Загубих днес един човек. Приятел. Нищо му няма, той просто замина далеч. Всъщност той замина преди няколко дена, просто аз днес го осъзнах като видях мястото му празно. Не съм си мислила, че ще се привържа така към него. Дори ме дразнеше на моменти, защото беше влюбен в мен, напрягаше ме като следеше всяко мое движение и дори се радвах последните няколко месеца, че не го засичам много. А сега го няма. Беше ми толкова спокойно и сигурно просто като знаех, че е там, че това е неговото място. И осъзнавам, че за да ми е мъчно сега явно и на мен не ми е бил безразличен.
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
Баща ми беше в чужбина за 4 седмица а трябваше да е там 3 месеца,не можа да издържи а пръсна 1000 лв само за да замине.Сега се върна и седна в нас ,и казва " Ебал съм му майката не мога" и толкова, вдигна ръце не си даде малко зор да издържи поне да не сме на загуба. Сега 2 месеца ще работи без заплата понеже фирмата им е с 2 месеца назад когато започват,как ще се оправяме акъла не ми стига. А майка ми вече 5-та година работи тежка работа в чужбина и е на предела на силите си а на него даже не му пука.Плаща заемите който имаше ,сметките който се бяха натрупали,плаща таксите ми за университета 5-та година,и подновява каквото може у дома а насреща си има едни некадърник ,че е и неблагодарен 
Сега играее театри,че може би се е разболял психически защото било много тежко в чужбина и не ще и да чуе пак да замине..
Вече цял месец ,пускам СВ-та за работа и нищо ,започвам да губя надежда
Сега играее театри,че може би се е разболял психически защото било много тежко в чужбина и не ще и да чуе пак да замине..
Вече цял месец ,пускам СВ-та за работа и нищо ,започвам да губя надежда
Не мога да понасям крясъци/пеене/ на птици, особено в тишината. Обичам да има навалица, шумотевица, но тези звуци ми разказват играта.
Съседите ни имаха папагал и той взе, че изчезна. Забравили клетката отворена.
Купиха два, които са на терасата и ме побъркват с непрестанните си крясъци.
На село също ме дразнят птичките и разни пеещи твари. Като ми каже някой, защо не оставате да спите там, колко е хубаво, птичките пеят и ми идва да го
Съседите ни имаха папагал и той взе, че изчезна. Забравили клетката отворена.
Купиха два, които са на терасата и ме побъркват с непрестанните си крясъци.
На село също ме дразнят птичките и разни пеещи твари. Като ми каже някой, защо не оставате да спите там, колко е хубаво, птичките пеят и ми идва да го
Не понасям нахални хора включително и проявленията на нахалство и на най-близките ми роднини!
Брат ми напоследък е адски нахален и взе да ми писва. Мъжа ми също!
Не искам повече да се занимавам с никой. Искам да си почина, да остана сама, ама няма как детето се научи да пищи всяка вечер 2 часа преди да заспи..., мъжо заспива преди още детето да е заспало, а аз не мога и да си легна като хората.
Брат ми напоследък е адски нахален и взе да ми писва. Мъжа ми също!
Не искам повече да се занимавам с никой. Искам да си почина, да остана сама, ама няма как детето се научи да пищи всяка вечер 2 часа преди да заспи..., мъжо заспива преди още детето да е заспало, а аз не мога и да си легна като хората.
От безпаричие започнах втора работа. Сега лежа изтощена. А за да печеля пари трябваше да си изпратя детето на село при родителите ми. Така ми липсва
Анчето.... 
Хората притежават сили, за които не подозират.
Хората притежават сили, за които не подозират.
Дано си права!
!
Вече 5 месеца съм по майчинство,но все повече ми липсва забързаното ежедневие докато работех.Обичам си дребосъка,но направо откачам по цял ден с него .Работи ми се.Винаги съм си мислела,че ще запиша второ висше,докато гледам детето си,но бизнеса на мъжа ми нещо не върви както преди и нямам финансовата възможност за това.Знам,че много хора ще не оплюят,но имам чувството,че затъпявам.
Вече 5 месеца съм по майчинство,но все повече ми липсва забързаното ежедневие докато работех.Обичам си дребосъка,но направо откачам по цял ден с него .Работи ми се.Винаги съм си мислела,че ще запиша второ висше,докато гледам детето си,но бизнеса на мъжа ми нещо не върви както преди и нямам финансовата възможност за това.Знам,че много хора ще не оплюят,но имам чувството,че затъпявам.
Лудетинке, не само че НЯМА да те оплюя, а напротив! - ще те поздравя, че искаш да се РАЗВИВАШ!!! Един съвет от мен? /на 37 години съм, с близо 11-годишен син/ - опитай се да видиш майчинството като ПЕРИОД от живота си, като нещо временно все пак, и то такова, което няма да се върне обратно... А работата, тя няма да избяга!
Отново ще бъдеш работещо момиче, спокойно. Сега си гледай бебенцето. Усмихвай се. Излизай. Общувай с други хора. Чети. Мечтай. ... Не затъпяваш. Просто си МАЙКА. И имаш различно ЕЖЕДНЕВИЕ. Напълно нормално е всичко, което преживяваш. Споко