Наскоро прочетох "Беднякът-милионер" и мнението ми за Индия много се промени. Сериалите ме накараха да се опитам да разбера тази страна. Но си мисля, че един живот няма да ми стигне да го направя. В "Моята карма" показват чат-пат гетата, но в тази книга нещата са ужасяващи. Иска ми се да вярвам в любовта, която побеждава; пъстротата на живота им; пищните празници; сполеността. Но за жалост богатите семейства там са прекалено малко. Всичко друго е мизерия, бедност, невъзможност на хората от низшите касти да се измъкнат от блатото; липса на образование; невъзможност да си позволиш медицинско обслужване. Това да се родиш без никакъв шанс ми се вижда нечовешко. В тази книга деца ги ослепяваха умишлено, за да ги използват за просяци; брат принуждаваше 12 годишната си сестра да проституира; Авторът описва една Индия с корумпирани чиновници; безгранична власт в ръцете на богатите; гета без вода и тоалетни; влакове, ограбвани от разбойници, пиянство, нисък морал и обреченост. Може би и затова трепят героите с размах. Там много хубаво, не е на хубаво.
Но какъвто и филм да съм гледала, любовта е намесена винаги. В повечето случаи завършваща със смъртта на влюбените, но някъде успява и да победи.
Интересното е, че там хората нямат приоритет, да забогатяват, за да водят по-висок стандарт на живот, като при нас. При тях богатството е в съвсем друго измерение. Те могат да си живеят най-обикновенно, дори и да са пачкосани.
А и още нещо, какви са тия филми, тия сценарии, но няма филм, който да не ме е разплаквал, същевременно са много забавни, пъстри, музикални и пълни с лафове.
.Наистина най-вероятно тя е донора защото друга причина няма да не иска да носи сари 
Как се беше присосала миличката с тия шалвари направо ме уби ,ама и Сурадж ме разби как се беше барнаааал в бялоооооо 
Пък и лъжец... 
..а какво и е на Сандия ще разберем утре..
