Великобритания - тема 57 Пролетно Великденска

Толумба напълно съм съгласна с целият пост и благодаря за препоръката. Определено ще трябва да се ходи до личния. Работила съм с деца (26-27 на брой ако има значение) и ми е ясно, че дете, което изостава и не му се отделя внимание странично от това в училището съвсем затъва с времето  
Старая се сама да уча моето, но определено имам нужда от помощ. Признавам си и не се срамувам да го кажа. По-добре така, отколкото да си затварям очите и да чакам само да навакса  
Далеч съм от мисълта и желанието да е отличник, виждайки възможностите му, но доколкото зависи от мен, ще настоявам да трупа знания.

  съгласна. Не се изразих добре. Писах, повлияна от прочетено във ФБ групата, че с децата трябва да се говори на английски у дома, без значение как родителят владее езика, за да свикват и да проговарят по-бързо и лесно и други някои идеи.

Далеч съм от успокоение за езика на детето ми. Просто съм по-малко притеснена, отколкото бях преди два месеца. Има толкова много да гони другите, че... Отделно аз самата не се чувстват пълноценна и максимално полезна в помощта си, но знаех, че ще е така. Нашето училище е с висок % деца, за които английския официално е втори език. Но макар в класа да има всякакви на цвят и религия деца, огромната част от тях са родени тук, в семействата им реално се говори английски и децата са с добър английски. Не съм чула в класа да има оформени етнически групички, в които децата да говорят на друг език, а се услушвам как говорят другите. За 30 деца има една главна и две помощник-учителки. Според учителката на дъщеря ми /за първа година в това училище, амбицирана да се докаже и отговаряща за цялата reception/ няма защо да се притеснявам, важно било, че ходи с желание, че има изграден приятелски кръг, справяла се чудесно... И пак според нея  - у нас трябва да се говори на български, детето да си увеличава речниковия запас с български думи, които нормално ще иска да ползва и в речта си на английски и ще ги учи и на двата езика. Не чета, не съм в група във ФБ и не знам там какви акъли дават.Всъщност, там казват ли къде има боя за яйца? Опитвам се да се занимавам редовно с дъщеря ми, но понякога се страхувам да не я натисна малко повече, че рогцата са й големи.
Иначе след месец трябва да почнем сериозно вече да гледаме за ново жилище. Гледам, мисля и май искам една зона по-навън. Но поне да е така, че да позволява пътуване до сегашното училище, с тенденция и него да сменим обаче.

Аз им четях книжки на английски на моите. Редувах една вечер на български, една на английски. Щерката, въпреки че е родена и расте тук, а от 3 години тръгна на при скул (от 9ам до 3пм), дори и в ресепшън клас не искаше да говори, иначе всичко разбираше. Но тя е по-свита и срамежлива. Синът от България дойде тук директно в ресепшън клас без грам английски, нищо че в Родината посещаваше частна градина с изучаване усилено на английски език  Дори главата си клатеше по български за Да и Не, което беше допълнителен чалъндж за персонала    Първо започна да тупа наред децата си в класа и аз умирах от срам всеки път като го прибирах от училище. После обаче се успокои, кротна, до края на годината езикът му не беше перфектен, но напълно достатъчен, за да си намери приятелчета и да се почувства на мястото си. Но до ден днешен ми натяква (вече е на 18) как първия ден съм го завела уж само да видим училището и съм го оставила там цял ден сам (беше само до обяд първата седмица).

Ох милите деца! Моят Денис така се упражнява как да каже нещо на български преди българското съботно училище

Не им е лесно на децата и са много различни във възприятието си на език. Моите три (родени и гледани тук; в къщи на български говорим) по различен начин/време научиха/проговориха български.

Да си похваля най-голямото дете успя да влезе в грамар скул на 11+ изпита. Голяма конкуренция, много деца кандидатстващи към 1000 за 100 места. Филип беше в първите 15 деца! Той е много доволен и сега си почива от уроците в Y6 

Еха, браво на детето! Заслужена почивка!

Браво, GI! Трябва да си горда майка!

GI, поздравления! Браво на сина ти!    Сега заслужена почивка и за него и за мама . Аз имах една година почивка от 11+, големият ми син като свърши с изпитите. Сега започвам полека-лека с подготовката на малкия и да си кажа честно по-трудно ми върви, секна ми ентусиазма някакси като, откакто се преместихме в район с граммар училища, разбрах какво значи родители побъркани на тема grammar school и побъркващи и децата си, което е най-лошото.

GI, браво и честито .

GI браво на детето и на теб!
 Би ли споделила дали ходи на частни уроци и ако да, откъде намери учителите, по колко често ходи и т.н?

Мерси момичета!

milada ние не сме в грамар скул район (в Съри сме), но имаме от тези супер-селективни училища. Няма никакво напрежение за кандидатстване, дори напротив.
От на Филип годината от 65 деца, само 3 момчета и 2 момичета кандидатстваха, повечето отиват в местното секондари училище, което е също добро.

Колко е голямо малкото ти дете? Аз се надявам да имам поне 2 години почивка  

svidni4ka, на уроци не е ходил. Отгоре на всичко в Y5 смени училището заради bullying/тормоз (продължило от ноември до май, когато го преместихме защото училището никакви мерки не предприе). В новото училище, където имаше място, добре и бързо се интегрира.
Аз го готвих в къщи с материали от elevenplusforum. Може би ако се бях усетила навреме щях да го пусна на уроци поне за есето/съчинението. Колко е голямо твоето дете?

 GI на 8 е още  Но отсега сме се закъхарили с баща му, ние сме като типично Asian family. Смятаме да го пуснем на уроци от yr 5, но се чудя дали има нещо като регистър на частни учители, където може да се провери статистика на успеваемост на учениците и т.н.
 В България например едно време се знаеше кой те подготвя за английската и немската и после за кандидат-студентските пак си бях проучила на кой учител децата влизат
 Ще го проверя този elevenplusforum, това сайт ли е?

GI, и ние не бяхме в район с граммар училища. Синът ми вървеше към частното училище, в което и баща му беше учил преди, докато един колега на съпруга ми не го питал, защо не опитаме grammar училището в съседния град. И така се започна при нас с 11+  . Училището, в което кандидатства е super-selective, няма catchment, само по успех. Знаех си, че моето гардже е умно  , но нямах база за сравнение, защото не познавахме никой от grammar училище и всичките му съученици се гласяха за местното comprehensive, с изключение на един, който отиде в частно училище.  От неговия набор, само той беше приет в grammar.  При нас я нямаше тази лудница и натиск детето непременно да успее да влезе. Та затова казвам, че като се преместихме в града, където е училището, и се поразговорих с родители с деца в него и такива от училището на малкия ми син, (частно, редовно влизат по няколко деца в grammar), ми се скри шапката до какви крайности могат да стигнат някои родители само и само да натискат отрочето си да влезе в grammar училище. Разбира се, това са частни случаи, но ще дам един пример. Вземам съученик на малкия да играят в къщи. Детето съм го виждала само в двора на училището, знам че е от годината на моя син, но не съм говорила с него, той ме познава само като майката на .... Синът ми искаше да го покани и се уговорих с майката. Още преди да стигнем в къщи, в колата докато карам към нас, той ми обяснява всичко за изпита тази година (брат му се явяваше през сепрември), без дори аз да съм го питала. С най-големи подробности, кой какви оценки е изкарал от класа на брат му, дали са достатъчни за да влезе (не бяха излезли още местата), как и той ще кандидатства, и още и още по въпроса... Моят малкият син, знае разбира се за grammar, та в края на краищата брат му учи там, но малкия е year 4 и през ум не ми е минавало да му обяснявам в подробности всичко това, което получих като информация от неговото приятелче. С него решаваме допълнително задачки, учим нови думи и така, време има за усилена подготовка. Или аз така си мисля , защото както установих родителите, които на всяка цена искат детето им да е в grammar, започват подготовката още от year 1. С учители при това, не само няколко допълнителни занимания с родителите, ей така между другото. Има в града ни едно частно училищеи през една сграда до grammar училището се намира, което се слави точно с това, че подготвя децата още от люлката, както се казва, за grammar. Виждала съм 5-6 годишни малчуганиот това училише и от училищната им чанта се подава тетрадка на Bond. 

Ох, спирам, че роман мога да изпиша за 11+, а не на всички мами им е интересна тая тема... Да отговоря на въпроса ти: малкия ми син е year 4 и ще се яви на изпит, и разбира се, ще е чудесно, ако влезе в същото училище като батко си, но не и за сметка на сълзи, нерви и неврози - себе си имам предвид най-вече!

svidni4ka немисля че има регистер за частни учители и тяхната успеваемост  . Това им е бизнес на тях. Сега ако ми кажеш, че за 8 г дете си била проучила учители за подготовка за студенски изпити ще те призная за истински Asian parent  

milada голямо напрежение е явно и някои родители са си доста луди. За някои деца всъщност е по-добре да не са в училище където има голямо съревнование и напрежение. Пак може да изкарат добри резултати стига да учат.
И да от на сина ми наборите само той беше приет в супер-селективното училище. Знам от колежка, която живее в Sutton, че ако си наоколо е голям натиск за влизане в Wilson/Wallington/Sutton училища защото са добри и нямат район. Деца пътуват по 2 часа на ден в едната посока, за да учат там, след като влязат разбира се!!!

Иначе голяма кампания беше! Започнаха изпити от Септември до Януари. На три кръга началото на септември Year6 един изпит общ за трите училища да отсеят децата; бяха 5000 общо деца за 400 (момчета) и 400(момичета) места! Опашките само да влезеш в училището за изпита през 3-4 улици се преплитаха .. От тези 5000, първите 1800 деца минаха пътвия кръг; после се яваваха на 3 изпита към всяко училище и накрая в януари Филип се яви на изпит в Royal Grammar School в Guildford. Откъдето го извикаха за последен изпит за scholarship. Изобщо държа детето 6 трудни изпита, но накрая беше станал като машинка
Ние няма да се местим, защото живеем близо към 20-30 мин ще му отнема от вкъщи до училище, сам ще ходи. Аз ще имам другите две деца да водя, ние пеша най-вече ходим.

Имам време да си почина преди другото дете да трябва да се подготвя

 Не, не, за мен ставаше въпрос, едно време като бях кандидат-студентка.
GI пуснах го в гугъл този elevenplusforum, но ми излезе нещо като бг мама, но за родители на 11+, това ли е или нещо пропускам?
 Ще питам и една от моите дружки тук, тя е индийка и двамата й сина са в грамар  Но те са бая големи, вече завършват, така че информацията няма да е много нова
 Милада нищо не е на всяка цена, но който не опита и не направи всичко възможно няма право после да се вайка, че не е успял. Ако пак не стане...еми, това е животът, няма да си убием децата сега