Публикувана: 17 фев. 2015, 01:00 ч.
Последно мнение: 18 апр. 2015, 23:15 ч.

Фаворитизиране от страна на децата

5 309
13
1

17 фев. 2015, 01:00 ч.

Мнения: 51

Здравейте,

Зачетох се в съседната тема за предпочитане на едно дете пред друго и се замислих за обратния вариант - дали децата правят същото? Да предпочитат повече единия родител пред другия? Или пък едните баба и дядо пред другите? Вероятно е възможно да се случи, ако примерно едните баба и дядо делят внучетата, а другите - не.

Вие как мислите? Вашите деца имат ли предпочитан родител или баба и дядо? И ако да - другите дали усещат? Децата имат чисти души и не се замислят дали си личи, че предпочитат или не и едва ли крият.

# 1 17 фев. 2015, 08:32 ч.

Пазарджик
Мнения: 536

Да имат, другите усещат и не им е приятно. Просто едната баба много често я виждат, много им угажда, занимава, чете. Сега малкото непрекъснато го държи да ходи. Те това търсят децата - внимание.
А имам и втори вариант - единия дядо даже внучето не си е виждал. Покрай едното и другото го забрави. Няма как да им е фаворит.

# 2 17 фев. 2015, 10:33 ч.

Мнения: 6 365

Няма какво да се каже за предпочитанията на децата- имат ги. Само че децата нямат отговорност да крият и смекчават предпочитанията си. Те не са родители, не са лидерите, не могат да имат отговорност за усещания и действия до една възраст. Не може да са виновни, че предпочитат някого пред друг. Не може и да им се вменява вина.

# 3 17 фев. 2015, 14:53 ч.

Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
Мнения: 4 328

Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 17 фев 2015, 10:33

Няма какво да се каже за предпочитанията на децата- имат ги. Само че децата нямат отговорност да крият и смекчават предпочитанията си. Те не са родители, не са лидерите, не могат да имат отговорност за усещания и действия до една възраст. Не може да са виновни, че предпочитат някого пред друг. Не може и да им се вменява вина.

Да ..., но го правят ... Може и несъзнателно да е, но едната баба го прави Sad

Не знае как да се държи с щерките. Все ги командори и дава съвети, които са уж "Аз да ти кажа пък ти прави каквото искаш!", но винаги са с такъв тон и изказ, че са задължителни ... И за голямо съжаление (мое) най-голямата не може да се разбере с нея ... По същия път върви и малката. Защото нещо в отношението куца, ама и аз какво е не мога да определя с точност, за да помогна на бабата ... И тя (бабата), усещайки това се стреми да "купи" ... "добро отношение" от децата - с малки жестове, подаръци ... мило е, но действа за 10-тина мин. ... Аз лично наистина не знам как да помогна, защото я харесвам и мога да кажа дори, че я обичам бабата, но ... Нещо наистина кардинално й пречи да общува с щерките ... Толкова години си го мисля, но не знам как да разреша въпроса, защото не знам точно какво е "нещото", което кара децата да не могат да общуват пълноценно с нея ... "То" е неуловимо - поглед, жест, интонация ... А, това не може да се промени ... И се натрупва с годините ...

# 4 17 март 2015, 00:19 ч.

Мнения: 7 325

Мисля че родителите ми имат слабост към синът ми. До към 9 тата му година го гледаха предимно те. Когато водех делото да го изведа в чужбина баща ми ме убеждаваше да не му развалям подредения живот при тях. Правеше го като наставление, но не можеше да прикрие страха че съда ще ми даде разрешение и аз ще им го взема. Дори ми предложи да си родя друго дете а него да им оставя. Отведох от тях част от душите им. Обичат и двете ми деца и децата на сестра ми, но той според мен им е най скъп.
Спомням си че аз самата имах предпочитание към едните ми баба и дядо, а имах няколко. Дядо беше най добрия човек на света и изпитвам огромно съжаление че си отиде прекалено рано и децата ми ne успяха да го познават. Никога не съм усещала тези ми баба и дядо да ни делят със сестра ми въпреки че гледаха нея и тя е кръстена на тях. Тези които гледаха мен много ясно и показваха предпочитанията си към братовчед ми. Детската ми душа усещаше пренебрежението и студенината им - но за мъртви хора или добро или нищо.
Дъшеря ми ( 3 год. ) определено предпочита баща си, но - той я вижда рядко и и позволява буквално всичко. Когато си е в къщи тя става друг човек. Аз я гледам, възпитавам, карам се, водя на училище, давам сиропи и не купувам боклуци Joy

Последна редакция: вт, 17 мар 2015, 11:37 от I.Hr

# 5 17 март 2015, 08:26 ч.

Мнения: 1 400

Разбира се, че децата си имат предпочитания към някой от възрастните, съвсем нормално е да е така.
Не приемам обаче обратния вариант - да се пренебрегва едното дете за сметка на другото.
Нищо не може да оправдае подобно отношение от страна на възрастен.

# 6 17 март 2015, 08:58 ч.

Мнения: 7 084

За себе си лично мога да говоря, защото синът ми е много малък и засега има предпочитания само към мен. Laughing

Аз определено имах предпочитане към единия си дядо - този, на когото съм кръстена и на чийто рожден ден съм родена. Живеехме с тази баба и дядо в един апартамент, докато станах на 12 и нашите купиха друг. Дядо ме водеше на куклен театър, после ме водеше и взимаше от училище, имахме си наши игри, въобще много обичах да съм с него, много привързана бях. Това е бащата на баща ми.
Другите си баба и дядо виждах всяка събота или неделя, но ми беше по-различно при тях.
Преди 7 години, когато почина майката на мама, се почувствах ужасно виновна, че съм имала предпочитания и не съм прекарвала толкова време с нея, колкото с другите баба и дядо. Не обвинявам родителите си, някак в себе си усещам грешка Confused

Миналата година почина и дядо ми, към когото бях много привързана като малка - сърцето ми се счупи, много ми беше мъчно.
Сега се опитвам да равнопоставям баба и дядо, които са живи. Виждам и двамата, когато се прибирам, не искам да имам предпочитания.
А, имам предпочитания и в лелите си Laughing

Много повече обичам едната си леля, сестрата на майка ми. Мисля, че защото е само 15 години по-голяма и ми беше пример в живота.
Синът ми поне си има само една леля Laughing

Иска ми се да вижда по-често родителите на съпруга ми, но те са доста далеч, а ние пътуваме трудно. Не ми се иска да няма връзка с тях. Confused

# 7 20 март 2015, 12:25 ч.

Мнения: 7 849

Да, имат предпочитания децата. Както и бабите и дядовците, колко и да говорят, че се отнасят и обичат еднакво всичките си внуци. А го наблюдавам постоянно как като са заедно с всичките си внуци си личи колко им е еднакво отношението. И при мен беше така.

# 8 20 март 2015, 13:10 ч.

Sofia
Мнения: 4 850

Моите предпочитания бяха към родителите на майка ми, които живееха на друго място. Ние живеехме при родителите на баща ми. Но никога не ми влязоха в сърцето.Дядо ме водеше и вземаше от градина, учеше ме да свиря на триола (не знам дали ги помните). Нооо... усещах, че им липсва и на двамата нещо, което трябва да го има. Другата ми баба душа даваше за мен. Отиде си преди 2 години и още не мога да дойда на себе си.

# 9 20 март 2015, 22:04 ч.

Мнения: 86

От всички най-много обичах единия си дядо. Той почина преди 2 години и много ми липсва. А с другите баба и дядо отношенията ни винаги са били напрегнати.

# 10 24 март 2015, 11:06 ч.

София
Мнения: 4 349

Естествено, че и децата имат фаворити - тези, които им изпълняват прищявките, които им обръщат внимание, които им купуват неща Mr. Green

# 11 24 март 2015, 14:19 ч.

Мнения: 987

Аз мога да говоря от своя личен опит. Едната ми баба ме отгледа и буквално светът щеше да обърне за мен, обичаше ме повече от себе си. Другата ми баба ме виждаше по задължение по два часа седмично, колкото да не я одумват съседките, че не я е грижа за мен. ooooh!

Отделно, че непрекъснато се опитваше да плете интриги. Ами... децата ги усещат тези неща, особено когато възрастните дори не опитват да ги скрият. И някак няма как да не отвърнат със същото, предполагам.

Виж, ако не бях станала свидетел на толкова различно отношение, не знам. Може би и моето отношение нямаше да е така различно, но в моя случай така си бяха постлали.

*Само да отбележа, че не съм кръстена на никого, и ако за едната баба това никога не е било проблем, то от другата съм чувала доста грозни неща по въпроса. Ми как да искам да ме обича, като не съм кръстена на нея, нали!

# 12 2 апр. 2015, 23:47 ч.

Nice
Мнения: 946

И от моя опит да кажа, че и аз имах предпочитания като малка които така и не се промениха и си ги имам и до сега. На баща ми родителите са златни, при тях съм живяла повечето време, дори когато родителите ми си купиха апартамент и се изнесоха аз си останах при баба и дядо намирайки някакви оправдания Grinning

Баба ми ни гледаше със сестра ми и към нея сме си привързани. Сега продължават да ни помагат по всякакъв начин, дори и финансово за да е по-леко на родителите ми.
Другите ми баба и дядо на село ги виждах лятото най-често, обожавах да ходя там, но не заради тях. Те все се оплакваха от нещо и все нещо им беше криво, аз като дете го усещах и не ми се нравеше. Все имах чувството, че смятат, че съм им длъжна за нещо. Дядо ми почина наскоро и ми стана тъжно разбира се, но си знам, че между нас не е имало привързаност.

Иначе И с леля ми, сестра на баща ми, много се уважаваме. Като майка си ми е и тъй като тя има момчета за мен и сестра ми даваше мило и драго. Много си я обичаме. Обичаме си и баба и дядо и дано да са живи и здрави още много време да ни радват.

# 13 18 апр. 2015, 23:15 ч.

Мнения: 438

Имах предпочитания към единият ми дядо, да не кажа, че от цялото ми семейство него най-обичах. Беше кръчмар на село, и летата прекарвах с него в кръчмата и вечер пред нея, ловяхме светулки и играех на воля. Почина много рано, бях едва на 13 г. светът ми се преобърна и оттогава не усетих друг толкова добър човек в живота си.

Препоръчани теми

Дали е време да станем родители

Дилема...колкото и да е банално

Оправдано ли се тормозя

Как се обръщате към родителите на бъдещия си супруг?

Причина:

Причина: