То пък е много хубаво всички ваши приятели да знаят, само вие да не знаете.
При положение, че така или иначе се е случило, по-добре ли е да сте в неведение и да си мислите, че всичко е наред, да правите планове за деца, примерно или за разни други неща, които да градите заедно? Не е ли по-добре за вас да сте наясно кой е човекът до вас и да направите информиран избор - да останете (и да работите по решаването на проблема, причинил изневярата) или да прекратите връзката (ако прецените, че не си заслужава)?
При положение, че така или иначе се е случило, по-добре ли е да сте в неведение и да си мислите, че всичко е наред, да правите планове за деца, примерно или за разни други неща, които да градите заедно? Не е ли по-добре за вас да сте наясно кой е човекът до вас и да направите информиран избор - да останете (и да работите по решаването на проблема, причинил изневярата) или да прекратите връзката (ако прецените, че не си заслужава)?
Разбирането за изневярата на човека, който е със теб те съсипва психически. Самочувствието ти се срива до земята и доста душевна сила се иска за да можеш да продължиш напред. Затова знаенето за изневярата не е най-желаното знаене.
Всяка връзка в началото има бъдеще. А ако годините, преживяни с някого са от порядъка на 20-25+ тогава пак ли скачаш и се изнасяш на квартира и си започваш живота отначало? Дали ще имаш силите и енергията да го направиш? Много е лесно да се дават категорични съвети когато си млад и здрав и животът е пред теб. Палачинката обаче има и обратната страна и понякога се обръща. Дай сега да разрушим цял един живот заради единия принцип, всеки може да сбърка. 
