вманиачен по онлайн игри

  • 15 500
  • 121
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 23
не ти разбирам поста, какво значение има името на играта?

# 16
  • Мнения: 7 131
Всичко, което описваш ми е добре познато. Разликата беше, че играта не пречеше на желанието му да излизаме и да се забавляваме. Когато не живеехме заедно, не ми е правило впечатление. След като заживяхме заедно, в един момент ми писна да се будя в 3 през нощта и да го няма, да вечеря набързо, защото имали битка и т.н. Аз никога не съм играла и за играта разговори не съм водила. Един ден му казах, че разбирам страстта му към играта, но явно не осъзнава колко време кисне пред РС. Ако има планове да сме заедно, игрането се ограничава, иначе се разделяме. Спря да играе, по-късно започна, но за по 1-2 часа. Така, че питай го кое му е по-важно, реалния или виртуалния живот. Wink

# 17
  • сф
  • Мнения: 561
според мен е очевадно, че просто не иска да каже

Защо лиии...  Wink
според теб защо? аз не се сещам.

# 18
  • Мнения: 23
Ами пробвала съм с ограничение, но излизам черна. Защото му преча да разпуска... , той не осъзнава че има проблем, как да му обясня тогава че не е  нормално. Отговаря ми, че има нужда да си тренира мозъка.

# 19
  • Мнения: 7 131
Решението си е твое. Ако искаш да живееш с такъв човек, приемаш го и не мрънкаш. Ако не можеш да преглътнеш игрите, оставяш го да си тренира мозъка сам.  Peace

# 20
  • Мнения: 10 574
Отговаря ми, че има нужда да си тренира мозъка.
И да стопява връзката.
Щом вече ти е писнало от игрите, ще ти писне и от него, ако не намали темпото.
Той как би реагирал, ако поемеш инициативата да излизате и се забавлявате по друг начин?
Например да купиш билети, да резервираш места. Да поканиш твои или негови приятели, щом нямате семейни.

# 21
  • Мнения: 660
Aз също имах такъв период, когато бях безработна. Бях се пристрастила. Но игрите не бяха такива в реално време, а просто стратегии. В група не съм играла. Понякога със съпруга ми. В един момент просто ми омръзна. Наистина са бягство тези игри - забравяш действителността, закрастваш се.
Сега като се сетя колко време съм си губила..))

# 22
  • Мнения: 23
Лошото е че той е такъв от студентските си години, поне за тогава знам аз. Разказите за тези му години са основно за игри. Той смята за абсолютно безсмислено да излезем да се разходим някъде, за него е губене на време. Колкото до културни мероприятия, по които аз обичам да ходя - той смята че това са пари хвърлени на вятъра. Иначе е грижовен, мил, добър, социален и т.н..., но трудно се живее така. И моите и неговите приятели не са в града.

# 23
  • Мнения: X
Цитат
Както и че въпросните игри, са много образователни и развиват мозъка....
Ох, ако това беше вярно, светът щеше да се е препълнил  само с гении .....     Joy

# 24
  • Мнения: 1 415
Много добре разбирам, защото и аз много обичам да играя игри. Нямам никакъв проблем да си цъкам цяла нощ, и без това не да спя през нощта. Обаче от доста време вече не мога да го правя, както преди и си мечтая да разполагам с неограничено време само за игри, никой да не ме закача, да нямам никакви домашни задължения, просто да се потопя и да не ми пука колко е часа.

Не виждам проблем, след като не му пречи на работата и на другите задължения (ако има такива Laughing). Това му е хоби, както на някои други им е хоби футбола и отделят доста време на ден само за това - гледане на футбол, съботно-неделно ритане в квартала, еврофутбол, следене на спортни сайтове и т.н.. Темите им за разговор също са предимно за това, така че не е чудно, че твоя пък говори за това, което него го вълнува. По-добре, отколкото интересите му да са свинското, ракията, салатата, чалгата.

Игрите са губене на време, колкото всяка дейност, която ти доставя удоволствие е губене на време. Щом на човек му е приятно, значи не е губене на време.

След като казваш, че ти обръща внимание, значи не е тотално обсебен. Намери си твои занимания, които да те радват и с които да си запълваш времето.

# 25
  • Мнения: 23
Много добре разбирам, защото и аз много обичам да играя игри. Нямам никакъв проблем да си цъкам цяла нощ, и без това не да спя през нощта. Обаче от доста време вече не мога да го правя, както преди и си мечтая да разполагам с неограничено време само за игри, никой да не ме закача, да нямам никакви домашни задължения, просто да се потопя и да не ми пука колко е часа.

Не виждам проблем, след като не му пречи на работата и на другите задължения (ако има такива Laughing). Това му е хоби, както на някои други им е хоби футбола и отделят доста време на ден само за това - гледане на футбол, съботно-неделно ритане в квартала, еврофутбол, следене на спортни сайтове и т.н.. Темите им за разговор също са предимно за това, така че не е чудно, че твоя пък говори за това, което него го вълнува. По-добре, отколкото интересите му да са свинското, ракията, салатата, чалгата.

Игрите са губене на време, колкото всяка дейност, която ти доставя удоволствие е губене на време. Щом на човек му е приятно, значи не е губене на време.

След като казваш, че ти обръща внимание, значи не е тотално обсебен. Намери си твои занимания, които да те радват и с които да си запълваш времето.


права си Aqua - само че него друго не го вълнува, и то не е за един-два часа, всяка вечер( както са фитнеса, или някои други занимания) тук няма лимит, колкото повече толкова повече. Трябва и аз да си намеря хоби което да ме поглъща изцяло и да  не обръщам вмнимание нито на него, нито на домакинските си задължения. Прибирам се, сядам и друго не ме интересува....

# 26
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 140
Не е нормално това,че не го вълнува друго освен игрите и не иска да излезе от вкъщи.
Не е дете,има жена до себе си.Млади хора са ,тя иска да излиза ,да имат някаква среда....
Някак си несериозно ми изглежда един мъж да бъде обсебен само от някакви си игри и да няма други интереси...

# 27
  • София
  • Мнения: 23 749
Момичета, споделете мнение и опит за следното: приятеля ми е обсебен от онлайн игрите. Непрекъснато ума му е там в свободното му време, сутрин, вечер - говори само за играта в която е вманиачен в момента. На 27 години е, има ли оправия това с времето или  не?
Няма оправия, може и по-зле да стане. Това е болест. Или свиквай да му гледаш вечно гърба седнал на компа или бягай.
Моят мъж по едно време също аха-аха да залитне, но му поставих граници. Играе си, не е като да му забранявам, но има мярка.

# 28
  • Бургас
  • Мнения: 249
Геймърите трябва да се събират с геймъри според мен. Знам какъв кеф е да цъкаш цяла нощ и не знам как бих се чувствала, ако партньорът ми не ме разбира. Разбира се, всичко друго не би трябвало да страда- работа, семейни ангажименти, излизания... ама пък и 5-6 часа игра не трябва да е драма  Laughing

Хубавото е, че и най-яката игра в някакъв момент писва и спира да "харчи" толкова време.

# 29
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 140
За мен точно това не е нормално -да играеш 5-6 часа на компютъра всеки ден.
Защото тогава не ти остава свободно време за друго освен за игри./ако ходиш на работа 8-10 часа и спиш 5-6 часа поне/
Няма време нито за семейството, нито за приятелите,нито за някакви забавления....
Аз лично не мога да изтърпя такова поведение.


Общи условия

Активация на акаунт