Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVI

Аз пък да си кажа в тази тема колко се радвам, че покрай 30-тарската толкова хора гледаха и харесаха Breakfast On Pluto . Толкова прекрасен е този филм и толкова непопулярен, а е един от много, много малкото в последните двайсетина години, които са истински съвършен образец както на киноизкуство от най-висока класа, така и на чисто забавление.

Копенхган (Copenhagen)
http://www.imdb.com/title/tt2459156/?=fn_al_tt_1
Чуден! Благодаря за препоръката.
Мислех днес вечерта да гледам Викинги (сериалът), но много се радвам, че не го направих. Дойде ми първо разтоварващо и второ емоционално, ама не с онзи захарно-любовен привкус, а много деликатно. И аз го препоръчвам. Много добре им се получи и на двамата, не само на девойката. 

Wild tales
И аз благодаря за препоръката. Страхотен филм.
Много добре заснет, имаше уникални кадри, музиката също беше много добре подбрана. И сюжета- перфектно навързан. Имаше много забавни моменти, но и моменти в които се замисляш. Филм за проблемите, нервите и стреса, поднесен по един нелеп и забавен начин. Много ми хареса 

аха  аз съм живия пример за което.
него също си го записах. Чудесен, просто нямам думи. На един дъх го изгледах и не исках да свършва. Да съчетаеш толкова много неща за малко повече от 2 ч. да разкажеш цялата тази тъжна история по толкова нетрадиционен и красив начин, направо съм бесен, че няма оскари, но нищо де, не това е най-важното. Сега ще го препоръчвам на хора, които знам, че могат да го разберат и оценят. Една моя колежка вече го изгледа след като им говорих дълго за него и сега ми е много благодарна. 

съвсем леко съм спойлнал на моменти ама само за по-гледаните и коментирани филми.
уф Благодаря ти, чак се почувствах неловко. 
Имам да гледам още няколко заглавия от Филм феста ама не знам дали ще мога да смогна.
Мячик после ще ни убие с 15/20 ревюта поне, чакам с нетърпение да свърши феста и да сподели. Тъпото е, че много от тези филми дори и по торенти трудно се намират ама какво да се направи... 

Нашият фестивал приключи. Дадохме наградите и го закрихме. 
До София май няма да стигна този път. Макар че много ми се искаше. Поне за "Тимбукту"...
Няма да ви убивам с ревюта, точно защото се чудя къде и как да пиша за филми, които има много малък шанс да бъдат гледани по друг начин, освен на фестивал... 
Пък и гледах само 9 филма, не  15-20 

Дай поне бърз списък с "Да" и "Не" . На мен ще ми е полезен, понеже и тук върви фестивал, вероятно доста от филмите ще са същите, а на мен ми е много трудно да си избера какво да видя.

Ами "Гълъба..." ти си го гледала. Но за него ще пиша в режисьорската тема. Само там може да се впише това, което имам да казвам.
За трите български смятам да "вдигна" от дълбините на подфорума темата за новите български филми.
Още гледах:
"Племето" на Мирослав Слабошпицки
"Русалке моя, моя Лорелай" на Нана Джорджадзе
"Травелатор" на Душан Милич
"Аферим!" на Раду Жуде
и "Раната" на Фатих Акин

Като истории и сюжети, както вече казах - като цяло потискащи филми. Щом най-малко потискащият беше филмът на Акин... можеш да си представиш.
Като кино-език всеки от тях има по нещо, което мога да похваля и препоръчам.

мячик, пиши повече за Акин, моля те. Тук.


Дяволе, сега се сетих, че Бломкамп е режисьор и на Елизиум. Не ти ли хареса?
Сектор 9 не съм го гледала, ама виж - напомняш ми да го направя.

Аз така или иначе основно за него нямах съмнение, че ще пиша тук, Ване. 

Освен качествата на филма, не мога да подмина и факта, че той получи нашата награда на публиката "Сребриста чайка". И то до голяма степен с гласовете на представителите на арменската диаспора в Бургас - те бяха половината, че и повече може би от зрителите в залата снощи. Това малко компрометира наградата, според мен, но пък е похвален пример за толерантност.
А мен лично филмът ме провокира да потърся филми от немски автори с подобен поглед към Холокоста. Приемам идеи и препоръки.

Мяч, давай повече инфо, не се стискай.

И аз съм на същото мнение - силно прехвален филм, с незаслужен приз. 
Не съм гледала още Левиатан, но Wild Tales е моят фаворит засега (от чуждоезичните). Радвам се, че е така харесван единодушно от всички. Напълно заслужено. 
Гледах El Nino тази вечер/сутрин. Динамичен и напрегнат криминален трилър, който разкрива маршрута на наркотрафика между Европа и Северна Африка.

Напоследък бях изпаднала в истинска филмова суша и направо се бях отчаяла, че вече нищо не успява да ме грабне, затова много, много благодаря на Songes, че ми припомни за отдавна търсения Ondine и ме сдоби с магнет   
Предполагам неведнъж съм казвала колко обичам особената магия на ирландските филми и специално тези на Нийл Джордан. Този конкретно ми напомни едновременно на три други мои фаворита- Nothing Personal, Dear Frankie и I Am Dina. На единия заради пейзажите и необичайността на любовната история (както и с присъствието на любимия Стивън Риа), на другия заради детенцето и атмосферата на рибарския град, а на третия заради героинята- дива, опасна и красива.
Историята е странна и обикновена едновременно- циганин-рибар хваща в мрежите си полумъртва жена и и предлага подслон. Болната му дъщеричка решава, че жената е морско създание, успявайки да убеди и баща си в това. Усещането за магия се предава и на зрителя- девойката от водата е толкова вълшебна, толкова потайна, че в един момент си мислиш "Дали пък наистина..." и загадката те вплита в прозрачните си мрежи
На фона на необикновената морска жена мизерното рибарско градче с редовните алкохолици и миризмата на водорасли също засиява и става магично. Дотолкова, че ти се приисква да живееш така- бедно и просто, под пръските на солена вода край скалите, газейки в изумрудена трева и берейки диви цветя на брега. Свободно.

Наистина не мога да реша кое е най-хубавото в този филм. Дали любовната история; дали красотата на природата; дали елементът на загадка; дали трогващата и хващаща за гърлото линия с момиченцето; дали разговорите (не, не изповеди ) със свещеника; дали прекрасният диалог
или пък убийственият актьорски ансамбъл (имам чисто физическа непоносимост към Колин Фарел, но тук е просто прекрасен, гледах го със зяпнала уста. Евала, Нийл Джордан, продаде ми непродаваемото! ) Каквото и да е, си струва да се види. Препоръчвам горещо

Много се радвам, че ти е харесал! И така красиво описано, кара ме да си го припомня.
Едно от нещата, които са ми останали от този филм, е напълно реалното усещане за природата. Сякаш си там, залива те морска вода, духа те солен вятър... Значи да похвалим и операторското майсторство, и монтажа.

Филмите на Джордан винаги са много въздействащи визуално. А ако те вълнува ирландската природа, гледай също Nothing Personal
И да знаеш, че още те чакам да пишеш за "Вятърът.."

Благодаря на Мяч за споделените фестивални заглавия