Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVI

Rio, I Love You- омагьосващ и екзотичен като града, на който е посветен. С един куп любими звездни имена (особено се зарадвах на Харви Кайтел и елегантната както винаги Емили Мортимър, но и Касел заслужаваше внимание със сексапилно побелялата си коса и вълшебно чувствения си етюд на крайбрежната алея). За съжаление обаче няма абсолютно никакви субтитри и успях да се насладя на епизодите на португалски само визуално (а точно в тях диалогът сякаш беше особено интересен). Ще чакам английски титри и ще гледам отново.

Young Adult- ужасяващо скучен, не го изтърпях и до половината. В допълнение на това, че Чарлийз Терон ми е необяснимо неприятна (колкото и да е красива), тегавият сюжет ме отказа за рекордно време.

Purple Violets- този беше хубав. Много американски с вечните терзания на "талантливото" младо поколение в големия град, но въпреки ужасно клиширания си сюжет успява да задържи вниманието. Има и много, много приятен саундтрак, който смятам да издиря тези дни за повторно прослушване.

Избиха се да правят римейкове на този филм. Сюжетът наистина е много интересен и заплетен, но като се повтори хиляда пъти, става банален. Аз съм гледала само белгийския оригинал - http://www.imdb.com/title/tt0926762/. Помня, че беше много добре изпипан.

Дими,  забележи, че режисьорът на всички римейкове е един и същ.     Не дава на друг да му го пипне.
Оригиналът е много добър,  да.

Актьорите в американския вариант са като извадени от личния ми favorite списък  

На холандския режисьорът е жена. Иначе на другите е един същ, да. 

В очакване на церемонията довечера, се поглезих с един от любимите ми филми на двама особено любими актьори- The End of the Affair. Не го бях гледала десетина години, но периодично препрочитам великолепния роман на Греъм Грийн. Смятам го за една от най-великите любовни истории в литературата.
Колкото до екранизацията, за нея думите са излишни. Щом майстор на класическото кино като Нийл Джордан се заеме с класическа история и повери ролите на двама от най-елегантните и страстни съвременни актьори, то нима можем да очакваме нещо различно от шедьовър... Шедьовър чувствен и вълнуващ, обагрен в кървавите нюанси на ревността и облян в сълзите на чистата любов. Абсолютно помитащ и тотално незабравим.

п.п. след финалните надписи ме обхвана лека тъга, сещайки се на колко години е Ралф и че времето, в което му даваха роли в най-големите любовни истории на екран, е вече безвъзвратно отминало.
Мисля тези дни да гледам отново и "Бялата графиня".

Скоро гледах Edge of Tomorrow. Емили Блънт се оказа доста приятна мацка, гледала съм я в много филми, но сякаш сега я откривам. Затова реших да си припомня филми с нея, които съм забравила. Гледах снощи The Adjustment Bureau за втори път. Приятен и различен, хареса ми, въпреки Мат Деймън. 

Гледах Серена (2014)
http://www.imdb.com/title/tt1247690/?=nv_sr_1

Видя ми се средностатистически филм, но все пак ми хареса. От една страна заради красивите кадри, от друга заради почти безмълвното действие, а от трета заради двойката Брадли Купър - Дженифър Лоуръс, която показва доста по-различна връзка от тази в "Наръчник на оптимиста".

Kaто видях рейтинга и аз това си помислих.  Толкова харесвам Джош Хартнет (да го гледам ), но не е правил хубaв филм от десетина години..

малко кратки ревюта от мен преди оскарите


Седмият син (Seventh Son)
Един от най-лошите филми за последните години. Просто ужасен във всеки един аспект. Пълна загуба за време. Не мога да проумея какво търсят актьори от класата на Бриджес и Мур в подобен филм, особено като са чели сценария...
 
 
Игра на кодове (The Imitation Game)
Един от най-добрите филми за 2014 г. Горещо препоръчвам. Изключителен каст, изключителна режисура. Бенедикт Къмбърбач прави ролята на живота си и дава сериозна заявка за оскар. Ако имам някакви претенции, то те са свързани с факта, че филма е направен по всички академични правила, все едно е излезнал от някой наръчник какво трябва да направиш, за да се харесаш и на публика и на жури. Но пък кой е казал, че това е лесно...?
 
 
Жокерът (Wild Card)
Поредния екшън/трилър с Джейсън Стейтъм, който се гледа само и единствено заради Стейтъм. Става за едно гледане, но на компа, не и на кино. Честно казано не знам какво търси този филм на голям екран, е ясно е какво, лесни и гарантирани милиони, заради едното име в главната роля.
 
 
Героичната шесторка (Big Hero 6)
Една от най-добрите анимации за последните години. Не съм се забавлявал така от години. Горещо препоръчвам и на малки и на големи, повече на големите. Искам и аз един здравен консултант, като Беймакс.  
 
 
Пътят на Юпитер (Jupiter Ascending)
Сериозна заявка за един от най-слабите филми на 2015 г. и един от най-големите провали в историята на Warner Bros.
Брат и сестра Уашовски сякаш са забравили, че и най-добрата визия и най-добрите ефекти имат нужда от добър сюжет, добър сценарий и добри актьори.
Все пак препоръчвам да се гледа на кино, защото на компа ще е истинска мъка.
 
 
Теорията на всичко (The Theory of Everything)
Филма си струва само и единствено заради играта на Еди Редмейн, който прави ролята на живота си и твърде вероятно ще спечели оскар. Всичко останало, голямо разочарование. Твърде претенциозен, без реално покритие. И се питам, това филм за Стивън Хокинг ли беше или за жена му? Поне можеха да спестят клишетата, с които ни замерваха на всеки 5 минути екранно време.
 
 
Петдесет нюанса сиво (Fifty Shades of Grey)
Голям шум се вдигна около тази порнография. Напълно излишен. Филма не струва и една пробита кутия с пуканки. Истинска обида за всеки един киноценител. Голям срам е това, че подобен толкова зле направен филм постигна толкова голям финансов международен успех и докара до истерия стотици хиляди жени. Ще си спестя останалото което мисля за филма, че е предълго, а не си заслужава. Все пак да кажа и две добри думи. Хубава, приятна музика (естествено крещящо комерсиална и все пак подходяща и изненадващо добра) и добро изпълнение на Дакота Джонсън на фона на цялостната катастрофа, неизбежна най-вече заради много слабия сценарий и режисура.
 
 
Хакер (Blackhat)
Очаквах много от този филм, заради режисурата на Майкъл Ман. И останах много разочарован. Може би най-слабия филм на великия Майкъл. Добре потръгна филма, първия един час бе на ниво, след това обаче всичко потъна в безумния сценарий и до болка познатите ни клишета. Лошото е не когато има клишета, а когато филм с размах и с претенции за нещо различно блика от тях. В този ред на мисли някой безумен видео екшън ще е по-добър от сътвореното от създателя на Жега и Последният Мохикан.
 
 
Крадецът на книги (The Book Thief)
Отдавна избягвах гледането на този филм, защото не исках да се разочаровам, тъй като много харесвам книгата. И слава богу, не се разочаровах. Филма не е на нивото на книгата, но атмосферата е пресъздадена много добре, актьорската игра е на ниво и това е напълно достатъчно в случая. Хубав филм, стягащ гърлото.
 
 
Under the Skin
Шантав, арт филм за ценители, който поне според мен обаче не постига желаното и се изгубва някъде в превода. А празния овчи поглед на Скарлет Йохансон в никакъв случай не помага... Все пак препоръчвам, но пак да подчертая филма не е за всеки.
 
 
Гранд Хотел Будапеща (The Grand Budapest Hotel)
Страхотен филм. Уес Андерсън в най-добрата си светлина. Препоръчвам и за тънки ценители и за средностатистически киномани, абе всички, обичащи хубавото кино. Този филм е пример за това как една добра история, режисирана майсторски и простичко поднесена е най-добрата рецепта за успех. На моменти се смях на висок глас, на моменти бях шокиран, намерих време да пусна и една сълза. Затрогващо добър.
 
 
Камшичен удар (Whiplash)
Много ми хареса. Отново имаме простичка история, но много умело разказана, а изпълненията на Майлс Телър и особено на Джей Кей Симънс изстрелват филма в стратосферата. Още един филм, който е така направен, че да се хареса и от широката маса и от кинокритиците.
 
 
Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството (Birdman)
Ето го и шедьовъра на 2014 г. Досега имахме филми с претенции, майсторски направени филми, филми излети от статуетката Оскар, но тук вече имаме и киноизкуство. Ето един чиста проба ‘арт’ филм, който не е търсил на всяка цена да се хареса, но така е направен, че е невъзможно да не се хареса.
Изключителна работа на Иняриту. Изключително изигран и въздействащ филм във всеки един аспект, буквално няма слаб момент. Мрачно сатиричен филм за актьорската професия в съвременната попкултура. Въф филма няма излишни моменти, а актьорите са толкова непринудени все едно играят самите себе си в някакво реалити предаване. Границите между реалността и фантазията се размиват, както и между бобрата за надмощие между актьора и неговото алтер его. Искам да отлича и невероятната работа на шефа на операторите – Еманюел Любецки, който сякаш е бил в буквалния смисъл дясната ръка на Иняриту. Идеята е ние да сме свидетели на всичко случващо се от първия ред, да препускаме из коридорите и стаите на бродуейски театър и всичко това е майсторски направено. Тук според мен оскарът е задължителен.
 

хмммммм

Дяволе, +1 съм и аз като Тина.
Така го видях. И макар да не съм го гледала повторно филма след ноември - така ми е останало.

Вчера гледах Temptation: Confessions of a Marriage Counselor

http://www.imdb.com/title/tt2070862/

Хареса ми. На моменти беше доста предвидим, но края беше справедлив.

Здравейте, някой би ли миказал струва ли си да се гледа сериала The Americans.