- Публикувана: 19 фев. 2015, 23:53 ч.
- Последно мнение: 26 март 2015, 08:26 ч.
Страх?
Страх ме е от старостта, от смъртта - не. И аз мисля така. Не знам като остарея дали няма да тежа на околните и само да ги тормозя, особено ако съм на легло. От това ме е страх. Иначе смъртта ако дойде без мъки - така да е. Все пак волята Божия отдавна е написана.
Самотата е по-тегава сякаш.
Точно от старостта ме е страх повече, отколкото от смъртта. Дядо ми, любимият, Бог да го прости, казваше- дано си отида преди да остана безпомощен и да ви легна на ръцете! Така и стана. От това ме е страх ужасно много- да не съм в тежест на близките си! Смъртта е неизбежна, не ме е страх да умра аз, страх ме е от загубата на още любими хора.
От смъртта не ме е страх стига да се отнася за мен,страх ме е да не загубя свой близки твърде рано,страх ме е от коварните болести а доколкото смъртта е необратим процес стига да е естествена и на време.Моля се да няма болести и мъка по света, вечер заспивам мислейки се за болните дечица по света за тях ме е страх и грижа 
Точно от старостта ме е страх повече, отколкото от смъртта. Дядо ми, любимият, Бог да го прости, казваше- дано си отида преди да остана безпомощен и да ви легна на ръцете! Така и стана. От това ме е страх ужасно много- да не съм в тежест на близките си! Смъртта е неизбежна, не ме е страх да умра аз, страх ме е от загубата на още любими хора.
Винаги можеш да си отидеш преди да останеш на някого в ръцете.
Точно от старостта ме е страх повече, отколкото от смъртта. Дядо ми, любимият, Бог да го прости, казваше- дано си отида преди да остана безпомощен и да ви легна на ръцете! Така и стана. От това ме е страх ужасно много- да не съм в тежест на близките си! Смъртта е неизбежна, не ме е страх да умра аз, страх ме е от загубата на още любими хора.
Винаги можеш да си отидеш преди да останеш на някого в ръцете.
Дали разбрах точно какво имаш предвид?
Какво разбра?
М, не, не ме е страх.
Иначе да, бих живяла вечно, ако можеше, ама не може.
Ако съм безпомощна, но съм в съзнание, бих потърсила начин да преустановя ситуацията, за да не натоварвам останалите
Атеист съм и не вярвам в задгробен живот - даже много се смея на такива успокоителни слова
Иначе да, бих живяла вечно, ако можеше, ама не може.
Ако съм безпомощна, но съм в съзнание, бих потърсила начин да преустановя ситуацията, за да не натоварвам останалите
Атеист съм и не вярвам в задгробен живот - даже много се смея на такива успокоителни слова
Не ме е страх от собствената ми смърт. Вярвам, че истинския живот е след нея. Ние сме много повече от това, което сме тук и от ограниченията на физическото ни тяло.
Единственото ми притеснение е да съм си отгледала децата, да съм ги научила на каквото имам да ги уча, аз да съм се научила също на нещата, които този ми живот трябва да ме научи, да съм успяла да бъда добър човек...
Единственото ми притеснение е да съм си отгледала децата, да съм ги научила на каквото имам да ги уча, аз да съм се научила също на нещата, които този ми живот трябва да ме научи, да съм успяла да бъда добър човек...
И не, и да.
Не - в смисъл не ме е страх от самата смърт, била съм близо до нея и знам, че няма нищо страшно. Не ме е страх да говоря по темата /има и такива хора/. Не ме е страх и от това след нея - смятам, че душите са безсмъртни, без да се обвързвам с каквато и да е религия.
И между другото, я усещам когато е близо около някого. И това не ме плаши.
Да - в смисъл въобще не ми се умира сега, имам деца да гледам и толкова много неща да постигна още.
Не - в смисъл не ме е страх от самата смърт, била съм близо до нея и знам, че няма нищо страшно. Не ме е страх да говоря по темата /има и такива хора/. Не ме е страх и от това след нея - смятам, че душите са безсмъртни, без да се обвързвам с каквато и да е религия.
И между другото, я усещам когато е близо около някого. И това не ме плаши.
Да - в смисъл въобще не ми се умира сега, имам деца да гледам и толкова много неща да постигна още.
