Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
, че тази тема много ми харесва! Най-вече с добронамерения тон 
и малко се чувствам неудобно да "воайорствам", затова се включвам!
се обявиха против, то не бяха укори "че съм вече дърта да уча", заплахи че ако тръгна "път назад нямам"... А в последствие (и досега) всички бяха много щастливи да се облагодетелстват - материално - от новата ми специалност 
Няма да казвам при нас до какви абсурди се стигна от тази негова склонност да се "саморазболява", да не те психирам, само ще кажа - не е хубаво това, не е здравословно и колкото по-рано сам го осъзнае, толкова по-добре. Ако не можеш да помогнеш ти, има си специалисти. Не е срамно, не е страшно и е по-добрият вариант отколкото в един момент да избие чивията нанякъде, накъдето човек не е предполагал, че може да избие. 
Даже никак не ми е смешно, а ми е плачевно вече. От известно време го гледам, че нещо не е на кеф и се съсипах да се самообвинявам, че може би причината е в мен - заета съм, изнервена, деца, куче и т.н. Страдах си мълчаливо, опитвайки се да се примиря, че явно след 20 години заедно неминуемо сме стигнали до такъв етап - всеки сам за себе си. Вече се почудих какви добавки да пия само и само да се почувствам малко по-добре, но продължавам да се чувствам като в постоянен ПМС. Чудя се вече проблеми с щитовидната жлеза ли имам или съм в перименопауза. 
Не знам какво се случва. ТелефонЪТ не ми работи, виждам си съобщения от фейса със закъснение, тука нещо проблеми, май както каза някой по-напред - време ми е тотално да мина офлайн. Да, точно така ще стане. 
