Съседа ни тормози

Ние със съседа ми сме се разбрали вече .
Моето дете плаче от време на време не си мислите ,че реве постоянно.Просто той не му дава изобщо да заплаче.Разбра и ни влезе в положение най накрая .
Разбира се ,че го приемам за вид тормоз.Не може при най малкия рев от дъщеря ми която е на 2 годинки да ми се тропа и да ми вика "айде стига толкова " защото му пречи да гледа телевизия.Дете е и има моменти в които плаче .
Искате да ми кажете ,че вашите деца изобщо не са  плакали и не са викали поне за малко ли? Силно се съмнявам в това .И става въпрос именно в такъв момент когато някой заплаче за малко или когато извика за малко се чукваше на стената на момента.Както написах ние със съседа ми вече се разбрахме и нямаме проблеми.Аз също се съобразявам и когато малката започне да плаче за нещо ,че я боли или когато заплаче защото е сърдита просто отиваме за малко в другата стая да се успокои за да не пречим по някакъв начин на комшията ни.

Дано наистина да сте се разбрали, дано и да оцени усилията, които полагате да му пазите тишина. 
А и сега като се стопли малките ще си изразходват енергията повече навън
Макар и тук да представих/защитих гледната точна на раздразнителния съсед, от собствен опит знам колко трудно е да се справиш с такъв. Сагата е дълга, но накратко: имахме освидетелствано психично болен съсед, който в един момент започваше да чука посред нощ по тавана и след това да крещи да престанем да му вдигаме шум; писал е жалби в полицията, че сме го тормозили и сме го заплашвали, че ще го убием. Няколко вечери полицаи са идвали пред вратата ни да слухтят дали наистина вдигаме шум (какъв шум, спали сме като заклани по това време и за щастие дори нито един от нас не хърка). Трябваше да отсъстваме в работно време да отговаряме на жалбите на човек, който дори не сме виждали, камо ли да сме заплашвали. Полицаите ни казаха, че прост механизъм за справяне с такъв вид междусъседски проблеми няма - ако някой вдига шум и ако този шум е в тяхно присъствие, ще бъде наложена относително малка глоба и толкова.

Ето една случка, може да е смешна на пръв поглед, но всъщност не е.
Първо да кажа, че дъщеря ми беше много буйно и шумно дете. Тичаше, тропаше, ревеше. Съседите отдолу колко пъти са викали полиция, защото реве посред нощ...Стана на 4 години и кротна. Като стана на 5, се роди малкия. Тихо дете. Не ревеше. Каката стана на 6. Записах я в първи клас и през лятото от училище организираха занималня по три часа на ден, за един месец - да се опознаят децата. Записах я. На обяд отивам да я вземам каката, малкия, вече на една година, лежи в количката. Вече беше ясно, че детето е болно, ходехме на рехабилитация. Срещам точно пред училище съседката от долния етаж. Че като почна да крещи - каката кротна, сега тоя, малкия, цял ден тича, цял ден хвърля и тропа. Вярвайте, потекоха ми сълзи - детето ми тогава, на една година, не можеше нито да седи седнало, камо ли да върви, тропа и хвърля. Само успях да кажа - "Не говори глупости, грехота е, детето е болно, не мърда." Изгледа ме, дори не се извини. Тъй не разбрах кой й тропаше из главата. Е, после пък като проходи малкия към втората година, верно й върна тропането - ама накуп. Даже като не можеше да ходи добре, се научи да бута едно влакче - проходилка, как се кефех на шума само...

 Тропа им дъската!

....На 20 години съм и съм израстнала в този апартамент, такова нещо не ми се е случвало. Апартаментът под нас се дава под наем от много време, изредиха се няколко семейства (все с малки, плачещи дечица). Никога аз или родителите ми не сме имали проблем с детски плач или викове, по простата причина, че невръстното дете само по този начин може да изразява емоциите и желанията си, пък и шумът не е постоянен и кой знае колко силен. Уви, в рамките на една година апартаментът ни не беше обитаван от никого и в момента живея тук с приятеля си само за лятото. Той е всеки ден на работа, познати и приятели практически почти нямаме, не вдигаме купони, лягаме си рано да спим, тъй като аз пък цяло лято уча вкъщи и най - често след 10 вечерта е пълна тишина в апартамента. Новите наематели под нас са двойка около 30-те, абсолютни протежета на "чалга"-индустрията. Един следобед приятелят ми мисля, че правеше лицеви опори, беше около 18:00 часа, когато на вратата се звънна и той побърза да отвори. Може би ако бях отворила аз тогава, нямаше да се стигне до системния тормоз от страната на съседа от долния етаж, но явно господинът беше дошъл да се оплаче от шума, при което приятелят ми съответно му се извини абсолютно човешки и му пожела приятен ден. Каквито и да било физически упражнения от този ден насам не сме извършвали вкъщи, било то и през допустимите часове на денонощието, в които междувременно в два апартамента от входа се правят ремонти, за да не притесняваме любезните си съседи. Една от последващите вечери се спънах и паднах на колене, последва многократно блъскане по техния таван, предполагам в отговор на падането ми, което най - вероятно е обезпокоило нервите на съседите. Една от последващите вечери бяхме поканили един колега на приятеля ми, вечеряхме и си говорихме до късно. Музика не сме пускали, нито сме скачали, танцували или крещяли, станахме от масата и се преместихме на дивана. Няколко минути по - късно се появи съседът. На домофона си имаме и камера, съответно го наблюдавахме как беснее напред и назад по коридора, докато не си тръгна. Аз нямах никакво желание да отварям на когото и да било след полунощ, забраних и на момчетата, защото знам, че винаги може да се стигне до бой. Реално ние само сме си говорили, така че, както казах, беше крайно неоснователно някой да ни звъни с желанието си да се оплаче от нас. Вчера вечерта просто нямаше как да не вляза в контакт с него. Това се случва в един през нощта, връщаме се след разходка с приятеля ми в почивен за него ден и сядаме да ядем, въпреки че е късно, защото не сме яли цял ден. Съответно сме ходили в кухнята до хладилника и обратно и сме седнали на столовете в кухнята. Столове не се суркат в нас, защото имаме паркет и нямаме желанието да го разрушаваме. Въпросният господин се появява минута по - късно и звъни многократно на звънеца, само по боксерки. На камерата видях как подскача по коридора и удря с юмруците си във въздуха. Аз отговорих по домофона, защото бях наясно, че общуването му с приятеля ми няма да доведе до нищо добро. Попитах го какъв е проблемът, който го е довел при нас в един през нощта, при което той ме извика да "се разберем" в общите площи пред апартамента, аз отказах да отворя вратата и казах, че няма да говоря на живо с човек, който е дошъл на бой. Той ми се изсмя и презрително ме призова да си "затварям устата и да спра да местя ш*баните мебели" и ако е искал да ме бие, нямало да говори с мен през "домофончето". Казах му, че мебели не са местени, а седим тихо в кухнята, която в тяхното жилище се намира на същото място и е по - близо до балкона и хола, отколкото до спалните. Той повтори по - горното изречение и каза да го послушам, иначе следващия път нямало да си губи времето в разговори.
Думи нямам, честно казано. Ние сме от тези изключения от студентите, които не ходят по партита и не обикалят дискотеките, не се напиват или напушват, напротив, учим, спортуваме, ходим на работа и спестяваме пари, защото никой не ни издържа. Нямаме време, сили и пари за шумни веселия и пиянски изпълнения. Мисля, че в случая просто приятелят ми е нарочен от този приятен младеж и въпросният индивид си търси поводи за физическа саморазправа. Проблемът е, че на мен ми се налага да замина по - рано от приятеля си от апартамента в края на лятото и съм силно притеснена тестостеронът да не надделее докато мен ме няма. Както вече споменах, за толкова години винаги съм виждала само добри междусъседски отношения и разбирателство в този вход, защото на всеки му се случва да се скара с партньора си, детето му да е болно и да реве, защото се чувства зле; докато бабата наглежда децата случайно да е заспала пред телевизора, а те да се гонят в съседната стая...или просто някой да се спъне в тъмнина посред нощите и да падне. Човешко е и е разбираемо, също така и не е постоянно, така че никой не обръща внимание.
Никой, освен мъжът с голямо М под нас.

Другият път като ви звънне в 1 посреднощ направете запис и звъннете на 112 че някой ви безпокои и ви тропа на вратата .Ще дойде полиция и ще го предупреди 1 път да не ви безпокои.

И аз да помрънкам заради едни съседи, то друго не ми остава. Преместихме се в два съединени апартамента, всичко хубаво ама.. Над двустайния над нас са се намърдали мъж, жена, синът им, снахата, внуче и куче. Ей, тия денонощно тропат, как им не омръзна. През деня ще търпим, какво да правим, но и цяла нощ влачат нещо, тропат, обикалят.. Тъкмо детето се измори от тичане, легне най–после и щафетата поема дядото виетнамец. Натропа се, прибира се жена му сервитьорката, хайде и тя се развилнее. как спи през това време внучето представа нямам . Така, укротят се към 1–2–3 часа и легнат, но се прибира синът им с престъпни наклонности, досега обикалял с аверите си, стари познайници на затвора. Айде, той почва да блъска нещо има–няма до 5 сутринта. В 6–7 става баща му, почва да се приготвя за работа, следователно нова серия тропане и цикълът се повтаря до безкрай. И затова сме се преместили в другия апартамент, но и там се чуват нашите герои, макар и по–малко малко. Над този другия апартамент, където спим, живеят семейство с бебе и двегодишно момче. Повярвайте, под тях се спи спокойно, детето тича но ляга да спи, ама тези другите каква е тази свръхенергия не знам.

Тормозът може да е от която и да е от двете страни, във Вашия случай е добре, че вече живеете в по - тих апартамент. Както споменах вече, без разбирателство не става и е абсолютно недопустимо на някого да му се налага да се премества, защото съседите му не проявяват елемнтарна загриженост за спокойствието и комфорта на околните.
А по повод моя случай, точно като човек, който е възпитан да се съобразява с околните и да ги уважава, се чувствам изключително объркана от ситуацията, в която ни поставя този нервен човечец. Реално да крещи във входа и да ни притеснява през нощта си е нарушение от негова страна, така че определено съм в правото си да се обадя на 112. Честно казано, ако бях абсолютно сама вкъщи, едва ли щях да се замислям и да се опитвам да общувам със съседа, а веднага щях да извикам полиция. Но в случая все ми се иска нещата да се разрешат по човешки начин...

Забравих да уточня, че под тези невъзможни съседи имаме звукоизолация на тавана, но пак се чува. А точно там където спим, под семейството с бебе и момченце няма изолация и пак се живее. Значи срещу шумни съседи нищо не помага, просто трябва съобразяване.