Луков марш в събота, 14.02 - вашето мнение!?

Но, поне да беше отговорила на въпроса, а не да отговаряш с въпрос...

Значи, да обобщим:
Гей-парад- може.
Шествие на силно запалените комунисти-може, щото не е незаконно в България да си комунист.
Шествие/парад/протест на придошлите от Африка "гости", искащи да получават социални осигуровки и да имат работа в чужда държава-може, щото и това е законно.
Луковмарш-НЕ МОЖЕ, защото почита водача на националните легиони и е подкрепял Третия Райх.

   Разбира се. Какво странно има?  Луков - човека, макар и герой от войната си е имал политически схващания, които го сближават баш с патриотичните истерии, които явно са неумиращи - национализъм, антисемитизъм, расизъм, омраза към всякакъв либерализъм и демократичност и възхита от тоталитарните режими в крайна сметка - все неща в които днес флага вее Путин.


  

НО, абсолютно същото се отнася и за поддръжниците на дядо Иван и лайт мотива "колко хубаво беше по времето на комунизма". Двата режима, уж безкрайно различни, в корена си са абсолютно еднакви, като отново поради слаба заинтересованост от историята, днешните им млади идеологически фенове са отявлени врагове на едни фронтове, а братски се прегръщат на други.
Изводът е един, както за едните, така и за другите: Помнете и не позволявайте да се повтори!

Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.[9]

Поппетров отбелязва, че няма запазени доказателства Луков да е изповядвал антисемитски идеи, макар че след 1933 г. антиеврейската тема доминира в публикациите на СБНЛ.[13]

Според други историци Луков не може да бъде определен като изповядващ идеологията на фашизма или нацизма. Такава теза например застъпва доц. Лъчезар Стоянов в медийно интервю от 2012 г.[14]

ген. Луков е преди всичко български офицер отдал над 30 години от живота си в служба на Родината и проявил безпримерен личен героизъм на бойното поле в най-трудните за България мигове.

Христо Н. Луков е роден във Варна през 1888г.  Завършва ВНВУ с 27-ми випуск През 1907г. Кариерата му като строеви артилерийски офицер го заварва като командир на отделение в 27-ми  артилерийски полк кум края  на Първата световна война. Тогава комунисти и земеделци провокират бунтове сред войската. Войниците масово дезертират от фронта и тръгват към София. Врагът безпрепятствено навлиза в нашите позиции.

По това време отделението на майор Луков е на позиция край Кюстендил. Войниците му се разбунтуват, напускат поста си и побягват към Радомир. Насреща напредва мощна сръбска пехотна част. Майор Луков останал съвсем сам зад четитите оръдия започва трескава стрелба. Видяли трогателната сцена, трима овчари от близките села се притичват на помощ и започват да му подават снарядите. Стрелбата продължава цяла нощ и сърбите не успяват да преминат позицията. На другият ден е подписано примирието. Границата е очертана. Кюстендил остава в България. Полковникът, командвал сръбската пехота не може да повярва, че е бил спрян от един единствен човек – майор Христо Луков.
Той е автор на десетки научни трудове, някои от които и днес са основни пособия в областта на артилерията. На края на кадровата си кариера Луков е последователно командир на 2-та и 3-та пехотни дивизии.
През 1935г. е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов.
Генералският кръст на ген. м-р Луков е от 1-ва степен на ордена „За военна заслуга”. Генералът кавалер и на „Св Александър” (4 и 3 ст.) и немския Железен кръст (2 ст.) Заслужава си да обърнем специално внимание на факта, че Луков е двукратен кавалер на ордена „За храброст” – носител е на първи и втори клас на четвъртата степен на най-престижното отличие. Четвърта степен на В.о.Хр. се дава на кадрови офицери от средните чинове за проявена храброст на бойното поле. Въпреки силните си политически позиции като член на Военния съюз и министър, неговите ордени за храброст не са плод на конюнктура, а са спечелени с кръв по фронтовете. Христо Луков е истински български военен герой!
На 13 февруари 1943г. е застрелян от нелегални комунисти пред скромния си дом, къщичка някаква, с нищо не подсказваща че вътре живее бивш министър, генерал, човек с огромно политическо влияние. Убит е пред очите на малката си дъщеричка, която изтичала да отвори вратата.

Сред организатоврите на убийството, представени като „добрите” герои във филма е Иван Буруджиев – партизански командир, впоследствие издигнат до генерал от народната армия.  Тези два образа – на убития от засада офицер от кариерата и на издигналия се до генерал бивш терорист много точно илщстрират злините, които комунистите причиниха на България и целия срив на българското офицерство, което причиниха, като поставиха недоучилите си другари – терористи, поклонници на чужда държава начело на българската войска. Точно заради такива като Буруджиев няма как възпитаниците на Военното на Негово Величество да застанат в един строй до „патриотите” от БНА.  Няма как! Масло и вода не се смесват!

Ама ти, Ирис май сериозно си мислиш че Луков са го убили заради подобни писания?

За легионерите не знам, но в другата подобна младежка организация - "Бранник", са членували "Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и други видни представители на българската интелигенция. " 
Ах!