Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVI

...
Въпреки че е нов, без колебание определям August: Osage County като един от любимите си филми на всички времена. Гледах го по време на миналогодишния си Оскаров маратон, запечата ми се в ума и по-късно през годината го гледах отново. Този януари – пак. Един от малкото филми, които не трия от компютъра си.

След първото гледане възкликнах: този филм е като пиеса! Отидох в IMDB  и видях, че действително е направен по пиеса. На места е запазена сценичната структура на сцените. Диалогът и речевата характеристика на героите са на високо ниво. И усещането, което оставя у мен след гледане, е като от качествен театър – онзи, който според Аристотел е трябвало да предизвиква катарзис.

Действието се развива в голяма прашна къща в Средния Запад. Една голяма трагедия събира цялото семейство за пръв път от години в задушаващата атмосфера на старата къща, която отдавна не е дом, а може би никога не е била. На няколко пъти се улових да се питам: защо  не могат да избършат праха, да дръпнат завесите и да пуснат климатика? Отговорът е, че прахът, тъмнината и жегата са пропили самите герои отдавна, още преди да напуснат родното място. Две от дъщерите, Барбара и Карън живеят далече и запълват живота си с различни занимания. На пръв поглед академичната кариера, детето и съпругът на Барбара предполагат по-пълноценен живот от този на Карън, която постоянно сменя мъжете с детска надежда, че най-накрая ще и потръгне. И двата пътя обаче водят в задънена улица. Средната дъщеря, Айви, е останала близо до родителите си, което е отрязало пътя и към истинския живот – внушение, предадено и буквално, и символично. Дори когато иска да се измъкне, всяка надежда е обречена.

Заговорих за символика. Избягвам да анализирам отделни символи по принцип, защото съвременните теории на тълкуването отхвърлят това като неефективно в повечето случаи. В August: Osage County нямаше как да пропусна символиката в следните неща: папагалчетата, признанието на Айви пред сестрите и, болестта на Вайълет, присъствието на Джона в къщата и финалната сцена с нея.

Женските образи ме плениха най-силно. Това е филм за жените. Всички са ярки индивидуалности с много различен живот. Те са движещата сила в тази история, те тласкат мъжете към слабохарактерни, безнравствени, но понякога и смели и благородни постъпки. Актрисите се справят на ниво със сложните си роли. За мен има един критерий дали някой известен актьор играе добре -  трябва да забравя, че гледам не друг, а него на екран. Забравих, че гледам Мерил Стрийп, Джулия Робъртс и Джулиет Луис. Също Джулиан Никълсън, която играе най-малката сестра, Айви, е актриса от класа – предава вътрешната сила и поривите на героинята си, която на пръв поглед е крехка и по-слаба от майка си и най-голямата си сестра. Ако още в началото сте поставили като мен етикетче „народна жена“ на Мати Фей, изиграна от Марго Мартиндейл, по-късно ще се укорите за това. Много интересна и значима е ролята и функцията в странния дом на индианката Джона. Заради нея потърсих и изгледах още един филм на Мисти Ъпам, Frozen River, който ви препоръчвам, ако харесвате Winter’s Bone.

Вайълет, матриархът на семейството, е също алфата и омегата на филма. Тя е душата на дома и човек би си помислил, че е източникът на всеобщото страдание. Съветът ми е да гледате филма до края и да направите извода сами за себе си. Тази роля е перла в короната на актьорската кариера на Мерил Стрийп. Преди да гледам филма, си знаех като клише, че тази жена може да изиграе всичко, но вече съм твърдо убедена в това. Дори само монологът на беседката в градината е достатъчен, за да потвърди това впечатление. Именно тази и роля ме подтикна да си потърся и изгледам повечето от филмите и, които още не бях гледала.

Мъжете също се справят с предизвикателствата на ролите си. Юън Макгрегър може да остави погрешното впечатление, че играе безцветно, но го изисква ролята му на малодушен мъж с гузна съвест, който се старае да бъде по-нисък от тревата. Къмбърбач гледах най-напред в този филм и ако случайно сте негов фен, но не сте гледали филма, доставете си удоволствието да го видите в изключително нетипична роля. Аналогично на Мати Фей, ако заклеймите Бил (Крис Купър) като безличен каубой с размътен от „мнооооого трева“ мозък, в развръзката ще бъдете опровергани.

Изобщо, грешка ще е да осъдим когото и да било във филма по първоначални впечатления. Мисля, че това е сред най-важните неща, които можем да научим от August: Osage County. Забележително добре разказана и задълбочена история за едно обикновено семейство.  И няма смисъл да търсим „виновен“. Виновна е жегата на Средния Запад.

***

Въпреки впечатленията си се въздържам да препоръчвам този филм. Както е видно от последните коментари за него в темата, той не се харесва масово. Обяснението ми е, че трябва да си в особено състояние на духа, за да го оцениш. Тежък е, не може да се отрече. Филмът е сред онези, които сами трябва да те намерят, когато настъпи моментът.

Забележка: не се подвеждайте по ведрия трейлър.