Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 301

  • 49 414
  • 726
  •   1
Отговори
# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 34 128


В днешният изпълнен със символики ден, ако намерим време - нека си припомним, нека изгледаме отново "Малък септемврийски проблем". Една година от пускането му на екран. Спомен за любовта.

https://docs.google.com/presentation/d/1AUbqmBkOKO8l9QBSWB4PaQYG … resent?slide=id.p

# 16
  • Мнения: 23 279



Мариянка   Two Hearts  наистина прекрасен филм  Two Hearts и въпреки неочаквания си край, не бях разочарована, защото Тек получи любовта. И със всяка една вълна той ще връща отново и отново това "Обичам те" на своята любима.

Хармония  Two Hearts  денят обещава слънце и непременно ще е такъв, какъвто ние пожелаем !

Комет  Two Hearts права си, че всичко в този живот е свързано и се намира в един вечен кръговрат. Пожелах ви хубав двоен празник, сега както казва и Комет - нека да споменем с добро и любов тези които завинаги са останали в сърцата ни.

Момичета до следобяд !

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 34 128



https://www.youtube.com/watch?v=BGywiud9gzE

Феновете честитят Св.Валентин на Енгин - още един прекрасен клип.

# 18
  • Мнения: 20 905


Тек, олицитворение на невинната и чиста любов....

mariana51, Марта_49, прекрасни клипове с прекрасна музика! Heart Eyes

И днес..
Скрит текст:
Бог да ги прости!!!

# 19
  • Мнения: 4 966
Привет. Simple Smile


Вече една година аз свързвам 14 февруари с ВКЕМ...
По този случай искам да споделя с вас един коментар...

Скрит текст:
Тина:
...для меня МПЭ - абсолютно законченное произведение.
Лично для меня фильм сделан настолько исчерпывающе и талантливо, что основной посыл его раскрыт и достигнут полностью. Это очень мощный посыл, авторы реально показали, что может произойти, когда бездумно, просто от скуки, играешь чувствами другого человека - а актеры гениально это передали. Энгин через по-детски наивного, трогательно искреннего человека, "сотканного из солнечных лучей и морского бриза", исключительно доброго и отдавшего всего себя своей любви, а Фара - через казалось бы поначалу взбалмошную, эгоистичную Эйлюль, живущую только своими желаниями... Сколько же на ней этой "шелухи" потребительского мира, этого напускного...
Но она не безнадежна!!! Потому что встреча с Теком обнажила ее душу, она, благодаря этому нескладному смешному парню, увидела и осознала себя настоящую и испугалась этого! Она поняла, что здесь, в глубинке, вдали от суеты, неожиданно для себя, прожженной "реалистки", встретила то, истинное, настоящее, прикоснулась к этой высшей божественной сущности бытия - безусловной любви (не за деньги, не ради признания, не потому что это престижно или на зависть окружающим - потому что иначе не можешь, любишь - и все!) - и испугалась... Испугалась той, новой Эйлюль, которую увидела в зеркале в доме Тека, и убежала обратно в привычный мир, в котором жила до встречи с Теком. Она даже не заметила, что она на самом деле означала, кем стала для этого "некрасивого, забавного парня", не утруждала себя заметить...  Ведь в ее привычном мире люди так часто встречаются и расстаются, что это уже не вызывает сильных эмоций. Да и подозревала ли она, что кто-то сейчас реально может испытывать такие сильные чувства? А тут Тек, как пришелец, путешественник на Машине Времени, оттуда, с начала мироздания, когда люди жили сердцем, душой, чувствами... Тек, как мотылек, полетевший на огонь и погибший от него 
Я практически вместе с Эйлюль ощутила весь тот УЖАС от осознания потери, реально это прочувствовала, физически! И не я одна, многие, кто посмотрел этот фильм, чувствовали то же самое...
Мы со временем можем свыкнуться или смириться с самой тяжелой утратой - как говорят, время лечит. Но в случае с Эйлюль на это рассчитывать не приходится. Остров и Тек изменили ее безвозвратно, и теперь ей нести в себе эту боль и тоску, и вину до конца дней! Потому что ничто так не раздражает ран души, как осознание того, что ты, именно ТЫ - причина... и что ничего уже не вернуть, не покаяться, не попросить прощения и не получить его - это адская мука. Здесь как "Эффект бабочки" - если бабочка на одном конце света взмахнула крылышками, на другом конце возник ураган и принес разрушения... Люди - не бабочки, у них есть разум, поэтому они должны думать о последствиях каждого своего "взмаха крылышками"...

"... за мен ВКЕМ е напълно завършено произведение.
Лично за мен филмът е направен толкова изчерпателно и талантливо, че основното му послание е разкрито и постигнато изцяло. Това е едно много силно послание: авторите показват реално какво може да се случи, когато лекомислено, просто от скука, си играем с чувствата на друг човек, а актьорите предадоха това по гениален начин.   Енгин – чрез образа на един по детски наивен, трогателно искрен герой, „изтъкан от слънчеви лъчи и морски бриз”, изключително добър и отдаващ се изцяло на любовта, а Фара – чрез една изглеждаща в началото повърхностна и егоистична Ейлюл, живееща само със собствените си желания… Колко много са у нея „обвивките” на този потребителски свят, колко са преструвките… 
Но тя не е безнадеждна! Защото срещата и с Тек разголи нейната душа и тя, благодарение на този неугледен и смешен момък, видя и осъзна себе си – истинската! – и се изплаши от това! Тя разбра че тук, в дълбините, далеч от суетата, неочаквано за себе си, тя - поразената от „реализъм”, е срещнала онова – истинското, истинното, че се е докоснала до онази висша божествена същност на битието – безусловната любов (не за пари, не за признание, не защото е престижно или за да завидят околните, а защото не можеш по друг начин – обичаш и това е всичко!) - и се изплаши… Изплаши се от тази нова Ейлюл, която видя в огледалото в дома на Тек и избяга обратно в привичния си свят, онзи, в който живееше до срещата си с Тек.  Тя даже не забеляза в какво се е превърнала за този „некрасив забавен момък”… не си направи труда да забележи… Та нали в привичния и свят хората непрекъснато се срещат и разделят и това не предизвиква у тях вече никакви емоции. Нима тя можеше да подозира, че някой все още може да изпитва такива силни чувства? Тук (в нейния свят –бел.м.) Тек е като пришелец, пътешественик с машината на времето, дошъл от началото на мирозданието, когато хората са живеели със сърцата си, душата си, чувствата си… Тек е като пеперуда, устремена към светлината на огъня и загинала в него…
Аз практически заедно с Ейлюл усетих целия УЖАС от осъзнаването на загубата, почувствах я реално, физически! И не само аз, мнозина, които са гледали този филм, са почувствали същото… 
С времето ние можем да се смирим и да привикнем и към най-тежките загуби – нали, както казват, времето лекува… Но в случая с Ейлюл не може да се разчита на това. Островът и Тек я промениха безвъзвратно и сега тя ще носи със себе си тази болка и тъга и вината си до края на дните си! Защото нищо друго не наранява душата така, както осъзнаването, че именно ТИ си причината… и нищо вече не може да се върне, не можеш да се разкаеш, да поискаш прошка и никога няма да я получиш… това е адска мъка. Това е „ефектът на пеперудата” – в единия край на света тя е размахала криле, а на другия край е връхлетял ураган и всичко е разрушил… Хората не са пеперуди – те притежават разум – и затова те трябва за мислят за последствията на всеки свой „мах с криле”...


# 20
  • Пловдив
  • Мнения: 34 128


Днес дали снимат? Или всеки е с любимия до него човек....

# 21
  • Мнения: 1 285



Здравейте отново момичета. Привет Марианка, Марта, Свети, Хармония и Марица!
Току що се прибрах, сещате се от къде и реших да погледна отново в темата.
Много хубави творения във връзка с празника Свети Валентин сте сложили и правилно,
всичко започва с любовта. Благодаря Ви.  newsm51  newsm51 newsm51
Особено  приятно ме впечатли мнението на Тина за "Малък септемврийски проблем".
Чувстваш, че написаното излиза от сърцето и душата й,  а и като се има предвид и факта,
че споделяш написаното, удоволствието е двойно.
Благодаря за превода.  newsm51
Приятен ден мили момичета, пишещи и четящи. newsm51


Любов, Любов, ти все оставаш млада — до края си след тебе все вървим.
Изгаряме на светлата ти клада, изгаряме — и пак благословим!
txtloves Two Hearts

Последна редакция: сб, 14 фев 2015, 12:32 от komet

# 22
  • Мнения: 20 905






Ако снимат, ще има нещо и за нас, но......все пак, нека да са опиянени от любов, както писа Light!

# 23
  • Мнения: 4 966


От облаците... Simple Smile

"Честит св. Валентин!"
- Кой го е грижа? - отговаря Мустафа Булут.

 Wink

# 24
  • Пловдив
  • Мнения: 34 128




Прекрасни и зад кадър.

# 25
  • Мнения: 2 293

 newsm51
"Човек е книга, която Бог чете само един път." (В. Пелевин)

Маричке, благодаря за превода! Обичам постове и филми, които ми казват нещо и докосват сърцето ми. Прекрасни размисли за човека и човешката природа, за безусловната любов, за безвъзвратната загуба,  за вината и невъзможността да получиш прошка…Така е, няма по-голяма болка и наказание от това да влачиш вината си до гроба…Не завиждам на Ейлюл…
"Малък септемврийски проблем" е един много тъжен филм за реалиите на днешната цивилизация...

ПП. Някои рускини пишат къде-къде по-хубаво и задълбочено от турските журналисти. Жалко, че дори за този филм не написаха нищо съществено. Вече започвам да се съмнявам, че са го разбрали. А още по-малко - харесали...

Последна редакция: сб, 14 фев 2015, 13:48 от loveofmine

# 26
  • Мнения: 4 966
От РФ - спомени за "валентинската серия" на КВФ:



рейтинг...



и отзиви в пресата...

# 27
  • Мнения: 2 293

 newsm51
Изумително! Сякаш вчера съм го гледала като Керим в КВФ...


 newsm51

# 28
  • Мнения: 4 966
...
Изумително! Сякаш вчера съм го гледала като Керим в КВФ...


 newsm51

Без гръмки фрази, без излишни думи... Ние съпреживяхме тази любов и и повярвахме. Керим и Фатмагюл заживяха свой собствен живот - продължаваме да отбелязваме техните годишнини, да мислим за това как живее младото семейство... Те са като нас, част от нас... обикновени хора с необикновена съдба... готови да преодоляват нещастието, себе си дори, в името на светлината, наричана още и Любов... единствената градивна сила...

# 29
  • Мнения: 2 293
...
Изумително! Сякаш вчера съм го гледала като Керим в КВФ...


 newsm51

Без гръмки фрази, без излишни думи... Ние съпреживяхме тази любов и и повярвахме. Керим и Фатмагюл заживяха свой собствен живот - продължаваме да отбелязваме техните годишнини, да мислим за това как живее младото семейство... Те са като нас, част от нас... обикновени хора с необикновена съдба... готови да преодоляват нещастието, себе си дори, в името на светлината, наричана още и Любов... единствената градивна сила...
newsm51
Прекрасно казано, Маричке!
Този филм все още владее ума ми, сърцето ми, душата ми...както никой друг...

Общи условия

Активация на акаунт