Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVI

не съм писала скоро и ми се натрупаха филми :

Intermission- готина стара ирландска кримка. Типичния хумор и идиотия, но си заслужава гледането  

Kingsman: The Secret Service - четох вчера полемиката за филма, но аз съм от тези на които ужасно много им хареса филма. Пълна пародия на всички шпионски филми, голям смях и чисто удоволствие да гледаш как Колин Фърт се гъбарка с английския аристократичен снобизъм   А сцената с гърмящите глави ще я помня дълго - супер добре измислена и направена. Абе, препоръчвам с чисто сърце  

Red Eye - тоя филм го догледах само защото се сетих, че съм го засичала по телевизията няколко пъти и исках да разбера как свършва. Нищо особено или оригинално, най-хубавото му нещо е, че по-къс от час и половина  

Breakfast on Pluto  - това вече е друго нещо. Прекрасен, цветен филм по изключително тежка тематика, който по никакъв начин не те натоварва, а ти оставя усмивка, след като свърши. Невероятно изпълнение на Килиън Мърфи, филма си заслужава да се гледа  

Pride  - невероятен филм, невероятен. Толкова много ми хареса, че не знам как да го опиша. Разказва реалната история на група гейове и лесбийки, които решават да подкрепят едно селце, засегнато от миньорската стачка в Англия през 1984 г. Много силен, много добре направен. Смях се и ревах като магаре   Препоръчвам го силно  

The Water Diviner - този филм, пък, ми беше изненадата на седмицата. Очаквах голяма боза, а то се оказа съвсем прилична история, добре разказана и заснета. Показва историята на един австралийски баща, който тръгва да търси убитите си синове в битката на Галиполи в Турция и нещата , с които се сблъсква в Турция. Малко ми е позната тази част от историята, така че филма ми беше интересен. Най-забавното беше, когато накрая на филма разбрах, че Ръсел Кроу е и режисьор   Добре му се е получило  

Big Hero 6 това пък ми е голямото разочарование, но аз съм си виновна. Подходих с такива големи очаквания, а то си беше стандартен Дисни филм, ама толкова стандартен, че дори част от героите се преповтаряха с подобни от други филми. Иначе нормална историйка, но доста наивна и предсказуема. Злодей, който от началото е ясен ... абе очаквах повече ... сигурна съм, че ако не беше тази прекалена реклама щеше да ми хареса повече  

Да, аз го чакам също с нетърпение филма Сигурно си го гледала на кино, но се зарадвах на първи положителен коментар в темата.
Има го вече и в Замунда, но ще се чака превод....
Не, че съм била сигурна предварително за работата му по този филлм, но вярвам в уменията на Кроу, като актьор, а защо не и като режисьор да се справя добре. За мен лично той е класа С удоволствие го гледам с каквото и да се захване.

На мен ми хареса. Обичам филми  тип dysfunctional families с многото им караници и крясъци.


И от мен положително мнение за The Water Diviner. Тук-таме беше попресолил драмата Ръсел, но като цяло се е справил много добре и направил приличен и, което ми е особено важно напоследък, гледаем филм.


Pride  го изтеглих миналата седмица още, но все не мога да стигна до него. Дано успея тази вечер.

Злате, като каза сега за "У дома през август"се сещам, че и на мен ми хареса. Вярно попищяха си на воля, но самата история беше много истинска. Не е не чувана и не виждана семейна драма, но все пак интересно показана

Иначе и ти ме зарадва с второ положително мнение за Кроу и филма му


Аз гледах http://www.imdb.com/title/tt2515030/ - Escobar: Paradise Lost
хареса ми и го препоръчвам

Никога не е късно.   Много красив и човешки филм е направил. Браво, че дори да е изпитвал натиск да се докаже като дългогодишен кинодеец с много за казване, не му се е поддал и не е създал... боза.

***

Въпреки че е нов, без колебание определям August: Osage County като един от любимите си филми на всички времена. Гледах го по време на миналогодишния си Оскаров маратон, запечата ми се в ума и по-късно през годината го гледах отново. Този януари – пак. Един от малкото филми, които не трия от компютъра си.

След първото гледане възкликнах: този филм е като пиеса! Отидох в IMDB  и видях, че действително е направен по пиеса. На места е запазена сценичната структура на сцените. Диалогът и речевата характеристика на героите са на високо ниво. И усещането, което оставя у мен след гледане, е като от качествен театър – онзи, който според Аристотел е трябвало да предизвиква катарзис.

Действието се развива в голяма прашна къща в Средния Запад. Една голяма трагедия събира цялото семейство за пръв път от години в задушаващата атмосфера на старата къща, която отдавна не е дом, а може би никога не е била. На няколко пъти се улових да се питам: защо  не могат да избършат праха, да дръпнат завесите и да пуснат климатика? Отговорът е, че прахът, тъмнината и жегата са пропили самите герои отдавна, още преди да напуснат родното място. Две от дъщерите, Барбара и Карън живеят далече и запълват живота си с различни занимания. На пръв поглед академичната кариера, детето и съпругът на Барбара предполагат по-пълноценен живот от този на Карън, която постоянно сменя мъжете с детска надежда, че най-накрая ще и потръгне. И двата пътя обаче водят в задънена улица. Средната дъщеря, Айви, е останала близо до родителите си, което е отрязало пътя и към истинския живот – внушение, предадено и буквално, и символично. Дори когато иска да се измъкне, всяка надежда е обречена.

Заговорих за символика. Избягвам да анализирам отделни символи по принцип, защото съвременните теории на тълкуването отхвърлят това като неефективно в повечето случаи. В August: Osage County нямаше как да пропусна символиката в следните неща: папагалчетата, признанието на Айви пред сестрите и, болестта на Вайълет, присъствието на Джона в къщата и финалната сцена с нея.

Женските образи ме плениха най-силно. Това е филм за жените. Всички са ярки индивидуалности с много различен живот. Те са движещата сила в тази история, те тласкат мъжете към слабохарактерни, безнравствени, но понякога и смели и благородни постъпки. Актрисите се справят на ниво със сложните си роли. За мен има един критерий дали някой известен актьор играе добре -  трябва да забравя, че гледам не друг, а него на екран. Забравих, че гледам Мерил Стрийп, Джулия Робъртс и Джулиет Луис. Също Джулиан Никълсън, която играе най-малката сестра, Айви, е актриса от класа – предава вътрешната сила и поривите на героинята си, която на пръв поглед е крехка и по-слаба от майка си и най-голямата си сестра. Ако още в началото сте поставили като мен етикетче „народна жена“ на Мати Фей, изиграна от Марго Мартиндейл, по-късно ще се укорите за това. Много интересна и значима е ролята и функцията в странния дом на индианката Джона. Заради нея потърсих и изгледах още един филм на Мисти Ъпам, Frozen River, който ви препоръчвам, ако харесвате Winter’s Bone.

Вайълет, матриархът на семейството, е също алфата и омегата на филма. Тя е душата на дома и човек би си помислил, че е източникът на всеобщото страдание. Съветът ми е да гледате филма до края и да направите извода сами за себе си. Тази роля е перла в короната на актьорската кариера на Мерил Стрийп. Преди да гледам филма, си знаех като клише, че тази жена може да изиграе всичко, но вече съм твърдо убедена в това. Дори само монологът на беседката в градината е достатъчен, за да потвърди това впечатление. Именно тази и роля ме подтикна да си потърся и изгледам повечето от филмите и, които още не бях гледала.

Мъжете също се справят с предизвикателствата на ролите си. Юън Макгрегър може да остави погрешното впечатление, че играе безцветно, но го изисква ролята му на малодушен мъж с гузна съвест, който се старае да бъде по-нисък от тревата. Къмбърбач гледах най-напред в този филм и ако случайно сте негов фен, но не сте гледали филма, доставете си удоволствието да го видите в изключително нетипична роля. Аналогично на Мати Фей, ако заклеймите Бил (Крис Купър) като безличен каубой с размътен от „мнооооого трева“ мозък, в развръзката ще бъдете опровергани.

Изобщо, грешка ще е да осъдим когото и да било във филма по първоначални впечатления. Мисля, че това е сред най-важните неща, които можем да научим от August: Osage County. Забележително добре разказана и задълбочена история за едно обикновено семейство.  И няма смисъл да търсим „виновен“. Виновна е жегата на Средния Запад.

***

Въпреки впечатленията си се въздържам да препоръчвам този филм. Както е видно от последните коментари за него в темата, той не се харесва масово. Обяснението ми е, че трябва да си в особено състояние на духа, за да го оцениш. Тежък е, не може да се отрече. Филмът е сред онези, които сами трябва да те намерят, когато настъпи моментът.

Забележка: не се подвеждайте по ведрия трейлър.

Аз не слагам August... в графата "тежки филми".

Аз съм претръпнала към  тежка литература и филми, но мога да си представя как този филм повлиява дълбоко човек, който в момента има семейни проблеми, наскоро е претърпял загуба или изживява личностна криза.

August... Обичам тежки, драматични, "женски", дълбоки истории. /Също не слагам "У дома през август като тежък /
Филмът определено е запомнящ се. Брилянтен актьорски състав, Мерил Стрийп - тук няма какво да се каже. Царица!

Но много механично и театрално ми идва цялата платформа - диалози, монолози, диалози, монолози, реч, реч, реч... Всички до един с проблеми и то завързани, противоположни и става някак натрупано, натруфено, не можах да дишам правилно през целия филм, сякаш тяхната жега в тая умираща пустиня се пренесе у нас...

Всички актьори обаче до един се справят страхотно, според моето скромно мнение.

Огромен плюс за саундтрака.

Мъж този филм не мисля, че ще го издържи

Навихте ме! Ще го гледам и аз тоя Август, и без това ми е студено та да ме сгрее малко
(Анализирайки всички коментари за него досега, съм убедена, че ще ми хареса! А и страшно харесвам театъра! Това беше и една от причините толкова да харесам Бърдмен)

Не подходжай с прекалени очаквания, kate pate.

И аз обичам театъра и филмите, построени само върху диалога, но тук нещата са по много и прекалено задушаващи. Истеричността не им се е получила определено въпреки звездния каст.

Казвам го само, за да имаш едно наум, не да не го гледаш 

Лу, разбирам защо го казваш и оценявам факта, че искаш да ме предпазиш от разочарование.

 Добре, ще кажа само, че филм може да ми хареса или не, в голяма зависимост и от моментното ми състояние. Случвало се е филм, гледан преди време да не е бил харесан, но повтаряйки да го преоткрия и да ми хареса (както и обратното). Защото и в живота на човек се случват промени постоянно, така че от личен опит знам, че симпатиите никога не са константа. В момента със сигурност знам, че... как да го кажа по-меко... врякам като кокошка вкъщи  и тематиката на филма, както разбирам, е пряко свързана с момента ми. Та искам и донякъде хем да се успокоя, че щом М.Стрийп вряка и Дж. Робъртс вряка, значи не е толкова страшно. 
Майтапа настрана, искам да се погледна отстрани, да видя колко е грозно и да се засрамя!

Не се дразнете сега. 
Филмът наистина е клаустрофобичен, но според мен няма нищо излишно в него, защото невротичността по дефиниция е винаги излишък.

Конструиран е изключително прецизно. Едновременно филм и театър.

Освен това не крещенето ми направи най-силно впечатление във филма. Не е това първото, за което се сещам, когато мисля за August: Osage County. В ситуацията на героите някои крещят, други се затварят в себе си и се самоунищожават. Нормално е да не реагираме по един и същи начин, както и да не възприемаме чуждите реакции по един и същи начин.

Много точно казано.

Пак казвам, че филмът би се харесал на хора, които в момента са съзерцателно настроени, на кръстопът са или изживяват някаква драма.

Кате пате, просто го гледай. 

Songes, ще го гледам, само да намеря време, че напоследък съм напълно безполезна за темата 
А иначе ти ме нави окончателно с първите два абзаца. Натам не четох, че ме беше страх да не си изпуснала някой спойлер, но със сигурност ще те прочета като го гледам. По принцип винаги си имам едно наум като някой е по-обстоятелствен по някой филм и винаги го чета след това. 

Мисля, че няма спойлери. Само съм казала по няколко думи за героите и съм насочила към сцени и неща, на които да се обърне внимание. Но няма как да ги свържеш в цялостна картина, ако не си гледала филма.

Все пак не го чети, че не се знае.  Накрая ти ще кажеш имало ли е спойлери. Искам да се науча да пиша за филми, без да издавам моменти от действието.

Доста време не бях писала в тази тема. По време на празниците гледах "Пътят на Юпитер". Оказа се приятен.
http://linasfavoritestuff.blogspot.com/2015/03/blog-post.html