Питането не е за мен, но по стечение на обстоятелствата се осъществява от моя страна.
Близка приятелка попадна в ситуацията да е нито обвързана, нито свободна. Тази история продължава от лятото и моята роля в нея е да съм рамо за опора, но вече рамената станаха недостатъчни. Та, харесаха се с един мъж, който е част от компанията ни, писали си, виждали се. Те бяха щастливи и ние покрай тях също. Но в един момент моята приятелка започна да иска нещата да станат по - сериозни и да се обвържат. В отговор получи отказ и намеци, че една връзка от отворен тип би му харесала повече, което на нея не ѝ се понрави и почна да се замисля дали това е нейния човек. Въпреки че е споделяше някоя друга лоша случка явно, за да се навие да се откаже по лесно, тя не го направи и продължиха. Така минаха няколко месеца, в които се случваше някой от компанията да я подпита няма ли да се обвържат най - сетне на което тя само се усмихваше. Но в последните месеци нещата се влошиха, защото все по - често почна да ми споделя, че не се чувства добре със сегашните им отношения, как другите се обвързвали, а тя не знаела дори как да нарече тяхното. Чашата за нея преля обаче когато той ѝ казал, че един подарък, който му е дала той е сложил в кашон в мазето и бил изгубил в последствие, но обещал да го намери. Тя отначало не повярвала, защото ни го описваше като много чувствителен и добър човек. Това страшно я нарани, защото тя си е чувствителен човек, влага много в нещата, които прави и няколко дни я успокоявах да не каже нещо, за което да съжалява. В край на сметка обаче те се скараха за това нещо и не са комуникирали изобщо от седмица. Последно ми каза, че му пожела успех в някаква задача и от тогава нищо. Междувременно тя поумекна, стана ѝ гузно, че са се скарали, чуди се дали не е било грешка, но пък не отрича, че това отношението към подаръка я е ядосало. Но определено се замисли дали щом този човек постъпва така докато все още нямат никакви отношения какво ли ще стане стане ако предприемат по - сериозна стъпка. Сега чака да види дали нещата са приключили, дали той ще я потърси, а мен ме помоли да питам, за да чуе мнението на някой, който не ги познава.
Споделих ѝ моето мнение.
Близка приятелка попадна в ситуацията да е нито обвързана, нито свободна. Тази история продължава от лятото и моята роля в нея е да съм рамо за опора, но вече рамената станаха недостатъчни. Та, харесаха се с един мъж, който е част от компанията ни, писали си, виждали се. Те бяха щастливи и ние покрай тях също. Но в един момент моята приятелка започна да иска нещата да станат по - сериозни и да се обвържат. В отговор получи отказ и намеци, че една връзка от отворен тип би му харесала повече, което на нея не ѝ се понрави и почна да се замисля дали това е нейния човек. Въпреки че е споделяше някоя друга лоша случка явно, за да се навие да се откаже по лесно, тя не го направи и продължиха. Така минаха няколко месеца, в които се случваше някой от компанията да я подпита няма ли да се обвържат най - сетне на което тя само се усмихваше. Но в последните месеци нещата се влошиха, защото все по - често почна да ми споделя, че не се чувства добре със сегашните им отношения, как другите се обвързвали, а тя не знаела дори как да нарече тяхното. Чашата за нея преля обаче когато той ѝ казал, че един подарък, който му е дала той е сложил в кашон в мазето и бил изгубил в последствие, но обещал да го намери. Тя отначало не повярвала, защото ни го описваше като много чувствителен и добър човек. Това страшно я нарани, защото тя си е чувствителен човек, влага много в нещата, които прави и няколко дни я успокоявах да не каже нещо, за което да съжалява. В край на сметка обаче те се скараха за това нещо и не са комуникирали изобщо от седмица. Последно ми каза, че му пожела успех в някаква задача и от тогава нищо. Междувременно тя поумекна, стана ѝ гузно, че са се скарали, чуди се дали не е било грешка, но пък не отрича, че това отношението към подаръка я е ядосало. Но определено се замисли дали щом този човек постъпва така докато все още нямат никакви отношения какво ли ще стане стане ако предприемат по - сериозна стъпка. Сега чака да види дали нещата са приключили, дали той ще я потърси, а мен ме помоли да питам, за да чуе мнението на някой, който не ги познава.
Споделих ѝ моето мнение.
Мъжете действат еднозначно - ако един мъж желае да бъде с една жена, да я има само за себе си, да се грижи за нея и да остареят заедно, той просто го казва и прави. Поведението на мъжа от историята също е ясно: НЕ ИСКА обвързване. И никакви подаръци, подмятания от приятели и "сериозни" разговори няма да променят това.
Какво общо бъдеще на тази възраст, какво обвързване... Познавам доста 21-годишни момчета, вятър ги вее на бял кон. Чак към 24 почва да се появява нещо, и то не при всеки. 
Защо?