- Публикувана: 19 фев. 2015, 23:53 ч.
- Последно мнение: 26 март 2015, 08:26 ч.
Страх?
Преди много ме беше страх. Сега все още ме е страх, но по естествен начин, повечето от хората, които обичам и с които искам да съм все повече са там, а не тук, и тогава няма да ме е страх.
Но още не е дошъл този момент.
Но още не е дошъл този момент.
Това е и кофтито да си безсмъртен, ако другите са смъртни. Един ден всичко ще ти е чуждо и далечно, какъв живот е това?
Здрав разум?
Не. Любов.
Страх ме е, защото след смъртта ще се изправя пред Твореца, делата ми ще се поставят на кантар - добро и зло, но не губя надежда нито вяра в безкрайната Му милост и доброта. Готвя се за смъртта според силите си, опитвам се доброто, което върша, да надделее над злото.
Физическата смърт не е толкова страшна, страшна е духовната смърт и мъката във вечността, отредени за онези, които не са спазвали заповедите на Твореца.
Физическата смърт не е толкова страшна, страшна е духовната смърт и мъката във вечността, отредени за онези, които не са спазвали заповедите на Твореца.
От моята не.
От тази на хората, които обичам - ужасно много.
От старостта не.
От тази на хората, които обичам - ужасно много.
От старостта не.
Това все едно аз съм го писала.
Страх ме е от смъртта. Страх ме е от старостта. Мен общо взето от всичко ме е страх 
Преди две години посред нощ получих ужасен пристъп. Помислих си, че получавам инфаркт - прималя ми, трудно си поемах дъх и цялата се тресях. Тогава наистина си помислих, че си отивам. Първата мисъл, която ми мина през акъла в онзи момент беше "Как ще кажат на майка ми, че съм умряла". След това си помислих за сестра ми /по това време беше бременна/ и за това, че няма да си видя новия племенник, няма да ги видя как растат двамата с племенницата ми. Мисля, че хората, които нямат близки се страхуват доста по-малко от смъртта от останалите. Има логика - що за живот е този без любими хора.
Преди две години посред нощ получих ужасен пристъп. Помислих си, че получавам инфаркт - прималя ми, трудно си поемах дъх и цялата се тресях. Тогава наистина си помислих, че си отивам. Първата мисъл, която ми мина през акъла в онзи момент беше "Как ще кажат на майка ми, че съм умряла". След това си помислих за сестра ми /по това време беше бременна/ и за това, че няма да си видя новия племенник, няма да ги видя как растат двамата с племенницата ми. Мисля, че хората, които нямат близки се страхуват доста по-малко от смъртта от останалите. Има логика - що за живот е този без любими хора.
Така ги виждам нещата след смъртта:
31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40. А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.
31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40. А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.
Много ме е страх как точно ще умра...но още по-трудно за възприемане ми е как така един ден няма да ме има. Какво ще стане с мен, с това дето съм направила, с това, което оставям след себе си; Какво ще се случи със съзнанието ми? Дали ще се самозаличи, ще се рея ли някъде из вселената?! Как така няма да съществувам?! Какво ще бъде след като аз изчезна? 
Ужасяват ме тези мисли?! 
Ужасяват ме тези мисли?! 
М, не, не ме е страх.
Иначе да, бих живяла вечно, ако можеше, ама не може.
Ако съм безпомощна, но съм в съзнание, бих потърсила начин да преустановя ситуацията, за да не натоварвам останалите
Атеист съм и не вярвам в задгробен живот - даже много се смея на такива успокоителни слова
Иначе да, бих живяла вечно, ако можеше, ама не може.
Ако съм безпомощна, но съм в съзнание, бих потърсила начин да преустановя ситуацията, за да не натоварвам останалите
Атеист съм и не вярвам в задгробен живот - даже много се смея на такива успокоителни слова
Иначе смърта я приемам.Не мога да понасям болката на хората,които обичам.И безсилието да помогна.Страх ме ,като умра,да не тъжат за мен.
Има едно стихче не помня от кого но
"Не за мъртвия трябва да бъде нашия плач,
а за ония най злощастен при раздялата изпращач."
И мен ме е страх, и аз откакто родих второто си дете (първото го родих на 18 и за малко щеше да е още на 17 години и бях далеч по-безотговорна от сега) се ужасявам да умра, а то да остане на милостта на мащехи примерно или на детегледачки. Общо взето и мен ме тресат същите чувства и страхове като повечето страхливки писали тук:) И аз имах пристъп или по-точно беше бавен припадък, който траеше общо половин-една минута и тогава си помислих,че получавам някакъв мозъчен инсулт (тъкмо бях родила малкото) и си повярвах,че си отивам и след секунди няма да ме има,а бебето ми беше в шезлонга в хола,мъжа спеше на спалнята. Единствената ми мисъл беше как да успея да извикам (не можех), за да събудя мъжа и детето да не остане дори за известно време без наблюдение и да го събуди след като се разреве и после той да стане и да ме намери озъбена:) Ох,че гадно усещане. Нямаше нищо успокоително и естествено в него. Само ужасен страх. Между другото била съм три дена в кома. Нямаше нито ангели,нито светлини,нито починалия ми любим дядо. Просто бях изключена. Една тъмнина. Ужасно беше.
Не ме е страх. И утре да умра- голяма работа. За какво живеем? Работа, ядене и това е. Детето ми ще е в добри ръце, не се притеснявам. Снощи говорихме с един приятел за смъртта. Аз ли грешно се изразявам и ми е извратено мисленето, другите ли не ме разбират... Искам да имам щастливо погребение- без сълзи, сополи и оплакване. Наживяла съм се, от нищо не съм била и не съм лишена- хубав живот имам. Родена със сребърна лъжичка.
Преди две седмици погребахме дядо. Продължават с плачовете майка и баба. Реално- почина на 80, не можеше да ходи и да се храни. Създал е фамилията ни, построил ни е къщата, на мен помогна с жилището.
Раздавал се е за обществото цял живот. Колкото и да ни е мъчно, не можем да очакваме да живее до 150 години. От година подготвях нашите, че ще се случи, рано или късно. Еми, не могат да си пречупят мисленето и да приемат факта че си е изживял живота- 80 години са това.
Жал ми е за младите, нелепо погубени животи. А всички ще умрем, рано или късно.
Дано се приеме евтаназията, не мисля да съм камък, ако легна неподвижна. Органите съм казала да ги дарят, ако стават. Оплела съм си кошницата, ама с моя късмет ще доживея 60-ака, най- малко.
Да живея вечно- не бих си го причинила.
Преди две седмици погребахме дядо. Продължават с плачовете майка и баба. Реално- почина на 80, не можеше да ходи и да се храни. Създал е фамилията ни, построил ни е къщата, на мен помогна с жилището.
Раздавал се е за обществото цял живот. Колкото и да ни е мъчно, не можем да очакваме да живее до 150 години. От година подготвях нашите, че ще се случи, рано или късно. Еми, не могат да си пречупят мисленето и да приемат факта че си е изживял живота- 80 години са това.
Жал ми е за младите, нелепо погубени животи. А всички ще умрем, рано или късно.
Дано се приеме евтаназията, не мисля да съм камък, ако легна неподвижна. Органите съм казала да ги дарят, ако стават. Оплела съм си кошницата, ама с моя късмет ще доживея 60-ака, най- малко.
Да живея вечно- не бих си го причинила.