вманиачен по онлайн игри

ами то като няма деца да играят навън, и всичките му приятели са обсебени по игричките...трудна работа

   Щото не им е ясно глорифицирането на времето сред природата.

Аз по цял ден играех навън с приятелчета, пък не съм се изхайманосала.

И аз имам такъв проблем... и определено губя в битката с компа и игричките. Съвета ми е- ако не можеш да приемеш, тръгвай си. Със сигурност няма да го промениш.
Може би, всъщност проблемът ми са всички задължения и ангажименти, които трябва да поема, докато "главата на семейството" се е облещила срещу монитора. Съжалявам, но не мога да приема оправданието "разпускам", защото това не е разпускане, а бягство.

За какви молове ставаше дума- че кой може да стои по магазините по 5-6 часа/всекидневно, години наред?

  никак не им е ясно

WoW или подобна? Кажи му, че това те притеснява. Нека си играе, но да не е всеки ден. И да не ти говори за това. Казвай му кога се чувстваш пренебрегната заради играта. В краен случай си намери и ти хоби- плети, гледай сериали, чети книги, спортувай. А вече , ако наистина прекалява, прецени дали си заслужава да си в такъв триъгълник-ти, той, компютъра.

И какъв е проблемът да е всеки ден, но за час-два, например?
Не е ли все тая дали като се прибере, ще се просне на дивана с празен поглед, с футбола и бирата, или ще заседне на маса с ракийката и салатката и ще откара даже повече от два-три часа?!
Говорим за съвсем умерени граници, а 1-2 часа всекидневно, прекарани според кой каквото му носи удоволствие, за мен е съвсем приемливо, даже е желателно.

Пак казвам - нека се сметне по колко време прекарват в бг мама ползващите активно форума, например. 100% ще се събере повече от 1 час на ден.
Пък има хора, които все едно не излизат от форума, навсякъде са, във всяка тема, успяват да следят всичко, че даже и да пускат теми. Това Е част от реалността, тяхната реалност. Нищо, че призовават за "истинска" такава.

За мен няма проблем, но авторката казва, че всеки ден играе, затова аз на нейно място бих говорила с него- или играе по-малко, или да не е всеки ден. Мен лично играта не ми пречи, аз обичам да играя, не толкова много и доста рядко напоследък, но пък най обичам да гледам някой като играе 

При положение, че става дума за млади семейства, с малки деца, де го това свободно време всеки ден за игри?   
Да, за мен не би било проблем да играе всеки ден, но:
след работа да разходи детето/децата
да им помогне с домашно, ако са ученици
да е наравно с мен по прането, готвенето, чистенето и т.н.
да вечеряме заедно + слагане и раздигане на масата
и след като сме приспали детето/децата, да играе, ако още има сили.   
А не да се върнем от работа, аз да нахлузя хомота с деца и къща, а той да "разпуска" с игрите.

Проблемът е, че денят все още има само 24 часа и не сме се научили да го разтягаме.

Аз освен да се включа от гледна точка на играещите( и като писател - после ще поясня каква връзка има това).

Играя такива игри от сигурно 10 години, с почивки тук-там. На 24 съм.

Самата идеята е, че игри като WoW и нейните подобни не са само пуцане на разни неща, имат и социален аспект. Както и нещо наречено прогресия. Тук идва връзката с писателството. Когато пишеш книга търсиш да създадеш интересен сюжет, интересни герои, свят и чувство за прогресия. Т.е. читателите да чувстват, че нещата се развиват и да им е интересно да продължат да четат книгите ти.

При тези игри създателите им ги правят на същия принцип - като накрая се измерва колко време отнема прогресията от точка точка А до точка Б, като целта е естествено хората да играят повече, за да плащат месечните такси. Това е капана, в който попадат немалка част от хората. Ако имат свободното време и желанието - няма голям проблем. Стига да не прекаляват.

Сега идва социалния аспект. Аз винаги когато играя го правя с хора, които познавам, или в процес на играта намирам хора, с които след това играем заедно с години напред. И удоволствието да играеш с познати и приятели е много по-голямо от удоволствието да играеш сам - защото докато играете правите интересни неща, но и си говорите интересни неща, прекарвате си добре.

Много е подобно на това да се събереш да играеш карти с приятели. Ако съпруга ти е в категорията на последните - не мисля, че има някакъв проблем.

Идеята е да намерите баланс. Обикновено групите, с които играем се състоят от 10-20 човека. И се събираме да играем заедно няколко вечери в седмицата 2-3-4 пъти примерно има събития, на които е добре да присъстват по-сериозните играчи. Правим го така, за да може хората с ангажименти и семейства да могат да смогнат и половинките им да се чувстват щастливи също.

Примерно някои от играчите, с които играем играят с жените/приятелките си( или мъжете, приятелите си, ако са от нежния пол). Така че едната договорка е да играете заедно.

Другата възможна договорка е да го оставиш тези няколко вечери в седмицата да прекарва 2-3-4( много рядко 5 часа) с онлайн компанията си, като уговорката ще е другите вечери да ги прекарва с теб.

Третия вариант е да се разберете в кои дни/часове може да играе и по колко. Примерно едно семейство от Финландия( тъй като с няколко приятели от България играем в основно финлански отбор) с жена му са се разбрали така. Една вечер той се грижи и приспива малката, другата вечер е тя. Ако събитието на компанията ни се пада във вечер, когато му се пада на него да се грижи за дъщеря му - или се разбират с жена му да си разменят дни, или тя му отказва и той не й се сърди и отива да се грижи за дъщеричката му.

Идеята е, че в отбора в който играем аз и приятелите ми, 90% от хората сме над 23 години, т.е. повечето от компанията си имат задължения през деня и през делниците и да искат няма как да дърпат някой с тях да играе цял ден, както би се случило ако играеш с тийнейджъри примерно.

Така че е въпрос на толеранси. Аз лично не правя разлика между времето, което прекарвам в игри, в гледане на филми, сериали, в слушане на музика и т.н. Когато имам приятелка се разбираме с нея, че имам време, което си е само за мен, както и че тя има такова време за нея си. Не съм човек, на който му е приятно по цял ден да общува с други хора лице в лице, имам нужда от почивка и релаксация, така че приятелката ми винаги е наясно, че не мога и не искам да бъда с нея 24/7 - в смисъл колкото и арогантно да звучи, всеки има нужда от време в което да е сам със себе си и да прави нещата, които обича и това трябва да се уважава. Стига да не се прекалява.

И другото нещо е - аз лично играя по-сериозно две такива игри. Но тези игри рано или късно омръзват и са на периоди. Има месеци, в които играя повече, има периоди от по половин-една година, в които изобщо не ги играя, а примерно чета книги, гледам сериали, филми и т.н. като форма на развлечение.

Просто според мен трябва да има разбирателство от двете страни в една връзка и да се правят компромиси и от двете страни, да има и правила и разбиране - иначе няма как да станат нещата.

И моят съпруг играе доста, но това не пречи на задълженията му или на връзката ни, тоест играе, когато сме си свършили всичко останало. Е, има случаи, в които се е заиграл и аз му казвам, че нещо трябва да се направи, понякога се налага да повторя втори път..Но като цяло не мога да кажа, че е обсебен или че игрите ни пречат по някакъв начин. И аз си имам моите си компютърни пристрастия  форуми, фейбук и тн.
Ако игрите (или каквато и да е друга странична дейност) се превърнат в обсесия, пречеща на живота ни, бих поговорила с него много сериозно. Не бих търпяла дълго.

Моят е рибар и мога да кажа, че манията на мъжете по каквото и да е, е нещо, което нито минава с времето, нито намалява! Поне твоят играе без пари. Ела ни виж тук: въдици от Америка за по 600 лв, макари от Япония за по 350 лв, воблери от не знам си вече къде за по 50 лв парчето...А ми носи по един мини кефал на месец, има няма....

Ай ся..Цаца ама риба ...

https://www.youtube.com/watch?v=lV5GVbTvJrM

Как само се крих, като влезе в стаята, че ако прочете...Те рибарите са много чувствителни на тема улов!