Казах го в смисъл ,че заради бременността и хормоните, си приела всичко прекалено емоционално и вместо да ги отрежеш веднага, ти си ревала и си се тормозила.И какъв е смисъла да пазиш всичко това, да се тормозиш отново ли?Трий, режи и си живей живота с любимите хора.
- Публикувана: 28 ян. 2015, 15:01 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2015, 20:47 ч.
Майка ми избра непознат пред мен!
Като изключим факти като сватба и бебе, цялата история звучи като инфантилна разпра между 12-13 годишни тийнове...."Ама той ме наклепал във Фейсааа", "..пък тя защо така ме мразиии...!", "...аз съм толкоз красива, защо не ме харесватееее..." и т.н.
Чак не е за вярване, че от нещо толкова дребно е произведен подобен "скандале гранде".
Kara_ , ти си познаваш родата най-добре, но обикновено хората по-лесно "крещят" по телефон и в интернет.На 4 очи не е толкова лесно да беснееш.Затова, когато се стига до изясняване на отношения, с когото и да било, просто казвай:"О.к., виждам, че има проблем, ще го решим, като се видим!"Не изяснявай нищо по телефон, скайп, фейсбук и прочие чатове.
А най-добре, ако ти е възможно, нищо не изяснявай.Просто се виждате/чувате протоколно по празници и до там.
Чак не е за вярване, че от нещо толкова дребно е произведен подобен "скандале гранде".
Kara_ , ти си познаваш родата най-добре, но обикновено хората по-лесно "крещят" по телефон и в интернет.На 4 очи не е толкова лесно да беснееш.Затова, когато се стига до изясняване на отношения, с когото и да било, просто казвай:"О.к., виждам, че има проблем, ще го решим, като се видим!"Не изяснявай нищо по телефон, скайп, фейсбук и прочие чатове.
А най-добре, ако ти е възможно, нищо не изяснявай.Просто се виждате/чувате протоколно по празници и до там.
Прочетох цялата история. Кофти работа. Много стари "заметени" истории и отношения, за които нямаш вина.
Разбирам че ти е ужасно мъчно - родителското ти семейство не е това, на което можеш да се опреш за обич и подкрепа. Но дали някога е било? Или когато си била по-малка, за да се съхраниш е трябвало да не забелязваш, да не разсъждаваш, да не се оплакваш и да понасяш... А после бързо, бързо си "отлетяла" да учиш надалеч от всичко и от всички - в чужбина. А там си станала по-самостоятелна, по-отговорна и по-силна - качества, които сестрите ти може би още не са развили...
И всичко, с нова сила те връхлита, за да те доведе до някои прозрения точно тогава, когато всяка жена е хормонално и емоционално нестабилна - месец преди раждането и когато има нужда от много доказателства за любов, стабилност и подкрепа.
Това, което всъщност ти се случва е осъззнаването, че близките ти са доста незрели хора, които опитвайки се да решат собствените си проблеми, завличат и теб. Сами те, чувствайки се необичани и нещастни в момента не могат да изпитват емпатия към някой друг.
В този момент, сили може да ти дава само "здравото ядро" - твоето собствено семейство, в което ти пожелавам да не пропускаш нито за миг да показваш обичта и уважението към партньора и детето си.
Разбирам че ти е ужасно мъчно - родителското ти семейство не е това, на което можеш да се опреш за обич и подкрепа. Но дали някога е било? Или когато си била по-малка, за да се съхраниш е трябвало да не забелязваш, да не разсъждаваш, да не се оплакваш и да понасяш... А после бързо, бързо си "отлетяла" да учиш надалеч от всичко и от всички - в чужбина. А там си станала по-самостоятелна, по-отговорна и по-силна - качества, които сестрите ти може би още не са развили...
И всичко, с нова сила те връхлита, за да те доведе до някои прозрения точно тогава, когато всяка жена е хормонално и емоционално нестабилна - месец преди раждането и когато има нужда от много доказателства за любов, стабилност и подкрепа.
Това, което всъщност ти се случва е осъззнаването, че близките ти са доста незрели хора, които опитвайки се да решат собствените си проблеми, завличат и теб. Сами те, чувствайки се необичани и нещастни в момента не могат да изпитват емпатия към някой друг.
В този момент, сили може да ти дава само "здравото ядро" - твоето собствено семейство, в което ти пожелавам да не пропускаш нито за миг да показваш обичта и уважението към партньора и детето си.
Семейството не е задължително съставено от кръвните ти роднини. Съставено е от хората, които те обичат и подкрепят, независимо от кръвната връзка.
Смятам, че с чиста съвест можеш да се отдадеш на мъжа и детето си, оставяйки неприятните емоции зад гърба си. В момента, в който почнат пак - казваш "Ще говорим, когато има какво смислено да обсъдим." и затваряш телефона.
Гледайте си спокойствието и бъдещето!
Смятам, че с чиста съвест можеш да се отдадеш на мъжа и детето си, оставяйки неприятните емоции зад гърба си. В момента, в който почнат пак - казваш "Ще говорим, когато има какво смислено да обсъдим." и затваряш телефона.
Гледайте си спокойствието и бъдещето!
И аз го изчетох.
Тегли им една майна на всичките и си гледай мъжа и детето.
Тегли им една майна на всичките и си гледай мъжа и детето.
НИКАКЪВ смисъл няма да си тровиш нервите. Имаш сладко бебче и явно много свестен и добър мъж, а освен това забелязвам, че имаш и добра свекърва, с която се разбирате. Радвай им се и си живей живота!
Мило момиче, изчетох цялата ти история и за първи път пиша в този форум провокирана от нея.
И моите са алкохолици и аз до последно позволявах майка ми да ме манипулира и цоца, като вярвай ми, тя не 50 000 хиляди изпи, изпи в пъти повече в целия си живот с различните си мъже. Бях на 15г. когато за първи път ме изхвърли от нас със сак с дрехи, през януари, в 23 часа, защото не можех да понеса присъствието на поредния пияница и да им гледам/слушам пиянските истории.
Толкова вярвах в годините, че съм ДЛЪЖНА да се грижа за нея, само защото ме е родила (не ме е гледала тя), нещата трябваше да ескалират миналия януари (на 27 години бях), при едно от най-важните решения в живота ми, за да се обърна и да си тръгна. Всъщност, почти съм убедена, че по време на последната ни среща, ако не бяхме във вход или в кухня, можеше като нищо да ме наръга с нож, ако имаше под ръка. ЗАщото мило момиче, алкохолиците не спират да пият дори когато нямат пари. Моята накрая мина на чист спирт и клетви по мой и на брат ми адрес. Много, много ми беше тежко да обърна гръб и да си гледам детето и мъжа, но след една година "терапия" без нея мога да кажа, че започвам да осъзнавам някои неща, за които умишлено съм си затваряла очите в годините. С години не се виждах и с брат ми, защото я "подкрепях".
С две думи, прекъсни контакт с тях, преди и ти като мен да чуеш как те кълнат, теб, детето ти, мъжа ти и да изпочупиш зъбите си от нерви. Тези нерви няма кой да ти върне. И да, накрая ти ще си неблагодарницата, каквото и да направиш. Лошото е, че и моето дете пострада от всичко видяно и чуто миналата година - пак по моя вина, защото нали до последно да не я оставя сама, на улицата, да й подам ръка, сега лекуваме страхове на заспиване и дълго време се напишкваше от страх, ако се събуди и види, че не свети лампа.
Замислила съм се да направя сериал за такива семейства, ама то ще стане хорър история
Може би и аз трябва да седна и да изпиша всичко видяно на белия лист/уърда, но...не мога да го направя все още, трябва да мине още време, за да мога да погледна нещата от страни, не отново да ги изживея.
И моите са алкохолици и аз до последно позволявах майка ми да ме манипулира и цоца, като вярвай ми, тя не 50 000 хиляди изпи, изпи в пъти повече в целия си живот с различните си мъже. Бях на 15г. когато за първи път ме изхвърли от нас със сак с дрехи, през януари, в 23 часа, защото не можех да понеса присъствието на поредния пияница и да им гледам/слушам пиянските истории.
Толкова вярвах в годините, че съм ДЛЪЖНА да се грижа за нея, само защото ме е родила (не ме е гледала тя), нещата трябваше да ескалират миналия януари (на 27 години бях), при едно от най-важните решения в живота ми, за да се обърна и да си тръгна. Всъщност, почти съм убедена, че по време на последната ни среща, ако не бяхме във вход или в кухня, можеше като нищо да ме наръга с нож, ако имаше под ръка. ЗАщото мило момиче, алкохолиците не спират да пият дори когато нямат пари. Моята накрая мина на чист спирт и клетви по мой и на брат ми адрес. Много, много ми беше тежко да обърна гръб и да си гледам детето и мъжа, но след една година "терапия" без нея мога да кажа, че започвам да осъзнавам някои неща, за които умишлено съм си затваряла очите в годините. С години не се виждах и с брат ми, защото я "подкрепях".
С две думи, прекъсни контакт с тях, преди и ти като мен да чуеш как те кълнат, теб, детето ти, мъжа ти и да изпочупиш зъбите си от нерви. Тези нерви няма кой да ти върне. И да, накрая ти ще си неблагодарницата, каквото и да направиш. Лошото е, че и моето дете пострада от всичко видяно и чуто миналата година - пак по моя вина, защото нали до последно да не я оставя сама, на улицата, да й подам ръка, сега лекуваме страхове на заспиване и дълго време се напишкваше от страх, ако се събуди и види, че не свети лампа.
Замислила съм се да направя сериал за такива семейства, ама то ще стане хорър история
Хубаво е, че си написала всичко, писането е терапевтичен процес и помага човек да продължи напред.
Успех ти желая!
Успех ти желая!
Може би и аз трябва да седна и да изпиша всичко видяно на белия лист/уърда, но...не мога да го направя все още, трябва да мине още време, за да мога да погледна нещата от страни, не отново да ги изживея.
Гледай си детето, семейството, мъжа и не се занимавай с тях. Откъсни се съвсем, ако имаш как. Това че ти самата имаш стабилно семейство, образование и работа е най-важното и прави всичко друго незначително. Концентрирай се върху детето и мъжът си, само това има истинско значение.
О, има много отровни семейства, със или без алкохол дори
Мисля че си попаднала на хора ( мъжът ти, пък и от свекървата не се оплакваш), имаш си свое семейство, така че и от мен- отбий ги. Просто контакта да е минимум и само общи приказки, като с по-далечни познати. Ще те задушат иначе с отровата си.
Ще видиш че отначало е трудно и може да чувстваш вина, нооо след време ще ти стане по-лесно и много много по-леко.
Добре правиш че споделяш, излей си го.
Мисля че си попаднала на хора ( мъжът ти, пък и от свекървата не се оплакваш), имаш си свое семейство, така че и от мен- отбий ги. Просто контакта да е минимум и само общи приказки, като с по-далечни познати. Ще те задушат иначе с отровата си.
Ще видиш че отначало е трудно и може да чувстваш вина, нооо след време ще ти стане по-лесно и много много по-леко.
Добре правиш че споделяш, излей си го.
Радвай се на детенцето и съпруга си. Гледай си живота и му се наслаждава, сега приоритетите ти са други.