Публикувана: 2 фев. 2015, 14:00 ч.
Последно мнение: 5 апр. 2015, 23:08 ч.

Отношенията с порасналите ни синове

12 216
57
1

# 30 4 фев. 2015, 10:10 ч.

Мнения: 873

Цитат на: дежа вю в пн, 02 фев 2015, 14:00

Привет на всички! smile3525

Обръщам се към вас за съвет, защото не зная как да постъпя.
Синът ми е на 20 години, студент втора година. След първият семестър сега ми заяви, че заминава за чужбина да работи. Не искам да прекъсва образованието си, когато завърши да ходи където иска.
Обещава, че няма да се откаже и ще продължи да учи. Не сме го лишили от нищо, не го карам да мисли за пари от къде да намери/ САМО КАК ДА ГИ ХАРЧИ РАЗУМНО/, но той казва, че не му е удобно да взима от нас постоянно пари бил вече голям. Зная, че ако се противопоставя нищо няма да постигна, само ще си развалим отношенията. Аз не зная как да постъпя- да го оставя да замине и да си "троши главата" или с риск за отношенията ни да се помъча да го разубедя/ което мисля че ще подсили желанието му/. Иска да е самостоятелен и може би е прав, но и образованието е важно според мен.

Мисля, че в България образованието излишно се издига в култ. 2/3 от народа учи, просто, за да са студенти и да имат виШо Simple Smile

Според мен, образованието у нас не струва. За средното, може и да нямаш избор, но за висшето наистина е по-добре да си сигурен, че инвестираш тези 4-5 години от живота си в нещо, което харесваш. До ден днешен си спомням как една моя съученичка на 18 години твърдеше, че иска да стане мозъчен хирург или ядрен физик. Едното няма нищо общо с другото, но звучат по така, засукано Laughing

Стана сервитьорка и роди дете, веднага след завършването на гимназията....

Може да се е случило така, че синът ти да е решил, че тази специалност е грешка и му е нужно време да осмисли как ще продължи образованието си. Нали все още се пазят студентски права? Едва ли ще е фатално да пропусне година дори Peace

Университетът на живота е безценен, колкото и клиширано да звучи. Най-важното е човек да има реалистична представа за него и да намери своето място в света, но така, че да е щастлив Peace

# 31 4 фев. 2015, 10:14 ч.

Мнения: 21

Макар и противоречиви във всички мнения има доста истини, чета и мисля коя ще е правилната позиция за нас. Преди години след 8 клас искаше да продължи да учи в друг град, но аз категорично отказах. Бях сигурна, че съм права- беше малък, нямаше как да го оставя да живее сам в друг град на тази възраст. Сега понякога ми го припомня, как съм му нямала доверие и съм му попречила. Вече е голям и няма право да постъпя така, но като майка не мога да спра да се притеснявам.

# 32 4 фев. 2015, 11:40 ч.

Мнения: 6 431

На 20 години се очаква да слушаш собствената си глава. Синът ми е почти на 16 и аз не му се бъркам в решенията отнасящи се до самия него. Вероятно бих взела отношение ако видя реална заплаха за здравето му. Всичко останало си е по негова преценка. На ясно съм, че ще е с нас още най-много три години. От там насетне - пътища много, светът е голям и си струва да го опознаеш . Никога за нищо не съм спирана от родителите си. В моето време, колкото и консервативно да е било то, излязох от дома в момента в който усетих финансова независимост. Не смея да ти давам съвет а и не мисля, че е правилно, но от съдейки от собствения си опит лично аз не бих и помислила да се бъркам в плановете на децата си. Не и що се отнася за личния им избор. Той е единствено и тяхно право.

# 33 4 фев. 2015, 19:45 ч.

Мнения: X

Цитат на: дежа вю в пн, 02 фев 2015, 20:32

Мисля да проведем един приятелски разговор,без караници и напрежение. Надявам се да промени решението си, пък и до март има време( тогава евентуално ще пътува). Не искам от сега да си развалим отношенията ще се постарая да го разубедя. Вашите деца големи ли са,имате ли големи разногласия? Понякога ми казва: Сега живеем в друг свят и друго време,не е като по твоето време. Това ми е ясно не съм толкова стара, на 40години съм и не съм някаква "задръстена" просто искам да го предпазя от грешка. А дали това не е моята грешка?

Стигнах само до тук ....
Имам ги двама, на 25 и на 18.
Да, право е детето ти, сега и светът, и животът не са това, което бяха.
Дали е негова грешка, или твоя, ще се разбере след време.Няма как да пророкуваш съдбата му.
Та, в този ред на мисли, моите съм ги оставила сами да решават и да избират съдбата си.
Големият не искаше да учи, предпочете да работи, о.к.Не ми харесва, но .... животът си е негов.
Малкият сега ще е абитуриент, иска да кандидатства, пак съм о.к.Нави се за Холандия, после се "разви", сега пак се чуди, пак съм о.к.Той ще го живее живота, който си изгради.
Аз съм тук, за да ги подкрепям, каквото и да решат.
Но, това съм аз.
А хората са различни.

# 34 4 фев. 2015, 20:57 ч.

Мнения: 1 410

И моят синковец като изкара колеж 3г ,записа унито,но го заряза януари,още първия семестър- каза,че не иска да прави това и това е.Почна работа....Колко му говорих, какво ли не правих,ама кел файда.Може и задочно да учи ,ама....Не мога като детенце да го заведа за ръчичка и да уча вместо него,нали?Да се оправя тогава.Голям човек е,не е дете да му казвам какво да прави.
Иначе понеже темата е за отношенията -говорим си,споделя ми...всичко е съвсем приятелски между нас.
Малката е по-ученолюбива и амбициозна.Надявам се да не се ядосвам и с нея за това.
Аз давам съвети,но не мога да заставя един зрял и самостоятелен човек да направи нещо ,което не иска.
Най-добрия учител е живота-той ще ги научи.

# 35 5 фев. 2015, 08:15 ч.

Larnaca, Cyprus
Мнения: 435

Дано да помогна с отговора ми, макар че за някои които не са го изживяли може да прозвучи странно ..........................дилемата за една майка е че ако детето замине повече няма да го види т.е. ще остане да живее там в чужбина ...............и това е истината Naughty

Въпроса който стои пред детето е да покаже че може да му се вярва и да докаже на себе си че може да се справи сам, че вече е МЪЖ. Щом това да зимине в чужбина го кара да се чувства добре и удовлетворен нека замине....... Peace

малко примери......имам и още много но да не става дълго само два
Аз - навремето след завършването на 12клас специализирано обучение за секретарка- навремето беше така, заявих че няма да следвам и въпреки огромния страх на родителите ми заминах в чужбина...в момента съм щастливо омъжена с двама тинейджъри и собствен бизнес Peace

Сина ми който е в момента на 15 иска и има огромното желание да замине за Англия, усилено тренира футбол вече е в професионален отбор, сигурна съм че няма да се справи с ученето там....със спорта съм абсолютно сигурна че ще успее..............и ако иска да замине и има възможност не бих го спряла............ Peace

# 36 5 фев. 2015, 14:17 ч.

Мнения: 390

Аз ще дам своето мнение, но от страната на детето, просто защото съм на 22 и нямам деца. Моите родители никога не са имали приятелски отношения с мен, опитваха се да ми казват какво да правя по гаден начин, а аз пак правех по-скоро учех това, което ми харесва. След 12 клас исках да замина да уча в Испания, но нямаше как да си го позволим. Дори не кандидатствах, защото финансовото ни положение беше доста тежко. Записах да уча тук това, което ми харесва, вече съм 3-та година, работя си по специалността. Баща ми не беше съгласен с това, което учех в училище, нито с това, което уча сега. Ама аз съм щастлива.

С приятеля ми имаме планове да заминем в чужбина, след като се дипломираме. Те и с това не са съгласни, но те са направили своите избори, когато е трябвало, сега си е наш ред. Прекаленото вмешателство не е добре, според мен. Синът ти, решил ли е да направи нещо, нищо и никой не може да го спре. След година може да се върне, да каже, че не му харесва, да започне пак в унито тук. Може и да не се върне, може да реши, че иска на друго място. И да, светът не е бил това, което е сега. Не казвам, че си стара, спряла или нещо такова, просто ми се струва, че едно време хората са живели повече според правилата. Сега ние се опитваме да разчупим тия правила и да сме щастливи, а не да угодим на родителите си, например. Висшето няма да избяга, може да реши, че иска да учи след време. Може и да не реши. Важното е ТОЙ да е щастлив с това, което прави.

# 37 5 фев. 2015, 14:20 ч.

София
Мнения: 16 592

Страхотен пост, marilyn12, нашите деца са граждани на света, а не крепостни в България, и ако света им предлага по-достоен живот, да ги задържаш насила в България, защото си си наумил. че някой трябва да те гледа на старини е направо престъпно. Не си раждаме деца за болногледачи, не сме (в) Индия.

# 38 5 фев. 2015, 14:40 ч.

Мнения: 6 431

Напълно подкрепям! Навремето младежите от селата са ги бутали към града ( и слава Богу). Сега ние бутаме децата си от селото на Европа към големите й градове. Нищо ново под слънцето, нали? Надявам се децата на нашите деца да са така доволни от тази миграция на родителите си както ние сме доволни от миграцията на нашите майки и бащи.

# 39 5 фев. 2015, 17:04 ч.

Мнения: 4 418

И утре четем новина, БГ до 50 години изчезва.

# 40 5 фев. 2015, 17:10 ч.

София
Мнения: 16 592

Както и Белгия...И всичките сме станали Съединени европейски щати. Иска ни се да беше толкова лесно Laughing

...Ооо,

ДПС и братята роми ще опазят България като суверенна (и мургава) държава.

# 41 5 фев. 2015, 18:10 ч.

Мнения: 12

Изразявам лично мнение по темата:

Това, че синът ви желае да се справя сам в живота е прекрасно. Именно периодът от 20 до 30 годишна възраст е този, в който се трупа усилено житейски опит, правят се най-много грешки и евентуално става възможна метаморфозата момче-->мъж. Минах лично по този път и не съжалявам за грешките, които съм допускал каквото и да са ми стрували -- напротив, благодарен съм на живота, че именно в този възрастов период съм имал възможността да допускам грешки и да се уча от тях. Трагично би било ако грешките се допускат на по-късен етап. В Австралия има неписана практика децата като навършат 20-21 години да пообиколят по света 1-2 години. Просто, за да видят, да си разширят мирогледа и да направят грешки сами. Не да са хванати за полите или крачолите на родителите си цял живот, както много често се случва у нас. Твърдо заставам зад сина ви в намеренията му. Вашата подкрепа към него в този момент би била израз на добре осъзнати и приложени родителски умения. Та нали в природата основната задача на родителите е да създадат и отгледат поколение, което да достигне състояние на самостоятелно оцеляване? Може и да граша дълбоко, но силно се съмнявам. Желая успе ха вас, сина ви и цялото семейство Wink

# 42 5 фев. 2015, 18:13 ч.

Мнения: X

Цитат на: Toffi в чт, 05 фев 2015, 17:04

И утре четем новина, БГ до 50 години изчезва.

А, то щото сега много я има...... превърнаха ни в гетото на Европа.

# 43 5 фев. 2015, 21:09 ч.

София
Мнения: 18 758

Авторката, какво те притеснява?
Много деца заминават да следват в чужбина. Повечето си остават там.
Според мене говори с момчето, разпитай го по практичните въпроси - къде ще живее, има ли познати там, дали ще му помогнат в началото с намиране на работа. Обясни му, че в чужбина и наемането на квартира е по-сложно. Направо провеждат кастинг на наематели. Подчертай, че винаги може да разчита на вас - ако не му хареса или не се получат нещата веднага ще изпратиш пари за обратен билет. Сега има всякакви комуникации, ще се чувате и виждате когато пожелаете. Ако много ти домъчнее - мяташ се на самолета и за 2 часа си при него. Пък и той ще си идва през отпуските.
Аз съм майка на пораснало момиче. Изучи се тук, работеше си, утвърдена в професията с успехи. Презадоволени сме с имоти и средства - не е лишена от нищо. Но реши и пролетта замина за Англия. Там е заедно с приятелче от малките класове. Борят се двамата с живота. Идваха си по Коледа за 2 седмици. Сега се надявам на лятно посещение. Ще се разберем кога да отида и аз да я видя. Знае, че винаги има къде и при кого да се върне.
Малко да те зарадвам - от както е в Англия разговаряме много по-дълго време по тел.
Времето до заминаването ще мине бързо. Има някои технически подробности, трябва да се направят доста неща преди заминаването. Ако те интересува практическата част на раздялата мога да напиша.

# 44 5 фев. 2015, 22:42 ч.

Мнения: 1 410

Това ,което мисля ,че притеснява авторката е ,че той заминава почти в средата на следването си(ако е 3г)Колко време му остава до завършването всъщност?...... И е твърде вероятно изобщо да не го продължи по-късно,да го зареже....Или поне не това и тук.На мен ми изглежда като опит за пробване на напълно нов живот от начало някъде си,защото му е писнало от всичко там където е в момента.Явно е,че не е въпрос за липса на пари,а на стремеж да е вече напълно самостоятелен по някакъв начин и за коренна промяна.
За коя държава става въпрос?

Говори с него и му сподели какво мислиш,обаче съм сигурна,че ще направи каквото си е наумил.Момчетата не са толкова податливи на натиск или пък вслушване в съвети.
Ще се поблъска малко ,ще добие опит.....

Препоръчани теми

Почивка!

Фаворитизиране от страна на децата

Дали е време да станем родители

Дилема...колкото и да е банално

Причина:

Причина: