира се, ако не ще...
Но се чудя, ако нямаше друг, дали щяха да ти минават тези мисли през главата...

Негативна, нали знаеш, че ако една жена се чувства оценена, обичана, задоволена и не страда от липса на внимание няма да тръгне да гледа по друг? Кой бяга от хубавото?       Кукумицинка, думите ти ми звучат някак иронично. Или греша?