С шапка, шалче и палтенце чака мама ЮНСКОТО детенце - тема 6

Пак ще кажа няколко думи за тях.
Морско свинче, което ми е дадено от дама, на която и било скучно да го гледа. Гледам го от 2009 г. Сега е на над 6 г.
Котка, която с огромно желание взех от Пазарджик. Цяла нощ не спах от вълнение, че ще имам коте. При мен е от 2011 г. Сага е на 3 г. Кастрирана е - няма да имаме котета.
Котарак, който намерихме изхвърлен сляп, заедно със сестричката му. Ние ги отгледахме и откърмихме с биберон. Той мисли, че сме му родители. Никога не е живял другаде. При нас е от 2012 г. Сега е на 2 г. Кастриран е.
Куче (кокер), което мъжа ми ми взе по случай сватбата, защото знае как ми липсва нелепо загиналия ми в катастрофа предишен кокер. При на се от лятото на 2014 г. На 2 години е. Вече веднъж е сменила стопани, когато ние я взехме.
Всички живеят с нас в апартамент (етаж от къща). Пускат косми. Изискват хранене, разходки, чистене. Костват ни по минимум 100 лв. месечно. Няма да ги махна, защото аз (ние) сем ги взели и те са безпомощни, като деца. Те не са предмети, които, когато са ненужни изхвърляш или ръгаш в някой ъгъл, за да не ти пречат.
Думи "махни го" могат да бъдат казани единствено от човек, който никога не се е грижил за домашен любимец. А без да обиждам никого - такива хора не знаят, че имат голяма дупка в личностното си формиране.
Може и в техните очи тези, които гладаме домашни любимци (особено доста домашни любимци) да сме луди, но пък и в моите очи думите "махни го" не са нормални.

Когато забременях за първи път имахме риби, морско свинче и папагал корела. Стояха си при нас през бременността, но когато се роди детето, имаше опасност да развие астма и казаха задължително да махнем животните. Подарихме папагала на кумовете ни, които обожават животни, а морското свинче дадох на съпругата на един колега, също знаех, че ще го гледат добре, рибите останаха (никога не сме ги хранили с дафния и другите астмоопасни храни). Когато Светослава навърши 1 годинка и опасността от астма беше далече си взехме котка - персийче - последното котенце на колега, който разпродаваше семейството заради бременността на съпругата му и хилядите приказки - "какво ще правите котките", месец след това кумовете ни върнаха жеста с папагала и ни подариха малък александър (на кума брат му има развъдник за птички). Животните си живееха с нас до бременността ми с второто дете, по време на бременността, когато детето се роди. Дори котаракът го беше страх да влиза в стаята с бебето доста време. Не съм имала никакви проблеми, освен хорското неодобрение. Децата винаги са расли с много животинки около себе си. За съжаление изпуснах папагала от клетката през 2009, а котаракът ни почина през януари 2013. По това време ни останаха само рибките, един гущер-гекон и една тарантула. Преместихме се в София и след броени месеци Светослава попита дали може един съученик да и подари морско свинче - така се сдобихме с Лъки, след още месец си купихме папагал Жако - как да ги махна, всяка сутрин папагалът ми крещи "кокошко", знае имената на децата, казва "лакомство", когато забравим да му дадем от нещо, което хапваме, казва ни "чао" и "лека нощ"... Как се махат животните? Те са част от семейството, децата ни са свикнали винаги да има още някой около тях.
И аз съм на мнение, че тотално неприемащите домашни любимци имат голяма дупка в личността, но какво остава да говоря за хора, като шефа, които не приемат и децата...

Не само няма да си махна котките (третия котарак, взехме преди 2 месеца - още е бебе), но мисля да си взема и куче в момента в който остана вкъщи преди да се роди бебето. Израстнала съм с животни (аз влачех котки вкъщи, сестра ми - кучета, риби, морски свинчета, хамстери и всякакви насекоми гледани в аквариум). Родителите ни в крайна сметка вдигнаха ръце и спряха да изхвърлят каквото сме довлекли вкъщи, защото или биваше намерено и върнато обратно, или светкавично заместено от друго/и животинки. Сестра ми имаше куче, котарак и змия когато роди първото си дете. Сега са без котарак, който един ден не се прибра от поредната си разходка навън.
Не разбирам хора, които правят изказвания като онова, споделено по-назад, нито хора, които вземат животно и после го изхвърлят "защото чакат бебе"... Котката си прибрах от улицата когато беше 2-месечно бебе, котаракът дойде при нас защото на една от мед.сестрите в клиниката в която работеше сестра ми искаше да го приспи, защото не искала да го гледа вече... Персиец на 6 месеца. Отне му половин година да се окопити и да разбере, че посягането е за да го погалиш, а не да го удариш... Сега се движат на топка с бебока. И да, има косми навсякъде, чистя по 2 пъти седмично понякога, ММ им чисти тоалетните в момента, купуваме най-добрата храна, водим ги редовно на ваксинации и т.н. НИКОГА не бих се разделила с тях. А това с трите месеца да не са в контакт с бебето...    без коментар