ЕЛП 46 - ароматна

Съгласна, Добри. Задължителният аспект
ограбва очарованието. Може би защото не
съм имала никога вътрешно противопоста-
вяне спрямо изискванията, трудно ми е да
оценя колко може да повлияе.

Ване, минах през мястото, където се хвалиш
с едни красавици (моля да прочетете правил-
но, не краставици, а именно красавици). Да-
ли има и други орхидео-любителки из пъба?
Че и аз съм от тях. Днес едва успях да устоя
да се сдобия с поредната, добре че няма къ-
де да я сложа 

Точно това си мислех да ви питам - коя от задължителните книги по литература не успяхте/не пожелахте да прочетете? Интересен ще ми е такъв отговор от подчертано четящи хора.

Ло, аз съм с орхидеи (виждам усмивката ти и усещам неучудването ти). Два фаленопсиса и 1 дендробиум. Имам ембарго от мъжа ми за повече. Чакам ги да цъфтят най-после, ама не знам дали ще решат вече.

Атти, всичко прочетох, без никакво затруднение.
Нещо повече - в училищната програма се ползва-
ха съкратени версии, обаче намирах пълните и
четях пълните. Не съм се повредила   или ми
се ще да е така  

Да, да, да, правилно виждаш и усещаш 
Имаме и три минита - като за ЛоДж. Някои труд-
но решават да цъфнат, други - да се спрат (че
имам една такава, упорито цъфтяща, но и нуж-
даеща се от присаждане).

О, Лоана! Аз имам трички! Днес бялата вече е цъфнала изцяло. Седя и се дивя как може толкоз много красота да се събере на едно място. Миличките ми марулки оживяха! Убих една паяковидна и един дендробиум.


Ъъъъъх, много са!
Три нещастни опита с "Под игото" и пълно неразбиране какво точно и изучаваме.
Аз като цяло си ги четях... 
Ще помисля още по въпроса.

Аз не мога да си спомня да съм изпитвала отвращение към някоя книга заради задъжителност... Но може би по-късно ще си спомня. Но при мен има и такова нещо - ако не съм я прочела, когато е трябвало,  прочела съм я по-късно или по-рано. Като дете живеех срещу Градската библиотека във Варна и това в голяма степен беляза развитието ми. Имаше много хубава лятна читалня на открито с масички под едни каталпи (това са онези дървета с широки и големи като на тиква листа, от които висят едни пръчици по трийсетина см.) И под тези дървета съм прекарвала понякога по цели дни, ако книгата много ме е увлякла. А библиотекарката, възторгната от любовта ми към четенето, ми даваше книги и за по-големи. Сега препрочитам Жоржи Амаду, защото някои от книгите съм ги чела там и тогава и откривам друга прелест в тях сега, на тази възраст.

От вчера нещо много ми е тръгнало на орхидеи - където, с когото се срещна и говоря, все до орхидеи се стига. Дали е знак

А я вижте това:

http://www.webmiastoto.com/24190.html

Като прочетох сега фаленопсис и дендробиум, та да споделя с вас:
Изпитвам някаква страст към латинските наименования на цветята...не знам защо. Някакво удоволствие от звученето им. Освен това ги запомням изключително лесно и колкото са по-сложни, толкова по-голям кеф. Любимото ми е "ацер палматум атропурпуреум". Имам два, ама единият май измръзнал тази зима. Като дойдете на Банкя да ядем кебапчета с бира, ще ви покажа другия.

Ранункулус също ми звучи страхотно. А и са много красиви, но не виреят при мен сега. На предишната вила вирееха страшно, местните хора се залепяха на оградата да им се дивят.

Не знам дали сте чели детските книжки за Лиско на Борис Априлов. Много ги харесвам аз, страхотен хумор има в тях. Има там едно жабче, което се казва Чимиджимичамиджоми. И Лиско му завижда: Ах, какво хубаво име! - казва. - И колко дълго, можеш да си го завиеш като шал около врата!

Та и аз май имам слабост към такива думи, дето можеш да си ги завиеш като шал около врата...
Ацер палматум атропурпуреум! Не е ли красота И

Неприлично красиви са. И обикновено
покрай тях се сещам за "Адаптация" с
Никълъс Кейдж.

На Ира писанието за яденето и четенето
силно препоръчвам (ако все още някой
не го е прочел). Много е вкусно, всеяд-
на такава 

имам орхидеи, имала съм и повече и по-хубави, но....
сега имам:
дендробиум нобиле, цъфти в бяло и не мирише на ванилия. или ми е прекалено високо и не усещам;
дендробиум фаленопсис, лилаво с бели ръбчета, изкара булби в средата на старите булби и докато се чудих какво да правя те взеха, че цъфнаха   сега пак се чудя и ми се струва, е пак ще изкарат булби  
имам едно от Франция, но съм изгубила бележката какво е за сега е марулка
и 1 (един) оцелял фаленопсис
безславно загиналите няма да ги броя   само вандата още не мога да прежаля.

сега като се замисля, май поставих рекорд с уморяването на първата орхидея   успях да я убия за 4 дена. замислям се, че ако я бях изкарала от саксията и я бях зарязала на балкона може би щеше да оцелее повече  

Евгени Онегин е единственото непрочетено. струваше ми се някак лигаво. и до сега нямам тяга да я прочета  

ло, "няма орхидеи за Мис Бландиш" и още някаква крими серия с ексцентричен, много богат, дебеличък детектив със собствена оранжерия за орхидеи

Посипвам си главата с пепел, че не разказах
най-важното. Нали знаете колко харесвам Й.
Онова, енигматично появяващо се 'де не го
сееш. Вчера ЛоДж пристъпва плахо и ми по-
дава едно контролно. ЖДНБ!!! Трижди ЖДНБ!
В едно изречение Лумчето му с Лумче бе до-
карала 2!!! думи в множествено число с Й на-
края - обичаЙ и историЙ. Минута мълчание в
памет на загиналите ми нервни клетки (те и
без това оредяват). Питам чедото - как пра-
виш това. Говорили сме тук не веднъж за фе-
номена и все му търся обяснение някакво. И
не може да обясни. Казва, че се случва от са-
мо себе си. И я питам - добре де, защо не се
случва от само себе си да напишеш обичаи и
истории. Вдига рамене и туй то. Написа по
три реда от двете думи. Плюс 20 пъти злат-
ното Й-правило. Не вярвам да помогне. Но
все някога ще да разгадая тая мистерия.

Добре, де, защо го правите? Защо? Отивам да прибера Кица, да я туря в банята, да ѝ се порадвам как се покрива със "сняг" и кво -- нагенерирали мнения и всичките интересни! Набързо ще кажа, че "под игото" беше огроманата ми приятна изненада от задължителната литература в училище, щото голяма част пропуснах и после наваксвах. Искрено възневидях "Албена", беше ми в задължителния списък за приравнителния изпит. Обичам "Тютюн", съвсем двусмислено. За университета после, че да видя дали не се е удавило чавето. Ей затва сте лоши!

Видя ли сега, хубаво ли е. И аз така си виках,
като се завърнах от последното ми отсъствие.
Все едно ме чакали да зачезна, па се разписа-
ли по теми интересни. Добре, че не умея да се
сърдя, иначе щях да си изсърдя сръднята от
тук до края на света 

Нагенерирали е прекрасна думичка, Пуценбърг  Точно вчера и моят синковец нагенерирал в тетрадката си един химичен реакций, и моите нервни клетки отбелязаха сериозни загуби. Интересно, че мулекулите му изобщо не ми причиниха подобен реакций, както и изизкванията му, той е разсеян и понякога съчинява интересни думички. Обаче за и-краткото пусто рипнах до небесата.

Под игото го прочетох още преди първи клас. Тогава четях всичко наред, без оглед дали е подходящо за възрастта ми или не. Езикът не ми се е струвал архаичен, тогава голяма част от детската литература съдържаше подобни думи, а турцизмите някак ги налучквах според контекста по смисъл. Видя ми се нормална-пренормална книга. Сегашните деца няма да я разберат изобщо. Бяла роза ще закичааа...

Опряха ми се обаче няколко книги, и то вече в гимназиална възраст.
Млада гвардия беше първият ми препъни-камък. Смъртоносна скука, безумно идеологическа, даже в онези години ми дойде свръх, когато всичко беше сериозно подплатено идеологически.
Дон Кихот. Ужас. То бива фантасмагории, ама тези бяха и несвързани. Нищо не му вдянах и го зарязах.
Война и мир. Почвах я няколко пъти. Всеки път капитулирах на безкрайните диалози на френски, в които не се казва нищо съществено, а несъщественото го забравях, докато ровя до последните страници с преводите, пък те много, щото и преводите дълги (това съм го разправяла тук и друг път). Девета страница - дотам.

За сметка на това Евгений Онегин го прочетох на един дъх, след това го прочетох и на руски и ми стана доста по-ясен. Горе-долу по това време налетях да чета и Шекспир.

Да, Атти, ето, спомних си - Дон Кихот и аз не го харесах и не знам дали го дочетох. Май не. А Война и мир много я харесвам. Първия път съм я чела цялата, втория - без баталните сцени, само любовната нишка. А оттам нататък само определени места си чета, главно трепетите на Наташа Ростова.

Не четях най-вече от мързел и нямане на време заради момчешки щуротии. После тренировки, състезания и съвсем замина тя.

Вероятно не прочетох много неща, но съм запомнил следните липси: "Майка" на Горки. "Антигона", "Илиада". "Тютюн". "Житие и страдания" (което сега често чета). "Йожени Гранде". Всъщност харесвах Балзак, но кретениите, дето трябваше да възпроизведем, как дъртият Гранде е лош не за друго, ами защото е капиталист, ме отказаха. У нас у дома просто ни възпитаваха другояче. А "Дон Кихот", шекспир и "Война и мир" ме уплашигха с размерите си.

Прочетох лесно "Под Игото", горката книга, толкова патриотизъм натовариха на крехкия й романтичен гръбнак. Ама то само тя да е... Класовият подход окепази и великата книга за любовта, покаянието, прошката и изкуплението - "Клетниците". Главният герой там, според ленинската естетика беше малкият несретник Гаврош, а главното събитие - революцията.

Прочетох един комай задължителен правоверен бълвоч "Син на работническата класа" на К.Калчев. Не мога да ви опиша псувните на баща ми, докато разлистваше страниците.

Защо тормозите децата с това й? Голям праз, че го пишели тук-там. Дядо, Бог да го прости, самоопределящ се като слабогрАмотен, винаги пишеше Й. Собственото си име изписваше Мйхов, на кесиите грижливо отбелязваше "Орйс". Когато му се налагаше да се подпише, отново слагаше завъртяното ченгелче връз И. Никога не ползваше тая скучна буква И.

Преди да сложи подпис някъде, винаги се разписваше два-три пъти на някое странично листче (носеше си) или на вестник, просто за тренировка.  Туряше Й със замах и после оглеждаше резултата дръпнат малко настрани, както правят художниците.

Аз съм за Й навсякъде! Кесий!

Да ви разкажа ли как почнах да махам Й?
Изписах няколко страници с думата ЧИНИИ под зоркия поглед на майката-изверг, както тя самата нарича себе си (защото мъчи детето си да знае, да е възпитано, да не сее Й на поразия). И да ви кажа също така изобщо не разбирах и патах каква е логиката на МетодиЙ да му туряме заврънкулката, а на чинии-те - не! А чинии-ти ги писах на голяма възраст. Може би 8-ми или 9-ти клас. Така че, има надежда!

Ама аз го прочетох "Под игото" де. Просто... просто... тооооооооооооолкова много излишен анализ и правилно казва Куркума - идеологически товар. Да, идеологически, макар и не комунистически. Не може ли да оставят децата сами да отберат това, което е важно за книгата?!?!?!

Гогол никога не го заобичах. Горки - също. Дон Кихот, с цялото ми уважение, да си го държат.
Малко неща не са ми харесвали, аз дори в пропагандата мога да намеря позитиви, стига да е добре написана. Но, да, сетих се - Щолохов също могат да си го държат.