За изневярата

Отмъстителни, чешещи си езика

Всеки трябва да поеме отговорност за действията си!Изневеряваш,отиваш и признаваш на човека,с който си ако поне малко го уважаваш.Аз така направих и не очаквам всеки да мисли като мен.Единственото,което ми остана след този грозен акт от моя страна е поне това,че съм честен човек.Можех да се крия,лъжа,мажа,но защо?Не исках да продължавам да наранявам човека до себе си и то още по-жестокото е че той и понятие си няма какво се случва.

На мен пък ми е интересен механизмът, задвижващ изневярата.То е ясно -
-отиваш на тийм билдинг и  някак преоткриваш  колегата, то за това са и  тези мероприятия - да си се преоткриват хората и работата да върви с повече страст
- отиваш на  бар с приятелки, някакъв започва да те черпи, защото по-убава убавица до сега не е виждал, след петото затвърждаване ексово на убостта ти, дори не помниш кой е човека, но работата еече е станала.
-стар приятел, който  някога може и да си харесвала ти плаче на рамото от  гадостта на несвестните кифли...изведнъж...пак след около петото питие се оказва - ма къде е блярл горкия, с такова съкровище на среща ( визира теб) и пак неусетно се осексвате в името на изпуснатото минало...
- Срещаш някой в чат или на живо ( по-рядко вече) и се оказва, че той  слуша любимата ти музика, знае краят на любимия ти стих (нищо ,че ти знаеш само началото - това е доказателство, че се допълвате), обича кафето, което ти обичаш и изобщо  изведнъж те тресва сродната ти душа...
 Варианти много - обаче, за да се подаде човек на тях...бе някак трябва да има предисловие в главата...тоест готовност. Изневярата не е  прост акт, нищо, че като фактически акт може и да е бързо-нелеп или дори незапомнящ се.Тя вече се е била  случила в мислите. Та това ми е интересно - кое е това мисловно случване - ниска самооценка, скука...това някак ми е несериозно като обяснение, защото и за  ниската самооценка и скуката също трябва да има причина и тя твърде вероятно е да е  вътрешна...Извинете за дългия пост пак, но  все пак забелязвам, че хората търсят повече оправдания,отколкото причини, пък все си мисля, че същината е там. 

браво, Зандали - може би най-точното мнение.

Извинявай за въпросите, не ми отговаряй, ако не искаш! Интересно ми е да разбера продължиха ли отношенията ти с другия човек? За да бъдеш с него ли призна на човека до теб?

Подкрепям отговора  на Зандали . Според мен причината може да е не само от ниска самооценка или скука, но и от проблеми във връзката и според мен това е и  най-често срещаната причина. Дали ще е неудовлетвореност, караница, липса на внимание, охладнялост това според мен са главните мотиватори за да си извърти човек главата настрани 

Причина за признанието ми не е другия човек.Нямах намерение да продължавам с него.Преди не вярвах,че точно на мен ще се случи,още повече,че аз изневерих.Пак казвам,че го направих от уважение.Не можех да живея със себе си като знаех какво съм сторила,а човекът до мен няма никакво понятие.Разделихме се,но към момента сме в изключително добри отношения.Той беше наранен,но ми благодари за честността.Не се чувствам по-добър човек от другите изневеряващи.

Права си за "мисловното случване" и за това, че най-напред изневярата се случва в ума. Причините са много и са зависещи от типа човек, възпитанието му, характер, удовлетвореност....но ти някак си ги иронизирала, свеждайки ги основно до нещо, случващо се до употреба на доволно количество алкохол.
Може и това да е, може и така да е, но в никакъв случай не е основна причина да изневериш. Поне за човек, който се себеуважава не би следвало да бъде.

 Поздравления за честността, въпреки лошата  постъпка    На мен досега ( да чукам на дърво) не са ми изневерявали  и не знам как бих реагирала, по принцип мразя лъжите и премълчаването, но това си е наистина шокираща истина

И на мен досега не са ми изневерявали или са,но не съм разбирала.Бих се почувствала една идея по-добре да чуя от собствената му уста за случилото се и то преди някой друг да е разбрал.

С бившия ми мъж се бяхме разделили за няколко месеца (около3-4) , тогава аз имах 2-3 излизания с един мъж ,който много ме харесваше  .Правили сме секс веднъж . После когато се събрах се с бившия  той ме пита дали съм била с друг докато бяхме разделени.Признах си от гледна точка на това да започнем без тайни на чисто . И какво се получи - 1 година тормоз ( два дни добре , месец зле) "ама как го направихте , къде бяхте, орална любов правихте ли , той търсил ли те е , лъжеш ли ме , ти си к*рва , ти ме нарани , разби ми достойнството ...." . Аз от чувство за вина мълчах и търпях всичкия този цирк докато един ден не го пратих до магазина точно когато стоеше вглъбен в компютъра ,в бързината не си излезе от фейсбука и аз натиснах да му се запамети паролата . Вечерта  когато заспа влязох в профила му и какво да видя .- това не е човека който аз познавам и съм наранила толкова много , не изтрити съобщения от 2 години назад с любовницата му  Периодично я викал за секс , тя му се обяснява в любов ,плюе ме без дори да ме познава,искала да ми гледа детето и ей такива ...  и тогава разбрах причината за 3-4 месечната ни раздяла , пробвал е да има връзка с нея , а на мен каза ,че се разделя с мен защото не искам да си напускам работата ,където съм заобиколена от мъже,защото не съм била разбран човек и т.н,т  .
Всичко можех да простя ,защото го обичах стига да не ме беше тормозил цяла една година заради еднократната ми забежка по времето когато не бяхме заедно ,а в същото време човека правил къде къде по-големи простотии .Ей тая една годна тормоз не можах да я забравя . разделихме се .

И да са ми изневерявали, не съм разбрала, но ако се е случило и е било еднократно, съм благодарна, че не са ми хвърлили в лицето такова признание. Ако разбера, изходът го подозирам!

Всеки има своите разбирания.Аз бих искала да знам ако се е случило нещо,а не да си мисля,че всичко е ок.Това е заблуда,която не помага на никой за нищо.Щом се е стигнало до изневяра,дори и еднократна,тази връзка няма бъдеще.Това е моята позиция по въпроса.

Уважавам позицията ти, но не я споделям!

Разбира се,че не налагам всички да уважават,разбират или споделят моята позиция.