Августинчетата дупета надигат, скоро няма да се стигат!

Дани от няколко нощи(две-три) се буди с рев и пищене. Снощи го разсъблякох и може би му беше по-добре. Само веднъж изплака.Иначе ПИПИ2013 Дани (както и друг път съм писала) се буди абсолютно всяка нощ по 2-3 пъти. И аз съм недоспала винаги,но се оставям на него. Щом иска да яде, яде. Ето тази нощ е ял в 9 вечерта, после заспа в 9.30 сам е леглото. После яде в 1 часа, после в 4 и в 7. Така е почти всяка нощ. Не знам какво е да спя над 3-4 часа без събуждане.
Четох, че кърмата е много полезна нощем. Има антиоксиданти, по-ваглехидратна е и според мен и моя и твоя бебо искат да си хапват. А и така поддържат лактацията
Аз в началото много исках да махна нощното ядене, ама като знам колко трудно задържах да имам кърма до днес , а и той вече е голям-8 кг и явно има нужда мозъка и нощем да яде. За това си го храня нощем по 2 пъти, че и ако иска и повече...Не знам дали правилно правя,но поне не съм нервна.

Да се включа и аз за режима-Пипи,напълно те разбирам и това ,което чувстваш е напълно нормално.Ние от малки си налагаме един вид режим,Но защото беше на АМ-не знам,ако беше на кърма как щях да процедирам.Дидко хапваше много и бързо качваше,за това аз така си реших,вечер ,че няма нужда да яде,а педито каза,че трабва вечерта да има поне 4 часа почивка-на мен това ми се виждаше невъзможно-той искаше на 2 часа да яде по 120 на 1 месец!!!Ноооо лека по лека започна да прави 3 часа пауза,после 4 и така сега по 10-11 часа не яде (разбира се не спи през цялото време  ,но определено като не се буди вечер за ядене е много по - спокоен).Разбира се нищо не съм налагала насила-ако е плакъл много съм давала мляко,просто не съм спирала 1 да предлагам чай или вода  .Така с общи усилия и не спиране да предлагам режим,но не и насила разбира се от 2 месец не хапваме вечер,а от 3 м. спряхме и нощното хапване в 12. и това в 6 сутринта.И аз мисля,че трябва да се намери златната среда и най-вече всики да са спокойни.Първо дете ми е,но разбрах едно-когато аз съм ненаспана и нервна-и той е такъв!

Аз подкрепям Пипи по отношение на това, че и мама и тя е човек. За да е щастливо бебето и майката трябва да е щастлива. Всеки има различен критерий за щастие - на едни им е добре да са напълно отдадени на децата си, за други щастието е да са отдадени на мъжете си и така. Лично аз се  стремя към някаква златна среда, не че е постижимо, но поне се опитвам. За мен не е приемливо да се отдам изцяло на бебето. Много го обичам и му се раядвам, но имам нужда да обръщам внимание и на другото дете ( а и то има не по- малка нужда от това), имам нужда от духовна храна ( театър, кино ), имам нужда и от социален живот с приятели. Някой беше писал временно да бъдем изцяло на рапоЛожение на бебето и това в един момент ще ни се върне. Да, но докато дойде този момент може вече да нямаме същите взаимоотношения с мъжа, даже може и мъжа да го няма ( малко крайно, но съм виждала и разбити семейства), може вече да нямаме и приятели, може вече и работата, която харесваме да е избягала.. И в момента, в който детето стане самостоятелно и няма нужда толкова от мама, мама ще е сама и още по- нещастна. За това аз не изпитвам никакви угризения, когато оставям малчо на грижите на татко му или на бабите. С първото дете бях идеалистка и си мислех, че най- добре да си го гледам сама, но сега отчитам това като грешка. Сега като го гледат и бабите също отчитам грешки в отглеждането, но пълно щастие няма.

А Пипи, що се отнася до спането, мога да те успокоя ( ако това изобщо е за успокоение  ), че повечето от нас са недоспали и както виждаш това на всеки се отразява по различен начин. Повечето  имаме някакви здравословни проблеми, които се дължат преди всичко на умората и неспането.

От гледна точка на режима, аз също съм човек, който обича да държи нещата под контрол, а това се постига само със режим.  В началото се опитвах, всячески да го наложа, но доста бързо се отказах. Видях, че мойто дете не подлежи на т.нар. "дресура" и само се изнервях излишно.  В един момент се предадох и го оставих. Така лека полека той сам си изгради някакъв режим, макар и да му трябваха близо пет месеца. В последните два месеца се будеше само за едно хранене нощем и аз държах на това хранене. Сега започна да се буди доста често и незнам от липса на кърма ли е или от зъби   Знам, обаче че е временно и в един момент ще свърши и това. Въпрос на търпение.

Пипи2013, съжалявам ако съм те обидила. Явно нещо не съм разбрала. Успех!
Картофчето се прие. Аз пак обаче не разбрала-при всяка нова храна ли даваме първо по 2-3 лъжички или? Че аз си и дадох прилично количество. Примерно 40-50гр., което не е едно цяло ядене, ама не са и 3 лъжички. Просто тя явно като яде често и приема по-малко. Даже после отказа кърмене, отказа и вода. Много се разсейва като се храни, пее си, мрънка си...
Така, аз хубаво споделих, че напоследък е по-спокойна нощем, но като се размърда аз бутам гърдата, тя само дръпва 2-3 пъти и продължава да спи. И гърдит ми стават на буци. Какво да я правя тая кърма...Така съвсем в началото тя спеше аз насила и бутах да суче, че да не ми намалее кърмата и ми казаха, че е трябвало да се възползвам и така да спре нощното хранене. Сега ме е страх да не стане пак така.

Много тъпо, че се заформи така обсъждането на темата.  Интересно как, това което написах ми се струва изтълкувано, като залитане в крайност. Аз имам и друго дете, знаете. Имам и мъж. Не съм се отдала само на бебето си. Успявам да си гледам и двете деца и да имам прекрасни взаимоотношения с мъжа си. Буденето нощем не ме изкарва от баланс по никакъв начин. Това не нарушава нито семейната ни хармония, нито се отразява на социалните ми контакти. Даже след раждането на бебето всичко е някак по-добре.
Отдаване на бебето не означава задължително отказване от живота и пренебрегване на другите хора. Просто сега се забавляваме по различен начин. Ама аз като съм искала деца (искам и още едно), точно така съм го искала да бъде. Вие за 6 месеца не сте ли се научили вече да се наспивате за час, два, три..... Аз за моите 5 месеца съм!
Станала съм в 4.30 тази сутрин. Приспивах го до 5.45. Спеше ми се, но това е положението. Той заспа и в 6 го събудиха за антибиотик. Край на съня. Станахх, измих се, пих кафе..... сега нищо ми няма. Не винаги е така, понякога поспивам повече, друг път по-малко. Този най-бебешки период е до 1 година. Половината вече мина.
На мен чашата ми е наполовин пълна. Мисля си, че в това е ключа към това да бъдеш в хармония със себе си.

Ние сме си вкъщи. Изненадващо гърдите му не бучаха сутринта и ни пуснаха. Продължаваме с домашно лечение. Той спи, а аз се изкъпах и сега отивам да оправям, че чистачката е била в отпуск няколко дни

Ymemansi, честито за прибирането!

Хайде не се карайте сега толкова време без караници в отчетната, рекордьорки сме, да си продължим така

Недоспиването е голям кошмар. Първите два месеца що рев изревах по нощите само заради това не е истина. И смятам, че трябва да полагаме усилия за удължаване на нощния сън и постигане на режим през цялото денонощие, защото повечето деца изпитват сигурност от предвидимите събития през деня и нощта.

За нощното будене - дреб от известно време се буди един път нощем с писък, обикновено около 1 часа. Нямам никаква идея от какво е - вдигам го, люшкам половин минута и той заспива. Не се оригва, не иска храна, не иска вода...ако е 23та седмица не виждам никакви други промени, а по график трябва да е в нея. Па всичкото отгоре днес се събуди рано - пак има скок в растежа и на мен ми идва да си скубя косите - не за друго, ами мм ме разболя и ми е зле и имам нужда от повече сън, а получавам по-малко. Но как да е, ще го преживея някак.

За зъбите - май спряха да го мъчат. В голяма чуденка съм 

Я кажете повече за парка. Ако съм се оправила и времето е хубаво мога да пробвам логистиката.

Стана малщо дълго, а и тракам на телефона на бдс с една ръка, та приключвам. Хубав ден!

За парка май никой още не е потвърдил? Иначе аз съм за!
А за спора - май трябва да спрем да "ръсим мозък" и да даваме съвети, защото Пипи май не ни ги иска  . А решение не можем да и дадем, май и не разбираме съвсем какъв е реално проблема и само се дразним взаимно  . Пипи, искрено ти пожелавам да намериш решение  и да ни споделиш после.
Егати времето е навън - на сянка зима, на слънце лято 

ymemansi много се радвам,че сте в къщи ! Преди време четох една тема за трета градска във форума и съм ужасно наплашена от тази болница/то вероятно във всички държавни е така/.
Започнахме захранването с тиква  бях забравила какво е мазане  то бебето всичко изтиква с език,размахва ръце и се опитва да ми докопа лъжицата маже по лигавника .Вече си имам първите весели блузки на оранжеви петънца дано е модерно тази пролет  .
За спането- напъхах го в чувал и вече определено спи по-спокойно две нощи не се е будил до 6 часа,което си е рекорд за него.Баткото спря нощното хранене и почна да спи до сутринта като го преместихме  да спи сам в друга стая на 9 месеца и си припомнихме какво е нормален сън.
Оказа  се,че колкото и да сме тихи ни е усещал по някакъв начин и сме му пречели.
За живота след децата...какво беше това?Пет години безсъние,болести и страхове добре ли се развива защо другите правят неща,които той не може и тн.Вече съм щастлива дори и само да сме здрави,но и това е рядкост.Така съм свикнала със всички проблеми,че бебето ме изненада приятно с по-търпеливия си и кротък характер направо се чувсвам като уцелила шестица от тото.
Когато ми е трудно мъжът ми все повтаря и това ще мине само период е ,аз пък оптимистично добавям,че вероятно ще дойде нещо по-трудно  .

Elliee по-принцип всичко ново се дава първо по няколко лъжички, но едва ли картофа ще е проблемен (случва се, но рядко). Аз за да избегна това именно с 1/2л, просто добавям толкова към вече въведен зеленчук от новия. Така в крайна сметка той пак си яде 150гр да кажем, но от тях само 2/3 лъжички макс първия ден са нов зеленчук. На следващия ден вдигам новия спрямо вече въведения и така до края на седмицата давам повече новия, а последния ден даже чист. Този план за мен си ми хареса много повече най-малкото защото моя си е лаком и иска да яде и ако със всеки нов зеленчук се почваме отначало няма да му е Ок

Mrs.Petrova написала си това което аз мисля....за това именно не се обадих въобще по темата и не "ръся мозък"

Ох и аз искам парк ама на мен май с градски само Борисовата ме устройва....затова си мълча и не се натискам, че то ни най-рано 1:30 можем да тръгнем на някъде  докато се натуткаме ще сме там 2:30 или малко по-рано, а деня още не е от най-дългите и не бих го хранила в 5 навън още...то скоро пък няма да може, като сме на каши Лудница пълна

Асти аз вече няколко пъти го храня навън наобед (навън = мол). Ами става - той блее наоколо, аз мушкам пюрето  . А го приготвям точно преди да тръгна, слагам в контейнер за кърма и в термочанта 
Борисовата също е вариант, поне е до метрото.

Съгласна съм с Петрова, въпреки че залитнах!
Ние ще претърпим неуспех със захранването. Уж всичко тръгна добре прие предложените зеленчуци и плодове, но от вчера само си играе с пюрето. Пъха в устата и крака и ръце явно иска да подправи манджата, но не му се получава! Реших, че не му хареса първо ябълката приех - кисела е. На обяд почти чисто картофено пюре - отказа. Направих тиква, която харесва уж и нея отказа и въпроса ми е А сега накъде?
Трябва да спра захранването за малко ли? Продължавам да предлагам докато реши, че е добре да яде и друго различно от мляко?
Мисля си вече, че направих грешка, че не заместих едно ядене на мляко досега, Захранвам вече 4 седмица и останах само на 50 мл. пюре, сега не иска и две лъжички да изяде 

Здравейте, мами! Иска ми се да ви питам как сте с крустите - имат ли вашите бебоци и как ги третирате?

Браво на мамите на бебета с режим, но моля ви, не забравяйте, че лесно се казва когато бебето спинка почти по цяла нощ и яде на равни интервали. Когато не се получава или бебчето е по-ревливо е нормално майката да се изнерви. И това съвсем не би трябвало да я прави лоша и егоистична майка. В крайна сметка колкото и да се водим по бебето от нас зависи да вкараме навиците на бебето в някаква " рамка". И никак не е лесно.
Съгласна съм с твърденията, че с появата си бебето става най -важното нещо  и трябва да му посветим колкото можем повече време, но все пак има и други значими хора и неща в живота ни. Хубаво е да съумеем да балансираме нещата, което явно изисква повече време. Някъде прочетох, че майката започва истински да изпитва удоволствие от майчинството след шестия месец. Дано това прозвучи като успокоение за тези от нас, които изпитват трудности все още.
В тази връзка, Пипи, подкрепям те и те разбирам, и знам, че не е лесно, но както всеки период и този ще отмине. Остава ни само да се заредим с търпение и да чакам, колкото и трудно да е това.
 Nutty -за крустите- Миа има съвсем малко, педи каза ако искам да мажа два часа преди баня с преварен зехтин и после внимателно да разресвам с четка. В случай, че са повече- има кремчета за крусти- на Мустела ми препоръча.

Ох,да ви се оплача-Дидко днеска щеше да падне...много се изплаших-оставих го в шезлонга,за да ида до тоалетна.Тъйкато е вече голям и като е в полулегнало положение,каишите не го обхващат да го завържа,а шезлонга е на дивана и аз придърпвам масата като ставам от дивана-винаги съм се страхувала да не се обърне с целия шезлонг и да си удари главата в масата,та затова,не съм си и мислила ,че може да се изхлузи от легнало положение.Та идвам си аз след минута и половина -  две(ходя на отворена врата винаги и си го слушам,че гука и си пее),влизам-в шезлонга няма никой и гледам под масата висят едни крака-направо се изкарах акъла и само го сграбчих за блузата и като викнах той пък се изхили ,а аз се разплаках..даже не помня къде му беше главата-май добре че се държеше за играчките,които висят..направо ужас..а вчера пък се беше откопчал от люлката и пак се изпъваше назад-за никъде не е за оставяне вече

Ох и аз заради тези зачестили падания поръчах сгъваема кошара и мек пъзел за земята. Днес и стола за хранене сефтоахме Много се радвам, че няма да го храня в количката вече
За недоспиването https://www.facebook.com/1499211060313060/photos/a.1499716553595 … ype=1&theater не съм сигурна дали ще излезе, но ми попадна и реших да го споделя