За изневярата

Това важи почти за всичко в живота, а в любовта е още по-болезнено.

Аз винаги ще се чудя как може човек да си легне спокойно до другия,който е изневерил...Така могат да се предадат болести и какво ли не,а авторката пише,че той така между другото живее с друга жена..аз бих избягала на минутата,авторке,рискуваш да се превърнеш в любовницата за помежду другото

Aбе болести...

Има мъже, но които просто им е генетично заложено. Била съм с такъв. Кошмарно. Винаги разбирах. Просто усещах. Разбирате ли, будела съм нощно време стресната от сън. Няма да изпадам в подробности, но точно в тези моменти ми изневеряваше. Тръгнеш ли веднъж, и небето да падне върху ти, не се връщай! Върнеш ли се, той пак ще го направи и ще знае, че ти пак ще простиш. Има мъже, които в ума си са турци - иска всички жени, но неговата никой да не я пипне. Или неговите. Този беше същият. Колкото кръшкаше, толкова ревнуваше. Бившата му приятелка, тази преди мен, ме предупреди много ясно: "Никога не може да бъде само една! Никога не е само една!" И искам да ви кажа, че има и свестни мъже. Има мъже, които не изневеряват, не ревнуват повече, отколкото е нормалния интерес към жената до него. Аз трябваше да преживея един боклук, за да мога да преценя кои са свестни и да ги оценя. Разбира се, има и случаи на кръшкания за по веднъж - т.е. изчукал е някоя и не е повторил, не му е любовница. Но тези единичните са по един път с конкретна жена, иначе във времето никой не остава с една. Няма общо правило за изневерите. Ти всъщност как го хвана? Как го разкри? И какво ти обясни той?

Самочувствието ми  е  перфектно,благодаря
Точно  затова  не  ми  дреме, че  щял  да опраши  еднократно някоя завалийка, закъсала  дотам, че да  си  легне  с  женен мъж:-)))

Ама  щом мислиш, че съм  заблудена, коя  съм аз,  та  да ти  опонирам
 За нищо на  света, няма  да  лиша  дъщеря  си  от  нежен и  грижовен баща  единствено  заради  това, че   ощастливил  някое  нежно създание

А  истински заблудените  са  онези,  които  са  убедени, че на тях никога  няма  да им се случи.
Не визирам никого  конкретно, говоря по принцип

Тихите води са най-дълбоки... познавам двойки, в които ако не съм видяла с очите си мъжа с друга - нямаше да повярвам, че изневерява. Никой не е застрахован от изневярата! Не можем да "съдим", "даваме епитети" и "определяме" действията на околните спрямо собствените ни виждания и разбирания за живота!

Отстрани можеш да си мислиш много неща, но не е като да живееш с този човек, т.е. представата ти не е реална.
Не е толкова разпространен този модел.

Бронте, искаш да кажеш, че нямаш проблем да седи, да те гледа в очите и да те лъже умишлено, без значение за какво? Това е подигравка и липса на всякакво уважение, не става дума за самия секс. Рискуване на всичко, което градите заедно, на това децата му да растат без него. Всичко за него е по-маловажно от едно чукане. За мен такъв човек просто не заслужава внимание. Камо ли доверие.

Не вярвам някой откровено да си мисли че това никога няма да му се случи. По-скоро е сигурен, че няма да го толерира. Т.е. във връзка са, изневеряват им, и връзката е до там.

Относно нежният и грижовен баща - един мъж може да е такъв и без да е женен за майката. Там обаче въпроса е до колко нормални са родителите. За сметка на това много трудно бих предала ценностната си система на дребните, ако мъжа ми шмитка насам-натам. Това при мен де, за други незнам.

Именно.
Възможно е да има и силни хора, които да живеят с такива, които ги лъжат, мамят и им се подиграват всеки ден. Но не всеки има сили да го превъзмогне 

За голямо съжаление "този модел" е доста разпространен... това, че някои жени не разбират за изневерите на половинките си е чист късмет. НО както написах и в предишния коментар нямаме право да съдим другите, първо трябва да погледнем себе си и да живеем собствения си живот.

Как се стигна от еднократна забежка до всеки ден унижения?


Няма как да си сигурен как ще постъпиш. Ако всички се разделяха след изневяра, ехе...
Един мъж няма как да се грижи по същия начин за детето си, ако заживее на друго място. Логистиката вече е друга, особено ако оформи и друго семейство.

Нина, може и да си права, може и да не си. Но от моя гледна точка това си е до характер - знам се, познавам се, и следвам определени правила в живота си, които не нарушавам за никого, включително най-близките ми. А доста са били тествани И вярвам че всеки стабилен осъзнал се индивид е по същия начин - знае за себе си какво би позволил и какво не.

За бащата: който иска - намира начин, който не иска - намира причина При мен беше търсене на причина, при братовчедка ми беше търсене на начин. Мога и подробности да дам, но едва ли хората тук им пука братовчедка ми как израстна с (и все още има) двама родители, въпреки че са разделени от както тя беше прохождащ дребос.

Човек, който може да лъже хладнокръвно, по принцип е така. Нали не мислиш, че само веднъж го прави  не само за секс, въобще за нещата в семейството.

НСЧ,

аз не  напразно  писах по- напред, че  другата  изневяра, онази, където има и чувства е  в пъти  по- страшна.

Точно  тогава  човек усеща  и вкусът  на сълзите, и  на предателството, и  на  болката и  на много  други  хубавини. Тогава   се задават въпроси и  обичайно   се получават   лъжливи отговори, изтъкват  се оправдания  и изобщо  ситуацията  не е от най- розовите.

 За  да  ме  лъже някой мъж  в очите, кумулативно  трябва  да  са налице две  условия:

1. Той  да  е  кръшнал и да е  гузен.

2. Аз  да питам, да ровя, да  се тръшкам, да следя , да му душа дрехите, да му подслушвам разговорите  и т.н.


Едно от  тях, ако  липсва и  ето, че вече  не  можем да говорим за лъжа.

А ако  има връзка  и чувства, те рано или късно  излизат  наяве.

Аз  не  съм  куче следотърсач и  инквизитор, а  жена.  И изобщо  не ме интересува  как  той  е прекарал един  час от свободното  си  време- ако иска , ще сподели. Ако  не  иска, да не споделя.

Ако мен ме следят и подозират редовно, ще ме  хванат лудите  и  ще стане чутовен  скандал.

Истината е, че  каквото и  да  прави една  жена, ако мъжът до нея иска  да й  изневери, той  ще  намери  начин да го направи. Няма как  да  вържеш някой  за колана  си  и да го пуснеш  да се разхожда  само в определения от теб периметър.


Това кой  къде  си  го  слага  не е  мерило  за  обичта  на  един  човек  към друг.

А  кой  как  ще реагира  на  доказана  изневяра  е  въпрос  невъзможен и  безсмислен. Азпървия път  реагирах по един начин, макар че мислех, че ако  ми се случи, бих реагирала  по друг.

Ако пак  ми  се  стовари, не знам как ще реагирам. Готов отговор нямам.

Бронте, ето ти пък и друга гледна точка:
- За да ме лъжат, достатъчно ми е да премълчават истината. Не съм куче-следотърсач, не го дебна или следя, нито той мен. Но откровенност и вярност са неща, които и двамата очакваме от половинката си, а истината рано или късно се разбира.
- Ако мъжа до мен иска да изневерява, изобщо няма да го спирам. Просто няма да изневерява на мен - да си намери друга, дето няма проблем с това. Никого не държа до мен насила все пак, като не му "изнася" да се изнася.
- За мен верността Е едно от нещата, с които свързвам любовта. Ако ще е с мен, ще ми е верен, иначе няма да е с мен.
- Знам как ще реагирам - с годините ставам все по-твърда, и ми е все по-трудно да се разправям с простотии. Нямам нервите за такива глупости просто, по-добре ми е да тегля чертата.