ЕЛП 46 - ароматна

Това за османското завладяване и за мирното съвместно съжителство го учихме с Философ Многознаев в трети клас. След това същото, но с малко повече думи (не факти, само думи) го учихме и в четвърти. Следващата седмица ще го учим и в пети, да не би някой да не е разбрал, че докато сме били част от Великата Османска империя, българите не са имали право да носят ярки дрехи, което им е било бял кахър при останалото благоденствие, хвала на справедливия султан. Аз отделно вкъщи му разказвам за кръвния данък, за еничарите, за кървавите белези по вратите, за Батак, за кланетата, за насилственото потурчване, за данък "изтриване на зъбите", за отвлечените български девойки, за Калиакра. След това по математика му обяснявам какво е НОД и НОК, как се намират и за какво служат, за съкращаване и разширяване на обикновени дроби и за обем и повърхност на паралелепипед, понеже госпожата бърка пълна повърхност с околна повърхност. След това учим по български какво означава падеж на личните местоимения, за какво служи и как се различават един от друг. След това превеждаме някоя и друга дума по английски и се чудим как да попълним кръстословицата, в която са дадени тук-там букви, но пък няма обяснение кои са търсените думи - за ядене ли, за пиене ли, дрехи, мебели, превозни средства... както искаш, така го разбирай, само да ти се засекат думите после де. Като минем и географията, и Човекът и природата по каналния ред, почвам да се чудя защо, аджеба, аз го пращам на училище това дете и какво точно го учат там. В училището му се стигна до парадокса класната да предлага на родителите частно училище, в което ще ни направят отстъпка за група по математика, в която да усвояват училищния материал, понеже госпожата по математика не успява да го преподаде разбираемо, с други думи е некомпетентна по предмета си, а отделно не може да се справи и с дисциплината в часа.

На фона на това Хирошима ми е, как да кажа, най-далечният проблем в момента.

Ех, Атти, хем ме разсмя, хем ме натъжи, хем ме озадачи - кога намираш толкова време?
А Хирошима наистина изглежда малка, далечна и незначитена на този близък и крещящ  фон.
Лошото е, че не е.

Изключително рядко, граничещо с никога,
уча с ЛоДж. Предприех мирно съвместно
съществуване с училищната програма. То-
ва не означава, че не разговаряме с нея,
напротив. Имаме си договор - учи се това,
което пише в учебниците, но се запомня
това, което се научава вкъщи. Защото и
занапред ще има да се правят неща, кои-
то са си голо задължение и които не отго-
варят съвсем на онова, което знаем, иска-
ме. Да, и има правото, ако ще и двойки да
носи по някой предмет, ако изискванията
в него са глупави или се дава грешна ин-
формация. 

Проблемът не е моето време, а капацитетът на 11-годишната главица. Сутрин излиза от нас в 7:30, следобед се прибира в 16:30. Цял пълен работен ден, след който иска просто да изключи от неразбираеми текстове, от подскачащи цифри и от непонятни и необосновани факти, от крясъците в класната стая и на двора и иска просто да седне на компютъра, да си запуши ушите със слушалките и да си поцъка някоя недотам смислена игричка. И как да очаквам от него да седне до мен и да почна да му наливам на нова сметка в главата всичко, което не са му наляли там, където е мястото за наливане? И защо като му обясня нещо, го разбира и запомня с една дума, а в училище не го разбира?
Отделно от това си имам и своите задължения, домакински и не само, водя Дреболинда на пиано 3 пъти седмично вечер и съвсем няма кога да върша и чуждата работа.

Мда. Съгласен, всецяло.

Това "ходене на училище" е изключително скъпо, трудоемко, травмиращо за всички занимание с твърде мизерен ефект. Не знам да има друго общностно усилие с толкова много разход на сили и средства с толкова мизерен резултат.

И аз като Ло съжителствам, с учебната програма - не я ругая открито, и по силите си наваксвам най-важното пропуснато.

Учебна тетрадка по ИТ всъщност описва всичко. И нивото, и вложената мисъл, в връзката с реалността.

Дори и мнозинството деца да знаят (а те го знаят), че робството е ужасен период в историята ни, повече ме плаши това, че 40% от тях практически на можели да четат. Огромни сгради, ненужни часове и предмети, учители, тетрадки, помагала, филми, кабинети, програми, тестове  - и почти половината неграмотни.

Категорично съм за дистанционно обучение, за ранно профилиране и професионално образование, за разупване на модела, ама колкото се може по-на ситно.

А за Хирошима - да не им спускат тези, дайте една задача на момчетата - вие, пичове, сте командващи на войските в Тихия океан, имате тия и тия сили, срещу вас е такъв и такъв противник, с такива ресурси и онакива укрепления, с толкова войски и еди какъв си боен дух. Имате и съюзнически сили в театъра на военни действия. Опивали сте няколко вида операции. Как ще постъпите:

- ще направите десант
- ще ги морите с фугасно-осколъчни и запалителни бомби
- ще ползвате атомна бомба
- ще търсите контакти за примирие
- друго

Сега разиграйте варианта си. Защо смятате, че ще успеете? Какви ще са резултатите? Как ще ги комуникирате с обществеността в родина ви (момичетата може да играят обществеността). И така.

Да мислят, да анализират, да съпоставят, а не да хващат по някое късче от картинката и да го пазят в умовете си като скрижали.

А тези, които в 12 клас не искат или не могат да правят това, просто не трябва да са там. Да са потърсили щастието си в друго - в автосервизи, дребна търговия, строителство, козметични салони, и какво ли не.

аз съм повече "Атти", отколкото "Ло"  

детето трябва да знае коя е отворена и коя затворена гласна, коя е звучна и коя беззвучна съгласна, кога се пише и и кога й, как се смята с преминаване над 10 и всякакви такива полезности.
и ако не ги научи в училище трябва да ги обясня аз.
и в такъв момент се чудя какво са обяснявали в училището.

казвала съм го и на учителките и на познати - в училището трябва да научат основите, за екстрите си има курсове, частни уроци/училища и всякакви такива.
спорен момент вече е кое е основата   очеизвадно не е смятането, четенето и като цяло мисленето.

прав си Куркума, подобни анализи сме правили по география навремето.
но не мисля, че учениците (даже в 12 клас) трябва да го правят за Хирошима. те не са във военно училище. не изучават стратегия и тактика на войните, а история.

Не знам чели ли сте това: (аз такова образование искам за нашите деца)

http://zenom.pro/index.php/statii/94-finland

Чела съм го, Светалчо, благодаря.
Имам непоносимост към равенството.
Да, знам, че към днешна дата обра-
зованието във Финландия дава мно-
го високи резултати. И все пак има
нещо много отблъскващо - може и
външният "прочит" да не е достове-
рен, да не е разчетен правилно он-
зи скрит код, който прави нещата
да се случват по определен начин.

Чудесна е идеята, милорд, така да
се преподава, така да се изучава.
Има малък проблем - в сферата на
педагогическото образование от де-
сетилетия тече негативен подбор.
И по онова време решаваха да ста-
ват учители онези, които за друго
не ставаха (преобладаващо, не на-
пълно, разбира се). И как тогава да
стане такова преподаването?

О, аз нямам нищо против всички училища да са еднакво добри, еднакво оборудвани и еднакво чисти и ремонтирани. Нито учителите да имат еднакво отношение към децата, да не се вляят от положението и благосъстоянието на родителите. Най-много нямам нищо против срещу "уважителното отношение към ученика". Хареса ми също отсъствието на съревнователния и сравнителния елемент.

Дълга е темата, Светалчо. Много дълга.
Обикновено равенството не е точно ра-
венство. Уеднаквяването в дългосрочен
аспект си е нож с две остриета. Кой ли
би бил против хубавите училища? Все
пак си мисля, че статията добре звучи,
но не казва всичко, даже не казва съ-
ществени неща. 

Това с равенството на предметите ни е познато, не е ли? И май се оказва, че е правилният подход, а не тясното профилиране от най-ранна възраст. Другите равенства са ми малко странни, така, както са представени, но наистина информацията е недостатъчна за изводи. То и онази за Хирошима е недостатъчна, но въпреки това ме потресе адски, защото е крайно тенденциозна. За нашата история не ми се говори, щото ще се отплесна към разни други чудовищности, дето са ги вършили други нации, днес така ми се случи.


Така добре си живеех без да знам класификацията на гласните и съгласните звукове, чак до двайсетгодишна възраст.  После се запознах с фонологията и се влюбих, но това си е индивидуално. Не ми е попречило на грамотността да не знам дефинициите, някак сме ги усвоили несъзнателно в ранните години, мисля.

С Куркума съм за дистанционното обучение, ама... и то има да се развива, пък и голяма ми е грижа социализирането, не ща да отглеждам саксийно цвете. Може би просто имам много хубави спомени от училище, наред с няколко истински гадни.

Дистанционното обучение пести пари и време, което е същото, всъщност. Много пари. Не е никак без значение това. Не искам да се цепя на едро, но поне милиард лева годишно, някъде там.

А за социализацията... дали се постига тя в тия зверилници? И на каква цена? И какъв тип социализация точно? И това ли е единственият начин? И каква е ефективността, погледната в едър мащаб - на десет уверени деца колко фрустрирани завинаги се падат? След век задължително ходене в училище намирате ли, че общността ви  - там, където сте - е функционираща и интегрирана? Сравнете я с тази отпреди това. Не натоварваме ли училището с твърде необоснована надежда - да изгради социални умения? То не, че не бива и че не трябва, но в настоящия си вид и практика то не може почти нищо.

Учителите по физическо на щерка ми не влизат в часовете си. Ей така, не влизат, щото преценили, че са им малки заплатите.  Малки, ама си ги взимат. Историкът им е неуравновесен. По ИТ и ЧП не правят опити, а преписват планове на уроци от дъската. След стотици часове трудово не различават чук от отвертка, нито пък щепсел от контакт. По география зубрят някакви данни, дето всеки може да намери с три цъкания на телефона си, но никой не може да опише релефа и традиционния поминък на селото на дядо си, например. Трудно ми е да проумея какво учат по български, още по-трудно - защо.

Проблемът бе ни е в програмите и учебниците, а е в това, че ги намираме за безусловно нужни,  напълно достатъчни и непроменяеми с времето.

Това нагоре са подробности. По-важното е, че хладното време навън ще ми позволи да приготвя последните две кисели зелки от бидона. Фамилията ни не пости в тоя пост - та затова ще туря две джолана в голямата тенджура - един преден и един заден.

Няма по-добър избор за кисело зеле от джолан.

Не оспорвам всичко това, Добри. Само че българите наистина са запазили вярата, езика и обичаите. Въпреки трудностите. Заради силната роля на църквата. Защото са били достатъчно силни да устоят. Ей това ми е по-важно да влезе в детските главички - че има защо да вдигаш гордо глава, че си българин, а не натъртването колко унизени и изнасилени сме били. Завладяването, безчинствата и останалото също ще се научи.

С Куркума съм относно преподаването на история.

Атти, и аз така си представям следучилищното ежедневие с децата ми някой ден, предвид всичко, което чета от настоящи родители на ученици.

Интересното е, Котозай, че на мен изобщо не ми е неприятно, колкото и да съм изморена или да имам друга работа, дори напротив, изпитвам огромно удоволствие да уча с децата ми, да им обяснявам и като видя, че ме разбират и в крайна сметка са вдянали това, заради което съм се пънала, усещането е невероятно удовлетворяващо. Сигурно имам заложен някъде в мен даскалски ген (то има откъде де, ама не знаех, че се предава), удава ми се тази работа. Беснея  за друго - че хората, на които това им е работата, не им пука. И на тези, които стоят над тях, още повече не им пука.

А, ти вече не си била Котозай, ами Ръкозай. Извинявам се

По една случайност в друга тема, в която пиша, имаме съфорумка, която живее във Финландия и е учителка, т.е. съвсем от извора пием вода. Показахме й тази статия и тя каза, че единственото невярно нещо е заплатата на учителя - равнява се на 3000 евро, не на 6000 и тя смята, че е станала някаква грешка при превода. Всичко друго е точно така. Тя отдавна ни разказва по нещо от тамошния начи на възпитание и обучение на децата, даже лятото като си дойде имахме среща с нея.
На мен ми харесва най-много това, че не се упражнява никакво насилие над децата в учебния процес и че нямат такива неразбираеми и ужасно написани безинтересни учебници като нашите. За мен това, че децата ходят с удоволствие на училище, е напълно достатъчно.
Като се замисля, след 12 години в училище какво наистина научават? Да четат, да пишат и да извършват четирите основни математически действия. Цената на тези знания е 12 години тормоз и неудоволствие.