Променям нещо. Каквото и да е - нова прическа, нов цвят на косата, размествам мебелите, опитвам нов спорт, записвам някакъв курс, отслабвам... има много варианти. Каквато и да е промяна помага да излезеш от сивия коловоз.
- Публикувана: 14 ян. 2015, 12:57 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2015, 16:40 ч.
Когато нищо не върви....
Запиши се на танци!
Това с приливите и отливите е ясно, но тъкмо бях във вихъра на вълната, всичко беше идеално и за има няма 6 месеца - пълна дупка във всяко отношение... 
А за съветите за нещо ново, незнам как успявате - аз почвам нещо и или го усвоявам за 0 време и ми става скучно или се закучват нещата и се отказвам.
А за съветите за нещо ново, незнам как успявате - аз почвам нещо и или го усвоявам за 0 време и ми става скучно или се закучват нещата и се отказвам.
Интересна тема, интересни отговори, браво Мамасита, ще го запомня 
Често изпадам във вътрешни терзания за нещо си, но бързо разбирам, че нещата се случват така както ги допуснеш. Ако допуснеш две или повече негативни неща да ти влязат под кожата-затъваш. Затова си имам теория за самоизмъкването. Видя ли, че отивам натам, веднага търся нещо положително, преди да задълбая.
Или трябват кардинални мерки, смяна на работа, гадже и т.н. или търсиш позитиви. Минала съм през какви ли не периоди в живота си и знам, че без пари е най-гадно, защото ти е смачкано самочувствието и липсата им те спъва навсякъде, дори и едно кино да отидеш. Била съм сама, зле придружена, сега съм щастлива в семеен план, има любов, има пари, но пък нямам среда, приятели, контакти и живея в град, който не понасям. Така, че няма пълно щастие. Успех!
Често изпадам във вътрешни терзания за нещо си, но бързо разбирам, че нещата се случват така както ги допуснеш. Ако допуснеш две или повече негативни неща да ти влязат под кожата-затъваш. Затова си имам теория за самоизмъкването. Видя ли, че отивам натам, веднага търся нещо положително, преди да задълбая.
Или трябват кардинални мерки, смяна на работа, гадже и т.н. или търсиш позитиви. Минала съм през какви ли не периоди в живота си и знам, че без пари е най-гадно, защото ти е смачкано самочувствието и липсата им те спъва навсякъде, дори и едно кино да отидеш. Била съм сама, зле придружена, сега съм щастлива в семеен план, има любов, има пари, но пък нямам среда, приятели, контакти и живея в град, който не понасям. Така, че няма пълно щастие. Успех!
Хммммм а аз какво да правя като нито нова работа ми се отваря т.к. просто няма нещо което ме удовлетворява(финансово и като позиция) и затова цикля на старата, нов мъж няма - просто не мога да го срещна, защото контактите са ми ограничени в момента,а и не че свястните на 33+ 34+ се блъскат, приятелите и те са всеки на някъде. След работа съм толкова скапана че никъде не ми се ходи - фитнеси, танци, йоги минах ги всичките не става защото докато отида, върна, изкъпя и то станало 9.30 часа и трябва да си лягам, а съм изключително скапана след работа да ходя, нямам желание също. Да уча нещо също не мога в момента защото се изискват средства малко или много а в момента ги нямам излишни.
Като цяло ако някой ме погледне отстрани ще се чуди какво не ми е наред и защо мрънкам, но аз си знам че съм неудовлетворена и това е. Единственото на което се радвам са моите родители - да са ми живи и здрави!!! До тях съм, а преди не бях, помагат ми с каквото могат - я майка ще ми сготви нещо вкусно, я ще минат просто да се видим, чуваме се всеки ден, просто им се радвам. Та така....
Като цяло ако някой ме погледне отстрани ще се чуди какво не ми е наред и защо мрънкам, но аз си знам че съм неудовлетворена и това е. Единственото на което се радвам са моите родители - да са ми живи и здрави!!! До тях съм, а преди не бях, помагат ми с каквото могат - я майка ще ми сготви нещо вкусно, я ще минат просто да се видим, чуваме се всеки ден, просто им се радвам. Та така....
Хм, аз от тези периоди взех да излизам по много пуберски начин - пускам си възможно най-депресарския албум на Кюър, поревавам си (а понякога ме мързи и това да направя), отнасям се нанякъде и заспивам на него...със слушалките.
На другия ден ми няма нищо, като репичка съм, и помен няма от душевните ми терзания от предния ден
.
Може да е инфантилно и алогично, но при мен това действа. Никакви танци, манци, позитивни мисли и алабализми не ми помагат, а само ме забиват още повече.
На другия ден ми няма нищо, като репичка съм, и помен няма от душевните ми терзания от предния ден
. Може да е инфантилно и алогично, но при мен това действа. Никакви танци, манци, позитивни мисли и алабализми не ми помагат, а само ме забиват още повече.
Ох, тия танци са ми някакъв фаворит. Като се разведох, всички се спукаха да ме пращат на танци.
В тоя форум и преди съм писала: като ти е сдухано, не е номерът да действаш маниакално и да си доизхабиш енергията. Номерът е да почиваш. Идеално време да си поставиш основа за здравето, като попромениш леко някои навици- а не да скочиш на маниакален фитнес. Леко, едно по едно, по 21 дни за всяка промяна.
Намаляваш активността, почиваш. Като се натрупат сили, сама ще почнеш да действаш. Не се юркаш, само и само да изглеждаш отстрани "динамична и позитивна". Точки не дават, нито медали. По-скоро тия съвети ги дават хора, на които им е неудобно да те гледат с лека депресия, затова те натискат да се ухилиш, щото им действаш дискомфортно. Е, не става така.
А като хвърча високо...днес си чета за пловдивското мафиотско убийство и си мисля, че и аз съм мафиот. Днес съм велика, утре може да съм повече от нищо...така че спокойно, нищо не е под контрол. Наздраве!
В тоя форум и преди съм писала: като ти е сдухано, не е номерът да действаш маниакално и да си доизхабиш енергията. Номерът е да почиваш. Идеално време да си поставиш основа за здравето, като попромениш леко някои навици- а не да скочиш на маниакален фитнес. Леко, едно по едно, по 21 дни за всяка промяна.
Намаляваш активността, почиваш. Като се натрупат сили, сама ще почнеш да действаш. Не се юркаш, само и само да изглеждаш отстрани "динамична и позитивна". Точки не дават, нито медали. По-скоро тия съвети ги дават хора, на които им е неудобно да те гледат с лека депресия, затова те натискат да се ухилиш, щото им действаш дискомфортно. Е, не става така.
А като хвърча високо...днес си чета за пловдивското мафиотско убийство и си мисля, че и аз съм мафиот. Днес съм велика, утре може да съм повече от нищо...така че спокойно, нищо не е под контрол. Наздраве!
И аз така, вдовица на 28г, две деца, нямам образование. Три работни места в рамките на година и половина, голям стрес. Двете фирми ги затвориха, сега ще затварят и третата и ето ме пак безработна. Направо не знам как оцелявам. Когато си толкова смазан от живота не ти е до танци и т.н., прави сте.
Най-добрия съвет който ми даде един познат беше: ''Прави нещата които харесваш''. Така се бори дълбока депресия.
Сега гледам да си почивам по начина който ми харесва, но заедно с това уча висше, отслабвам, опитвам се да спортувам. Така, че чакаш докато събереш сили да изплуваш и после се устремяваш нагоре.
Най-добрия съвет който ми даде един познат беше: ''Прави нещата които харесваш''. Така се бори дълбока депресия.
Сега гледам да си почивам по начина който ми харесва, но заедно с това уча висше, отслабвам, опитвам се да спортувам. Така, че чакаш докато събереш сили да изплуваш и после се устремяваш нагоре.
Ох, тия танци са ми някакъв фаворит. Като се разведох, всички се спукаха да ме пращат на танци.
Пак добре, аз като се разведох ме пращаха по барове да си търся нови гаджета и да "поживея"
Не ми прилегна логиката и не отидох никога сама на бар. В тоя смисъл всеки си намира лечението, ма е добре да го търси. На мен ми действаха разходки, готвене и тиха музика
На друг - друго. Важното е да си го търсиш. Преди тва рязах до кокал всичко, което виждах, че цикли, т.е. сама се пратих по пързалката към дъното, но имаше нужда, така го почувствах правилно. И третото е - не става от днес за утре, среща с приятели или едно ходене на танци или нещо си няма да те извади от ситуация или настроение. Свикни със себе си. Като ти се реве реви, без да се обвиняваш, че ревеш, като ти хрумне да се радваш на тревичките - радвай се, без да се чудиш малоумно ли е или не
Животът се върти постепенно.Нещо такова
Алкохолът пък е абсурд да ме измъкне от някоя черна дупка, абсурд. Направо не знам как някои се утешават така....
Принципно алкохолът може да действа като депресант
Ако човек е в емоционална дупка и започне да пие, за да я преодолее, може съвсем да се дообърка - е, зависи от много фактори, но е доста възможно Според една книга, която скоро прочетох и горещо препоръчавам, животът на човека винаги се намира в едно от тези три състояния - или се запътва към криза, или е в криза, или излиза от криза. Всичко е на приливи и отливи и винаги е въпрос на гледна точка.
Книгата се казва "Проницателят" на Анди Андрюс
Книгата се казва "Проницателят" на Анди Андрюс
Апропо, доста успокоително звучи горното точно в такива периоди от живота на човек. Много на място казано, Киара.
Но и друго подходящо пак от тази книжка и пак по този повод - точно в такива периоди човек преосмисля живота и помъдрява, променя се. Когато всичко "върви", мотивацията да се замислиш и да промениш нещо в живота си е много ниска. Промените и скоковете в развитието се случват точно тогава, когато си в т.нар. "криза".
А и целта на "кризата" не е ли именно да покаже, че нещо не е както трябва и че следва да се предприемат промени?