Наказанията в предучилищната

Според мен търпимостта трябва да бъде според нивото на агресията, а не според причините за нея.
Да, децата се боричкат, скубят, ритат... Случва се. И не бих вдигала патардия за това, че някой ми бутнал или оскубал детето. Още повече, че има деца майстори в провокациите и във вербалната агресия, които наистина провокират успешно другите, а после го играят невинни ангелчета. Пък не са, бога ми

Но ако има дете, което системно малтретира другите, боде ги с моливи и остри предмети, хвърля по тях тежки неща и изобщо застрашава здравето им, не бих се примирила с това без значение дали детето е просто злобарче или е със СОП.

Добре, де, а като е със СОП, какво го правим? Пращаме го в помощно училище, където да си боде очите с други себеподобни ли?
А като е злобарче, отива в детска педагогическа още от петгодишна възраст ли?
Отново: за учителите  е най-добре да няма деца, проявяващи агресия под никаква форма, но уви има и то те се увеличават. Причините няма да коментирам. Само ще отбележа, че Черна Станция в правилна посока поведе разговора за другия тип агресия, онзи, който остава скрит от родителите.

Интересно ми е, ако твоето дете е жертва на агресия, каква ще е позицията ти.
Особено, ако насреща си имаш родители, които неглижират или направо отричат да има проблем

Моите деца са ежедневно подложени на някаква форма на агресия- един ден е вербална, на следващия ден е физическа, без да е брутална и в крайна форма, но е агресия. Агресия е да те бутнат, агресия е да те прередят, агресия е да ти кажат "не искам да играя с теб", агресия е да ти надраскат рисунката.

П.П. Моите деца са 29.

Касита, тук се говори за конкретна и целенасочена физическа агресия- удряне, бодене. Това е далеч от случайни инциденти.
Според твоята професионална гледна точка какво е правилното поведение на потърпевшото дете?

Конкретната ситуация я знае само педагогът, който е работил с децата в конкретния момент. Ние тук си говорим по принцип. Ясно е защо, нали?

Правилното поведение на потърпевшото дете в случая е, веднага, на момента, без отлагане, отвръщане на обидата/удара да се обърне към учителя или към учител, ако децата са по-големи и не са с педагог постоянно по време на присъствието си в училище. Всяка саморазправа води до още по-дълбоко задълбочаване на конфликта, а често първият набит, се превръща в побойника.

Мамичка мекичка нямаш представа колко си права. Тази вечер на рждителската среща 15 човека се опитвахве да убедим бащата, че детето му е опасно за околните и не успяхме. До края повтаряше, че той в къщи няма плоблем с него, че само в училище било така. Т.е. другите са виновни - децата го предизвикват, а учителката не може да го озапти. Не е убеден, че трябва да го махне от там. Думи нямам! Дадохме му срок до утре да каже ще го махне ли или ние са се махаме

От този другарски съд тръпки ме побиват. Осъзнавате ли се зрели хора, в каква смешка се докарвате?
А какво е поведението на педагога, какво казва той, как реагира, какво ви обяснява за случващото се с детето?
И какво да ви каже въпросният родител? Не съм и очаквала да си признае за някакъв проблем. Къде е майката? Интересно само за баща говориш.


П.П. Да се превърнеш в аутсайдер е най-лесният път да се превърнеш в агресор. Когато те нарочат за аутсайдер, независимо по какви причини, стадото така силно се обединява, че идея си нямате на какво са способни 6-годишни деца, за да не излязат от руслото на "правилния курс на поведение", сиреч да не покажат дори и на йота, че са мили и добри с нарочения. А на него какво друго освен да прояви агресия му остава?

И когато намесата на педагога очевидно няма никакъв ефект, какво следва след това?
Не говоря за конкретния случай, а по принцип, защото тези случки са ежедневие за съжаление.

Не зная какво следва? Ето, и другарски съд може да последва.
Действията на колеги, без да съм била свидетел, не се наемам да коментирам. 

А ти какво предлагаш да направим? Учителкана е вдигнала ръце, признава че не може да се справи. Директорката е използвала всички позволени средства без ефект. Освен да помоли бащата да си задържи детето в къщи повече нама какво да направи. Инспектората в прав текст ни каза да се оправяме сами - да убедим бащата доброволно да го премести. И в тази ситуация ние как да защитим децата си?

Сменете си педагога.

Нали разбираш, че аз като родител нямам правомощия да уволнявам и назначавам учители?

Pandemonium, извинявай, но отговорите ти са формални и чисто професионални. Не искам да те обидя, сигурно си добър учител, но на нас, потърпевшите, подобни клиширани и извадени от учебниците методи въобще не ни помагат.Всеки случай е различен, разбира се, аз изхождам конкретно от нашия, където не само, че детето ми е беше набито/шамари, ритници, скубане на коса, нарочно счупени очила/, но и получи забележка в бележника наравно с агресорката Педагогът и психологът си свършиха работата, отметнаха случая като разгледан и приключен, но травмата и унижението си останаха за дъщеря ми. Другото момиче с гордост се перчи със случката, и понеже не й е за пръв път да набие някой и да й се размине, заплашва всички в класа, че ще им се случи същото. А вие вие ще ми говорите за приобщаване...

мамичка мекичка, какво очакваш да ти отговоря? Савина пита за наказание на дете в предучилищна възраст и аз отговарям ясно и точно, че такова не съществува.
На каква възраст е било твоето дете, което е пострадало в час по физическо, не пишеш, само мога да предполагам, че иде реч за начален курс.
В горните етапи на образование има механизми за наказания, които в даден момент загрубяват сериозно.

Какъв съвет да ти дам, не виждам какво очакваш? Сама знаеш, че можеш да пишеш до директора, районния инспекторат, Министерството, МС, Президенството, Господари на ефира и пр.


Ще ти дам един, надявам красноречив пример, който да те ориентира какво мисля аз за ситуация като тази при твоето и на Савина децата:

Ако ти си собственик на магазин, който е поръчал на отговорника на  цех А, работниците му да ти  ушият 1 000 поли, а на отговорника на цех Б работниците му да ти ушият 1 000 панталона, очакваш поръчката да бъде изпълнена, нали така? Оказва се, че в цех А са ти ушили със 100 поли повече дори, а в цех Б само 500, защото през повечето време работниците са пили кафе, пушили, занимавали са се с клюки, отсъствали са без причина от работа. У кого ще търсиш вината за лошите резултати и слабата дисциплина в цех Б?


Но сте намерили правомощия да принуждавате баща да отпише детето си от предучилищната група.  
Не съм те съветвала да уволняваш някого. Само ти дадох подсказка, че самото организиране и провеждане на другарския съд, прощавай "родителската среща", говори ли, говори, даже крещи.
Вярвам, познаваш учители в начален и предучилищен етап, питай, да ти кажат какво мислят те по въпроса по случай случката.