С какво ви дразнят свекървите- 40

Изчезва ли това отношение или винаги така си остава?Надеждите ми са за след като се роди детето да престане с тези простотии,щото е абсурдно...

Често се срещат    Моята не е от тях 
Според мен е нормално, на всяка майка и трябва време да преглътне това, че детето и е пораснало.Явно при всеки става по различно време.

За мен това отношение се изразява в желание порасналият им син да бъде обгрижван като малко дете, да му бъде готвено, дрехите му да бъдат гладени и т.н. Не съм забелязала да изчезва.

Може би Дриймърчето трябва да дефинира по-добре.

  Да, и аз това си помислих.

Нещата са по-сложни.Като се тръгне от това какво да ядем,постоянно с това къде ходи,какво прави,постоянно търси компанията му(в момента се сещам за това) сякаш е някой пубертет и тръгва да ми казва аз кое как да правя......свидлива е много,за това стават доста разправии с моя,защото все иска да ни се бърка.Живее с нас,но нима всичко това е нормално кажете ми???НАПРАВО ВЕЧЕ НЕ СЕ ТЪРПИ...

Голяма грешка е това. Или тя да си ходи в нейно жилище, или вие си отивате във ваше.

Много е вероятно да си останеш само са надеждата за промяна.

 До сега как сте реагирали?

Казвала съм и тук,че от средното са си отделно били моите синове,говоря от позиция на свекърва.Ваканции и почивни дни се прибират ,но от втори курс някъде почнаха и по малко да работят.За кратко време.Нещо да стажуват или друго лятото.Пак отделно и по квартири.Винаги съм искала да знам накъде вървят.да не тръгнат по крив път.Била съм наблизо.С мъжа ми,той беше шофьор и прави внезапни посещения.Нищо не стана  извънредно ,явно  всички сме си свършили работата ,ни и  децата навреме.Искали сме да са отделно ,макар да не можахме да осигурим жилища.По ред причини.Казвам това ,за да се разбере ,че тенденцията ни е била самостоятелност.Обслужват се сами.Е ,понякога помагам да си оправят багажа ,гладя ,но ..рядко.
И  въпреки това най-трудното нещо е  да се оттегля от живота им.Да  чакам каквото кажат да знам ,да чакам когато кажат.Да не подпитвам .Много е трудно.А при съвместен живот невъзможно дори да се досетиш ,че не са деца.Баща ми бе преведен зет ,сега от дистанцията на годините разбирам какво е било.Те се караха често ,баба чува и отива да хлопа на вратите им.Всеки си има вината.Но бабината за мен е най-тежката.От къде накъде се намесва.Тя  ходеше да простира прането ,че ръцете на майка ще изстинат ,прала на ръка тогава с топла вода.Ако е свекърва ,сигурно няма да отиде.За мъж-не знам какво му вършат.Явно вицът дето се провиква  през нощта  че е потен от секс и ще настине е реалност.Колкото да е трудно да се отделиш от децата си,трябва да се сетиш поне да го правиш,опити да правиш.Да си налагаш.Всяко вмешателство пречи първо на детето ти.Зад стените на дома  му е сам и така трябва да е ...

аз досега съм си премълчавала,но вече не мога да се сдържа и избухвам,а ММ не му прави такова впечатление...вика че си е такава.Но как да се съобразяваме все с нея,вече търся варианти да отидем възможно по-далеч от нея,не знам обаче какво ще стане

След мъжът ти е ОК с това, боя се че шансовете ти са близки до нулата. С него трябва да започнеш. Иначе само ще хабиш усилия в безсмислена битка със свеки, без дори да имаш подкрепата на мъжа ти, а може в най-лошия случай той да се настрои срещу теб.

Младите трябва да са си самостоятелни и да не живеят с родители....Аз за това съм оставила моя син сами и гледам да не им се навирам ...иначе все ще се случи да кажеш нещо,което не се знае как ще бъде изтълкувано.И после ще настанат драми....Виждам го 1-2 пъти месечно и се чуваме по телефона по-често,но не съм им на главата.

Иначе за майката детето ще и е все дете,независимо от възрастта и ще иска да го поучава,съветва,обгрижва и т.н....все неща с които родителите досаждат  на децата си.Аз съм си сложила спирачки за такива приказки и действия-гледам да се отнасям към сина ми като към голям и зрял човек ,а не като с дете от детската градина......или ако му кажа нещо да не е на всеслушание.Иначе как ще изглежда такъв мъж в очите на жена си-бебчо мамин

Dreamer4e,ясно е ,че не го прави с лоши чувства ,но наистина си е супер досадно....Вие в нейното жилище ли живеете?...Гледай да не се нервиш много или просто си свиркай,но непременно гледай да сте си самостоятелни за в бъдеще,че такова съжителство е голяма досада.

a,него също адски го дразни това й отношение,но е много по-търпелив от мен!А и вече и е свикнал.Живеем в нейното жилище,да и не я изгнорираме по никакъв начин.Но просто прекалява,ясно ми е че и е син,но не е мамино синче...Няма завинаги да сме при нея и така или иначе трябва да свиква,че той няма вечно да е наоколо и да и помага.А да започне и тя да се държи нормално и да приеме че годинките са минали и той вече не е дете....

За тази цел съпружието трябва да покаже и докаже, че не е дете. Например, да започне да изкарва пари, позволяващи му да плаща наем или кредит за самостоятелно жилище. Трудно бих повярвала, че не е дете някой, който ми е в жилището под крилцето, че дори завре и жена си при маминка. Да покаже, че може да се грижи за себе си и жена си.