Откачам от масовата правописна неграмотност. - Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
Случва ми се нещо много глупаво в момента, изживявам го като ученичка, продължава с месеци вече и съм на края на силите си. Мъча се да го преодолея, но боли, боли.. Знам, че не си струва, знам че ще мине, но направо ми се уби желанието за живот.
Понякога наистина ми се струва, че живота няма смисъл. А и зима идва...
Понякога наистина ми се струва, че живота няма смисъл. А и зима идва...
Понякога наистина ми се струва, че живота няма смисъл.
Бри, been there, done that... Точно като 17 годишна ученичка бях... Но не исках да се измъкна, защото то носеше някакъв цвят и емоция в подредения ми живот. Половината ми мозък знаеше, че това не може да е истинско, че няма да продължи и че ще боли. Другата половина обаче вярваше в обратното, защото така искаше... Мина ми, сега обаче пак ми е сиво, скучно и безсмислено, защото няма за какво да мечтая и от какво да ме боли. Drama queen съм явно...
Единственото от което се нуждая е една проста прегръдка - само това. Тя би била знак, че някой ( дори един - единствен човек) го е грижа за мен. Заобиколена съм от хора, а съм сама като куче.
Почти се намерих. Имам нужда да поговоря открито с някого за път и посока, но не вярвам на никого.
Почти се намерих. Имам нужда да поговоря открито с някого за път и посока, но не вярвам на никого.
Не знам какво да правя.Или ми изневерява или само си въобразявам.Той казва че няма нищо но онзи емайл от преди 4 години точно когато се събрахме.Писах на емайла и ми отговаря че и бил липсвал,да идел у тях направо.Той отрича че някога нещо е имало, с когото и да било, чете писнаиците и написа един гневен емайл към адресата но аз нямам мира.Не прави и секс с мен толкова често отоогава
Бри, been there, done that... Точно като 17 годишна ученичка бях... Но не исках да се измъкна, защото то носеше някакъв цвят и емоция в подредения ми живот. Половината ми мозък знаеше, че това не може да е истинско, че няма да продължи и че ще боли. Другата половина обаче вярваше в обратното, защото така искаше... Мина ми, сега обаче пак ми е сиво, скучно и безсмислено, защото няма за какво да мечтая и от какво да ме боли. Drama queen съм явно...
Да не говорим, че след година и половина, отново се случва същото, със същият човек. И безкрайно искам да ми е скучно. Не го искам в живота си, не искам това да е мъжът до мен, а нямам силите да си тръгна.
Предишният път така направих, реших за секунда, следващата му написах решението си, преди да се разколебая. Искам пак да набера кураж да го направя.
Единственото от което се нуждая е една проста прегръдка - само това. Тя би била знак, че някой ( дори един - единствен човек) го е грижа за мен. Заобиколена съм от хора, а съм сама като куче.
Почти се намерих. Имам нужда да поговоря открито с някого за път и посока, но не вярвам на никого.
Почти се намерих. Имам нужда да поговоря открито с някого за път и посока, но не вярвам на никого.
Пиши ми на лични, ако решиш
Тъпа съм като гугутка, първо днес сгафих, а сега се опитах да пратя ЛС на анонимен потребител. Абе нещо май уж ранна съвсем бременност, а мозъка ми вече омекна.
Анонимен, имаш много виртуални прегръдки от мен. Както г-жа Рамацоти така и аз ти предлагам рамо.
Втори анонимен ако имаш съмнения проследи нещата
Анонимен, имаш много виртуални прегръдки от мен. Както г-жа Рамацоти така и аз ти предлагам рамо.
Втори анонимен ако имаш съмнения проследи нещата