Здравейте. Регистрирах се тук, за да чуя вашите мнения и съвети. Не знам дали е правилния подфорум. Директно копирам поста си от сайт за онлайн психотерапия, тъй като там няма много мнения, за да не се налага да го пиша пак.
Здравейте. Предполагам сте се срещали с подобен проблем като моя, но ще бъда благодарна, ако получа някакви мнения по въпроса. Приятеля ми, с който живеем заедно и имаме бебе на 6 месеца е пристрастен към обезболяващи. Всичко започна преди около година, но проблема се задълбочава и не знам как да му помогна. Взима трамадол и ривотрил. Тъй като хапчетата вече не му действат, започна да взима по 7-8 хапчета наведнъж, за да постигне желания ефект. Понякога взима и приспивателни. Набавя си ги чрез майка му, на която са и изписали тези болкоуспокояващи. Тя знае, че той се е пристрастил, но въпреки това продължава да му ги дава. Имаше няколко случая, когато отказа да му даде, но той все пак си намери от приятели, които също употребяват. Доста е нервен, по цели нощи не спи. По неговите думи, трамадола го успокоява и отпуска и го кара да забрави за проблемите си. Понякога има нервни пристъпи, ядосва се за най-малкото нещо, започва да вика и чупи неща около себе си, а след 2 часа се държи всеедно нищо не е станало. Ходи на доктор преди 1 месец, казаха му, че има депресия, изписаха му някакви приспивателни, каза, че не му действат и повече не е ходил. Той осъзнава, че има проблем, но не иска да потърси помощ. Казвала съм му много пъти да отиде да се лекува, но той казва, че не може да рискува да изгуби работата си. Аз не работя, не взимам майчински и се издържаме изцяло от неговата заплата. Има добри доходи и отговорна работа. Преди не употребяваше обезболябащи по време на работа, но напоследък е започнал да го прави. Казва, че му помагат да мисли по-добре :hmmmmm: Беше се опитвал да ги спре за няколко дни, но без успех, изнервил се и пак взел. Наскоро се наложи да се преместимм в България. Забравих да спомена, че той е чужденец и живеехме в неговата страна. Както се досещате, тук няма от къде да си ги набавя. Иска да ходи на доктор да му ги изпишат или да ги купува на черно. Кара ме да му търся откъде да ги купи без рецепта. Казва, че ако не му намеря, ще ходи да си купува от чужбина. Той не вижда нищо лошо в това, просто искал нещо да го накара да се отпусне. В неговата страна, много от приятелите му и роднините му взимат обезболяващи. Всеки втори е с някакъв вид депресия. Бил е бурно дете, майка му казва, че още на 16-17 години е имал нервни кризи, чупил е врати, чаши... В момента е на 23. По принцип не е лош човек, Отговорен е, работи много. Обичам го и искам да му помогна, но не знам как. Нервните му кризи оказват влияние върху мен и детето ни. Когато се ядоса и започне да вика или чупи нещо, детето се стряска, почва да плаче, аз се чудя какво да правя. А след 1 час е във видимо добро настроение, всеедно нищо не е направил. Започва да се извинява на мен и детето, а на мен ми криво и ми се реве. Въпреки това съм търпелив човек и съм решена да му помогна. Но не мога да намеря начина. Как да го накарам да отиде да поговори с някого и мога ли аз да се обърна към някой? Къде е изхода от цялата ситуация? Извинявам се за дългия пост, но исках да разкажа. Предполагам и аз трябва да поговоря с някой, че и мойте нерви не издържат вече.
Здравейте. Предполагам сте се срещали с подобен проблем като моя, но ще бъда благодарна, ако получа някакви мнения по въпроса. Приятеля ми, с който живеем заедно и имаме бебе на 6 месеца е пристрастен към обезболяващи. Всичко започна преди около година, но проблема се задълбочава и не знам как да му помогна. Взима трамадол и ривотрил. Тъй като хапчетата вече не му действат, започна да взима по 7-8 хапчета наведнъж, за да постигне желания ефект. Понякога взима и приспивателни. Набавя си ги чрез майка му, на която са и изписали тези болкоуспокояващи. Тя знае, че той се е пристрастил, но въпреки това продължава да му ги дава. Имаше няколко случая, когато отказа да му даде, но той все пак си намери от приятели, които също употребяват. Доста е нервен, по цели нощи не спи. По неговите думи, трамадола го успокоява и отпуска и го кара да забрави за проблемите си. Понякога има нервни пристъпи, ядосва се за най-малкото нещо, започва да вика и чупи неща около себе си, а след 2 часа се държи всеедно нищо не е станало. Ходи на доктор преди 1 месец, казаха му, че има депресия, изписаха му някакви приспивателни, каза, че не му действат и повече не е ходил. Той осъзнава, че има проблем, но не иска да потърси помощ. Казвала съм му много пъти да отиде да се лекува, но той казва, че не може да рискува да изгуби работата си. Аз не работя, не взимам майчински и се издържаме изцяло от неговата заплата. Има добри доходи и отговорна работа. Преди не употребяваше обезболябащи по време на работа, но напоследък е започнал да го прави. Казва, че му помагат да мисли по-добре :hmmmmm: Беше се опитвал да ги спре за няколко дни, но без успех, изнервил се и пак взел. Наскоро се наложи да се преместимм в България. Забравих да спомена, че той е чужденец и живеехме в неговата страна. Както се досещате, тук няма от къде да си ги набавя. Иска да ходи на доктор да му ги изпишат или да ги купува на черно. Кара ме да му търся откъде да ги купи без рецепта. Казва, че ако не му намеря, ще ходи да си купува от чужбина. Той не вижда нищо лошо в това, просто искал нещо да го накара да се отпусне. В неговата страна, много от приятелите му и роднините му взимат обезболяващи. Всеки втори е с някакъв вид депресия. Бил е бурно дете, майка му казва, че още на 16-17 години е имал нервни кризи, чупил е врати, чаши... В момента е на 23. По принцип не е лош човек, Отговорен е, работи много. Обичам го и искам да му помогна, но не знам как. Нервните му кризи оказват влияние върху мен и детето ни. Когато се ядоса и започне да вика или чупи нещо, детето се стряска, почва да плаче, аз се чудя какво да правя. А след 1 час е във видимо добро настроение, всеедно нищо не е направил. Започва да се извинява на мен и детето, а на мен ми криво и ми се реве. Въпреки това съм търпелив човек и съм решена да му помогна. Но не мога да намеря начина. Как да го накарам да отиде да поговори с някого и мога ли аз да се обърна към някой? Къде е изхода от цялата ситуация? Извинявам се за дългия пост, но исках да разкажа. Предполагам и аз трябва да поговоря с някой, че и мойте нерви не издържат вече.
с тях се свиква да, но той защо ги пие